ЕДИНЕН ЕВРОПЕЙСКИ АКТ (18 и 27 февруари 1986 г
background image

ЕДИНЕН ЕВРОПЕЙСКИ АКТ (18 и 27 февруари 1986 г. / 1 юли 1987 г.) –

ПРОМЕНИ И НОВОВЪВЕДЕНИЯ:

)

1

създаване на  правните  предпоставки за постепенното  изграждане

до 31 декември 1992 година на вътрешния пазар чрез приемането на т. нар.

“Бялата книга” (списък от 279 мерки);

)

2

засилено е участието на Европейския парламент в законодателния

процес чрез нововъдената п

роцедура по сътрудничеството;

)

3

На   Парламента   е   предоставено   право   на   вето   по   въпросите   за

приемането   на   нови   страни   членки   и   сключването   на   споразумения   с

асоциирани държави;

)

4

създава   се   Първоинстанционният   съд,   който   има   за   задача   да

подпомага Европейския съд;

)

5

институционализира се Европейският съвет;

)

6

ЕЕА правно закрепва и внесените нови елементи – политическите и

икономическите аспекти на сигурността. Това се извършва по начин, който да

не възпрепятства сътрудничеството в областта на  сигурността  в рамките на

Западноевропейския съюз и НАТО;

)

7

разширени   са   правомощията   на   Европейската   комисия   -   при

определени   условия   Съветът   на   министрите   може   да   делегира   свои

правомощия на Комисията (т.нар. comitology procedure);

)

8

разширява   се   приложното   поле   на   гласуването   с   квалифицирано

мнозинство;

)

9

въвежда   принципа   на   субсидиарността   като   механизъм   за

разрешаване на противоречията между правомощията на суверенните държави

и наднационалните институции, но само по въпроси, касаещи околната среда;

)

10

ЕИО получава нови правомощия – в областта на околната среда,

изследванията   и   развитието   на   технологиите,   социалната   и   регионалната

политика.

1

background image

ДОГОВОР ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ (ДОГОВОР ОТ

МААСТРИХТ – 7 февруари 1992 г. / 1 ноември 1993 г.) - ПРОМЕНИ И

НОВОВЪВЕДЕНИЯ:

1)  приема   се   конкретен   график   за   постепенното   постигане   на

икономическия и валутен съюз;

2) обхватът на Съюза е допълнен с нови области, включващи различни

аспекти   като   социална   политика,   образование   и   младеж;   здравеопазване;

култура;   защита   на   потребителите;   трансевропейски   мрежи;   околна   среда;

изследвания и технологично развитие и др.;

3)   създават   се   редица   нови   органи   като   Комитета   на   регионите,

Европейския   омбудсман,   Сметната   палата,   Европейската   централна   банка   и

Европейската система на централните банки;

4)   разширени   са   правомощията   на   Европейския   парламент   в

законотворческата   дейност   чрез   въвеждането   на   т.нар.   п

роцедура   по

съвместно взимане на решения /co-decision procedure/

. Актовете, за които

се   изисква   прилагането   на   тази   процедура,   не   могат   да   бъдат   приети,   ако

Парламентът е гласувал против тях. По този начин той придобива правото да

налага вето при приемането им;

5)   въвеждат   се   понятията   за   “Европейски   съюз”   и   “европейско

гражданство”;

6) въвежда се тристълбовата архитектура на ЕС:  I-ви Общностен,  II-ри

Обща   външна   политика   и   политика   на   сигурност,  III-ти   Сътрудничество   в

областта на правосъдието и вътрешните работи;

7)   принципът   на   субсидиарност   е   прогласен   като   основен   принцип   на

общностното право (принцип на субсидиарността - в сферите, които не попадат

в изключителната компетентност на ЕО, Общността ще предприема действия,

само  и доколкото  преследваните  цели  не  могат  да  бъдат  достатъчно добре

постигнати   от   държавите   членки   и   когато   обхватът   или   последиците   на

предлаганото действие могат да бъдат постигнати по-добре от Общността (чл.

5, ал. 2 от ДЕС).

