Кратко представяне на миграционния процес, бежанците 

като част от него и сигурността

В литературата, Ерих Мария Ремарк е смятан за един от последните представители на 

Романтизма. Неговите творби са антивоенна литература и част от тях описват живота на един емигрант в 
друга държава – легален или не. Цитат в една от книгите му, „Нощ в Лисабон”, дава понятие за 
усещането, какво е да си емигрант – „Загубите се понасяха по-тежко без родина. Тогава липсваше 
всякаква опора, а чужбината ставаше още по-чужда.” Миграционният процес в своята основа е движение 
на група от хора от една територия към друга, с намерение за смяна на местожителството. 

 След разпадането на биполярния свят, етническите конфликти се увеличават. Двете световни 

войни, а след това и Студената война,

създават един вакуум, в който етническите конфликти преминават 

на заден план, давайки път на политическия, който обсебва както начина на живот и икономиката, така и 
социалната структура. Двете световни войни оставят след себе си разруха. Новите политически системи 
се утвърждават и търсят превес една над друга. 

С промяната на границите след Първата световна война много остават като малцинство на 

територията на друга държава. Предоставят им се минимални права, за да се избегнат протести. Преди 
1970-та ,

по данни на ООН,

в света е имало 8млн. бежанци, а след края на Студената война, с разпадането 

на Съветския съюз

и Югославия, броят нараства до 27,4 млн. Това е огромен поток и движение на 

население през територии и държавни граници. Като цяло, имигрантската вълна в Европа идва от 5 
държави – Афганистан, Сомалия, Ирак, Сирия, Судан. До 2015-та год. в света съществуват

15 нови 

конфликта и нито един от старите не е намерил решение, а броят на бежанците е надхвърлил 60 млн. 
(според лекциите на Доц. Христо Георгиев в НБУ, курс „Национална сигурност”).

Конкретно за България, на територията на държавата 5-те челни държави от които  според данни 

на Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет са Иран - 439, Пакистан - 1 630, Сирия - 2 
348, Ирак - 5 136  и Афганистан 

- 

8  721, от 1 януари 2016 до 30 ноември 2016. За периода 1.1.1993-та до 

30.11.2016-та челните 5 са Ирак - 18  235, Афганистан - 24  016, Пакистан - 2 656, Сирия - 19 893  и Без 
гражданство - 2 090. Тези статистики говорят за засиленото движение на малцинства и вътрешното 
напрежение, конфликти и икономика от държавите, които напускат. 

Като цяло се появява една тенденция на по-малките етноси и националности да търсят своя 

собствена държава. Наблюдава се желание за отделяне и самоопределение, а това се превръща в двигател 
за етнонационалните конфликти и миграцията. 

През последните години,

според статистика,

представена в същите лекции, броят на бежанците 

се увеличава прогресивно – до степен, която може да се сметне за ново „велико преселение на народите”. 

Това е процес, който е свързан, както с трафик на хора, организирана престъпност, тероризъм, 

контрабанда, нелегално преминаване на граници и други криминални