2

background image

ДОГОВОР ОТ АМСТЕРДАМ (2 октомври 1997 г. / 1 май 1999 г.) -

ПРОМЕНИ И НОВОВЪВЕДЕНИЯ

 

 :

1)

стабилизиране   позициите   на   Европейския   парламент   и

председателството на Европейската комисия;

2)

разработване   на   механизми   за   развитието   на   Общата   външна

политика и политика на сигурност;

3)

преминаване   на   материи   от   третия   стълб   -   СОПВР,   а   именно

свободното   движение   на   хора,   правото   на   убежище,   визовата   и

имиграционната   политика   -   към   централния   стълб   на   Общностите,   което   се

извършва постепенно в рамките на петгодишен период след влизане в сила на

ДА;

4)

третият стълб на Европейския съюз разширява сътрудничеството в

областта   на   правосъдието   и   вътрешните   работи   и   започва   да   се   нарича

“Полицейско и правосъдно сътрудничество” (Police and Judicial Co-operation in

Criminal Matters);

5)

разширяване на гласуването с квалифицирано мнозинство /ГКМ/;

6)

р

азширяване   на   приложното   поле   на   т.нар.   процедура   за

съвместно  взимане  на  решение,   даваща   право  на  вето   на  Европейския

парламент

;

7)

създадена   е   фигурата   на   Върховен   представител   за   ОВППС,   към

чиято компетентност спадат важни функции по формулирането и подготовката

на външната политика, както и по нейното провеждане.

8) въвежда се т. нар. “засилено сътрудничество”.

3

background image

ДОГОВОР ОТ НИЦА (26 февруари 2001 г. / 1 февруари 2003 г.)

 

 

 -

ПРОМЕНИ И НОВОВЪВЕДЕНИЯ

 

 

:

1) подготовка на ЕС за бъдещото разширяване;

2)  модернизиране  на  Европейската   Комисия  –  предвижда  се  големите

държави да се откажат от правото си на втори комисар, като всяка държава-

членка   ще   има   по   един   представител   в   Комисията,   докато   членството   не

достигне 27 държави, след което ще бъде предприета по-нататъшна реформа;

3)  разширяване на вземането на решения с квалифицирано мнозинство

от Съвета на министрите;

4)  преразпределяне   на   националните   квоти   в   Съвета     и   Парламента,

така, че да са пропорционални на населението;

5) опростяване на механизмите за “засилено сътрудничество”.

4

background image

ДОГОВОР ОТ ЛИСАБОН (13 декември 2007 г. / 1 декември 2009 г.) –

ПРОМЕНИ И НОВОВЪВЕДЕНИЯ

 

 :

1) единна правосубектност на Европейски съюз;

2) “Европейската общност” престава да съществува като понятие;

3) отпадане на стълбовата структура;

4) включване на Европейския съвет  и Европейската централна банка  в

институционната рамка на ЕС;

5) въвеждане на фигурата на Председател на Европейския съвет;

6) разширяване  на  компетенциите   на   Европейския   парламент,   който

официално   е   провъзгласен   за   съзаконодател   наравно   със   Съвета   на

Европейския съюз;

7)

разширяване на приложното поле на процедурата по съвместно

вземане на решения (co-decision) по отношение на общата търговската и

селскостопанска политика;

8) Европейският   съвет   получава   право   да   издига  кандидатурата   на

Председателя на Комисията, впоследствие избиран от Европейския парламент;

9) максималният брой депутати в  Европейския парламент  не трябва да

надхвърля 751;

10)

предвижда да бъде запазен  -  по един комисар от всяка  държава

членка през периода 2009 - 2014 г., а след 2014 г. редуциране на състава, като

броят на комисарите отговаря на 2/3 от държавите членки, което при запазване

на сегашният брой от 27 държави членки, възлиза на 18 комисари;

11)

предвижда   се   единият   заместник  председател   на   Европейската

комисия  да   бъде   Върховният   представител   на   ЕС   по   външната   политика   и

сигурността,   който   обединява   постовете   на   еврокомисар   по   външните

отношения   и  политиката   на   съседство  и   този   на  Върховен   представител   по

въпросите на ОВППС);

12)

разширяване на гласуването с квалифицирано мнозинство (ГКМ) –

предимно в областта на правосъдието и вътрешните работи;

13)

въвеждане на новата система за изчисляване на квалифицираното

мнозинство в Съвета на Европейския съюз;

14)

Съветът на Европейския съюз ще заседава при открити врати, в

случаите, когато изпълнява ролята на законодател;

5

background image

15)

националните   парламенти   реално   се   превръщат   в   участници   в

осъществяването   на   демокрацията   на   европейско   равнище,   като  срокът,   с

който   те   разполагат   за   разглеждане   на  законопроектите  се   увеличава   от   6

седмици на 8 седмици;

16)

създаване на Европейска дипломатическа служба.

17)

премахва   се   всякаква 

конституционна   символика   –

наименованието “конституция”,  символите на ЕС (флаг, химн, девиз),  понятия

като “външен министър”,   “европейски закони”, “европейски рамкови закони” и

др. 

18)

Хартата за основните права на европейските граждани не е част от

Лисабонския договор, но се съдържа препращане към нея, което на практика я

превръща в юридически задължителна.

19)

в Договора за Европейски съюз  се въвежда  нов дял  ІІ, озаглавен

“Разпоредби относно демократичните принципи”;

20)

Европейският   парламент  придобива  право   на   информация  и

контрол относно спазването на принципите на Съюза, както и нови правомощия

по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие;

21)

засилено уважение към суверенитета и националната идентичност

на  държавите   членки,   присъща   на   техните   основни   политически   и

конституционни   структури,   включително   по   отношение   на   местното   и

регоналното самоуправление;

22)

включване на нови разпоредби, свързани с промените в климата и

принципа на енергийната солидарност;

23)

нови възможности за участие/неучастие по отношение на материи,

които   досега   са   били   обхванати  от  третия   стълб:  убежище   и   имиграция,

полицейско   сътрудничество,   сътрудничеството   по   граждански   и   наказателни

дела и др.

6

background image

ДОГОВОР ЗА ЕВРОПЕЙСКА КОНСТИТУЦИЯ (29 октомври 2004 г. / очакваше

се да влезе в сила на 1 ноември 2006 г.) –

ПРОМЕНИ И НОВОВЪВЕДЕНИЯ:

1)

отпадане   на   стълбовата   архитектура   на   Съюза,   въведена   с

Договора   от   Маастрихт   и   въвеждане   на   единна   правосубектност   на

Европейския съюз (Член І-7);

2)

върховенството   на   правото   на   ЕС   над   националното

законодателство на държавите членки  (Член І-6);

3)

правото на едностранно оттегляне на държава членка от Съюза

(Член І-60); 

4)

въвежда   се   разпоредбата   за   солидарност   и   взаимопомощ

(възможността всяка държава членка на Европейския съюз, станала жертва на

терористичен акт или друго бедствие, да получи помощ, включително и военна,

от останалите държави членки (Член І-43);

5)

за   осъществяване   на   т.нар.   засилено   сътрудничество   се   изсква

минималното   участие   на   една   трета   от   държавите   членки,   но   ще   се

разпорстира и върху политиката на отбрана (Член І-44(2))

;

6)

създаване на  европейската прокурорска  институция  при наличие

на   съгласие   сред   държавите   членки   и   след   получаване   на   одобре

нието   на

Европейския парламент;

7)

към   сферите   сътрудничество   в   областта   на   наказателното

правосъдие са добавени нови области: борбата срещу тероризма, трафика на

хора, посегателства срещу деца, трафика на наркотици, срещу корупцията и

измамите.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

В   Договора   за   създаване   на   Конституция   за   Европа   правните

инструменти са разделени на:

1) законодателни актове:

а)  

Европейският закон

  е  законодателен  акт, който  е задължителен  в

своята цялост и директно приложим на територията на всички държави членки

на ЕС;

7

background image

б)

  Европейският рамков закон

  е законодателен акт, задължителен по

отношение на резултата,   който трябва да бъде постигнат и по отношение на

държавите   членки,   до   които   е   адресиран,   но   оставя   на   компетентните

национални   органи   пълна   свобода   относно   форматата   и   средствата   за

постигането на преследвания резултат.

2) незаконодателни актове:

а)  

Европейският регламент

  е незаконодателен акт за прилагането на

законодателните   актове   и   определени   разпоредби   на   Европейската

конституция. Той може да бъде или задължителен в своята цялост и директно

приложим   на   територията   на   всички   държави   членки,   или   да   бъде

задължителен по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат и по

отношение   на   държавите   членки,   до   които   е   адресиран,   но   оставя   на

компетентните   национални   органи   пълна   свобода   относно   средствата   и

методите за постигането на визирания резултат.

б)  

Европейското   решение

  е   незаконодателен   акт,   задължителен   в

своята цялост. В случаите, когато има конкретен адресат, то е задължителено

само по отношение на адресата.

Препоръките

  и  

становищата

  на   институциите   на   ЕС   нямат

правнозадължителна сила.

ПРАВНА СИСТЕМА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Европейски общности 

– включва трите създадени през 50-те години на 

ХХ век общности: ЕОВС, ЕИО и ЕВРАТОМ.

Европейска общност 

– в съответствие с чл. 8 (предишен чл.Ж) 

наименованието “Европейска икономическа общност” се променя и става

“Европейска общност”, докато наименованията на другите две общности 

остават същите.

8

background image

Европейски съюз 

– първоначално някои автори дори приемат, че 

терминът обхваща само  междуправителствената дейност на държавите 

членки. Чл. 1 на ДЕС (предишен чл.А) обаче е категоричен:

С този договор,  Високодоговарящите  се страни учредяват помежду 

си Европейски съюз, наричан по–долу “Съюза”.  

Този договор бележи нов етап в процеса на създаването 

на един все 

по–тесен съюз

 между народите на Европа,  в който решенията се 

вземат възможно най-открито и възможно най-близко до  гражданина.

  Съюзът се основава на 

Европейските  общности,  допълнени от  

политиката и формите на сътрудничество

,  създадени от  този 

договор.  Неговата задача  е  да организира,  по начин показващ 

последователност и солидарност,  отношенията  между държавите 

членки и техните народи .  

Договорът от Лисабон 

слага край на досегашното разграничаване 

между Европейския съюз и Европейската общност. В съответствие снего 

остава само един субект и това е ЕС, който има единна юридическа 

правосубектност. 

Уеднаквява се договорната основа с Договора за Европейския съюз и с 

Договора за функционирането на Европейския съюз.

Чл.1, пар. 3 ДЕС: 

Съюзът се основава на настоящия договор и на 

Договора за функционирането на Европейския съюз (по-нататък 

наричани „Договорите“).Тези два договора имат 

еднаква юридическа 

сила

Съюзът заменя Европейската общност и е неин ПРАВНА 

СИСТЕМА НА ЕС

правоприемник

.

ПРАВНА СИСТЕМА НА ЕС

Правната система на ЕС 

е съвкупност от приниципи и норми, които са 

израз на съгласуваната воля на държавите членки и регулират 

9

background image

обществените отношения между правните субекти в прозеса на развитие

на европейските интеграционни процеси в рамките на ЕС.

Правната система на ЕС има 

самостоятелен

 и оригинален характер. 

Самостоятелност по отоношение какато на 

националното

, така и на 

международното

  право.

Правото на ЕС е 

интеграционно, наднационално 

право.

Между правната система на ЕС  и правните системи на ДЧ съществува 

строго определена взаимна връзка, изразяваща се във 

върховенство

 на

първата над вторите и в осъществяването на спазването на нормите на 

европейското право от националните законодателства.

Правото на ЕС – без аналог в досега известните правни системи.

ОСОБЕНОСТИТЕ, КОИТО В ЕДНАКВА СТЕПЕН ОТЛИЧАВАТ 

ПЕС ОТ МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО И НАЦИОНАЛНИТЕ ПРАВНИ 

СИСТЕМИ, СЕ ОПРЕДЕЛЯТ:

От спецификата на предмета на регулиране 

– области, които по 

традиция са били обект на вътрешно държавно регулиране, сега 

преминават към регламентиране от наддържавни институции, съвсем 

различно от класическия модел на международноправно договаряне.

От императивния характер на нормите

, които се прилагат директно на 

територията на Съюза, независимо от факта, че се приемат в резултат 

на дейности, регулирани от многостранни междудържавни договори.

От характера на субектите на правото

, които могат да бъдат 

държавите, физически и юридически лица.

ACQUIS COMMUNAUTAIRE

Друга отличителна черта на функционирането на ЕС  е 

придаваното значение на 

достиженията на Общността 

– 

acquis 

communautaire

 или съвкупността от общи права и задължения, 

обвързващи всички страни членки на Съюза. Тази съвкупност включва:

10

background image

Съдържанието, принципите и политическите цели на договорите.

Законодателството, прието в изпълнение на договорите.

Декларации и резолюции на Европейския съюз.

Съвместни действия, общи позиции, декларации, заключения и 

други актове в областта на общата външна политика и 

сигурността.

 Съвместни действия, общи позиции, декларации, заключения и 

други актове в областта на правосъдието и вътрешните работи.

Международни споразумения на Общността и между страните 

членки относно целите и функционирането на ЕС.

Аcquis communautaire 

е сложно понятие, което обхваща както правото, 

така и институционалната рамка на ЕС. 

Всяка държава, която членува или е кандидат за членство в ЕС следва 

да приведе своето законодателство в съответствие с 

acquis 

communautaire.

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ПРАВОТО НА ЕС И 

НАЦИОНАЛНОТО И МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО

ПЕС и националното право на ДЧ

:

Принцип на върховенството 

(примата) на правото на ЕС над 

националното право – нормите на тази правна иситема имат по-

голяма юридическа сила в сравнение с нормите на правните 

системи на ДЧ.

Принцип на принцип на прякото действие 

на правото на ЕС – 

означава способността на нормите на дадена правна система 

11

background image

непосредствено да предоставят на ФЛ и ЮЛ права и задължения, 

подлежащи на защита по съдебен ред.

ПЕС и международното право:

Чл. 3, пар.5: 

...както и за стриктното спазване и развитието на 

международното право, и по-специално  зачитането на 

принципите на Устава на  Организацията на обединените 

нации

.

Чл. 21, пар.2, б.»в»: 

опазване на мира, предотвратявване на 

конфликти и укрепване на международната сигурност, съгласно

целите и принципите на Устава на ООН, както и на принципите

на Заключителния акт от Хелзинки и целите на палижката 

харта (ОССЕ)...

ПРИНЦИПИ НА ПРАВОТО НА ЕС

Принципите на ПЕС 

представляват ръководните начала на правната 

система, които определят съдържанието на законотворческата, 

правоприлагащата и правоохранителната дейност на ЕС и неговите ДЧ.

Липсва официална класификация в европейската правна доктрина 

относно принципите.

Ценностите на ЕС 

Чл.2 ДЕС: 

Съюзът се основава на 

ценностите

 на зачитане на 

човешкото достойнство

, на 

свободата, демокрацията, 

равенството, правовата  държава

, както и на зачитането на

правата на човека

, включително 

правата на лицата, които 

принадлежат към малцинства.

 Тези ценности са общи за 

държавите членки в общество, чиито характеристики са 

плурализмът,  недискриминацията, толерантността, 

справедливостта,  солидарността и равенството между 

жените и мъжете

ЦЕННОСТИТЕ НА ЕС

12

background image

Ценностите на Съюза в основата на 

взаимоотношенията със своите 

съседи 

– чл. 8 ДЕС: “

Съюзът развива привилегировани отношения със 

съседните страни с оглед установяване на пространство на 

просперитет и 

добросъседство, основано на ценностите на 

Съюза 

и се характеризира с близки и мирни отношения, изградени на 

основата на сътрудничеството.

»

Контрол и санкции по отношение на държава нарушител 

- чл.7, пар.2:

Европейският съвет, като действа с единодушие, по предложение на 

1/3 от ДЧ или на ЕК, след одобрение от ЕП,, посочени в чл.2 от страна

на даде

може да установи наличието на тежко и продължаващо 

нарушение на ценностите

на ДЧ...

чл.7, пар. 3: Спиране на права, вкл. и 

правото на глас на 

представителя на ДЧ в Съвета на ЕС

.

ПРИНЦИПИ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО НА ЕС С ДЧ

Чл. 4, пар. 3: 

Съгласно 

принципа на лоялното сътрудничество

Съюзът и държавите членки при пълно взаимно зачитане си 

съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от 

Договорите. 

Държавите членки вземат всички общи или специални мерки, 

необходими за гарантиране на задълженията, произтичащи от 

Договорите или от актовете на институциите на Съюза. 

Държавите членки съдействат на Съюза при изпълнението на 

неговите задачи и 

се въздържат от всякакви мерки, които биха 

могли да застрашат постигането на целите на Съюза

.

От своя страна в съответствие с чл.4, пар.2 : 

Съюзът зачита 

равенството на държавите членки 

пред Договорите, както и 

националната им идентичност

, присъща на техните основни 

политически и конституционни структури

, включително по 

отношение на 

местното и регионалното самоуправление

. Той 

зачита съществените функции на държавата и по-специално онези, 

които имат за цел да осигуряват нейната териториална цялост, да 

13

background image

поддържат обществения ред и да опазват националната сигурност. 

По-специално, националната сигурност остава единствено в рамките

на отговорността на всяка  държава членка.

+ принципите на върховенство и директен ефект.

ПРИНЦИПИ НА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА 

КОМПЕТЕНТНОСТИТЕ МЕЖДУ ЕС И ДЧ

Принцип на 

предоставената компетентност 

(чл.5, пар.1, ДЕС);

Принцип на 

субсидиарност

 (чл.5, пар. 3, ДЕС);

 пропорционалност

Принцип на (чл.5, пар. 4, ДЕС);

Общи принципи на дейността на ЕС – дял ІІ от Принципите на ДФЕС, 

озаглавен “Разпоредби с общо приложение”(чл.7-17).

ДЕМОКРАТИЧНИ ПРИНЦИПИ НА ЕС

Раздел ІІ на ДЕС, включен при изработването на ДЛ, озаглавен 

Разпоредби относно демократичните принципи

” (чл. 9-12)

Чл.10 ДЕС : 

Функционирането на Съюза се основава на 

представителната демокрация

2. В рамките на Съюза гражданите се представляват пряко в 

Европейския парламент.  

Държавите-членки се представляват в Европейския съвет от 

техните държавни или правителствени ръководители, а в Съвета — 

от техните правителства, които от своя страна са 

демократично 

отговорни 

пред националните си парламенти или пред гражданите 

си. 

3. 

Всеки гражданин има право да участва в демократичния 

живот на Съюза

. Решенията се вземат възможно най-открито и 

възможно най-близо до гражданите. 

Чл. 11, пар. 4 ДЕС: 

Най-малко 

един милион граждани на Съюза

граждани на значителен брой държави членки, могат да поемат 

14

background image

инициативата да приканят Комисията да представи подходящо 

предложение, в рамките на предоставените ѝ  правомощия, по 

въпроси, за които тези граждани считат, че за целите на 

прилагането на Договорите е необходим юридически акт на Съюза.

Принцип на привличане на 

националните парламенти 

в управлението и

доброто функционриане на Съюза – чл. 12, ДЕС.

ОБЩИ ПРИНЦИПИ НА ПРАВОТО НА ЕС

Общи и за ЕС, и за ДЧ. 

Общи – тъй като се прилагат по отношение на всички видове 

правоотношения.

През 70-те години СЕО утвърждава 

принципа на равенство

 и на 

уважение и зачитане на правата на човека

.

Принцип на пропорционалност 

– съдържанието и формата на дейст на

Съюза да не неадхвърля необходимото за поситгане на целите на 

Договорите.

Принцип на правната сигурност 

(legal certainty).

Принцип на легитимните очаквания 

(legitimate expectations).

ВЪРХОВЕНСТВО НА ПРАВОТО НА ЕС

Принцип на върховенство =

 всички юридически задължителни актове 

на правото на ЕС имат предимство пред националните нормативни 

актове, независимо от техния ранг. При колизия на вътрешното право, 

националното право на ДЧ е неприложимо, приоритет има правото на 

ЕС. 

С върховенство се ползват 

не само Учредителните договори и 

техните ревизии, но и регламентите, директивите и другите 

юридически задължителни актове на институциите на Съюза

, при 

това дори дадена ДЧ да е отказала да одобри документа и чрез своя 

представител в Съвета е гласувала срещу въпросния акт.

15

Това е само предварителен преглед!

Право на Европейския съюз

Единен европейски акт (18 и 27 февруари 1986 г. / 1 юли 1987 г.) – промени и нововъведения: създаване на правните предпоставки за постепенното изграждане до 31 декември 1992 година на вътрешния пазар чрез приемането на...

Право на Европейския съюз

Предмет: Право
Тип: Лекции
Брой страници: 69
Брой думи: 13730
Брой символи: 86513
Изтегли
Този сайт използва бисквитки, за да функционира коректно
Ние и нашите доставчици на услуги използваме бисквитки (cookies)
Прочети още Съгласен съм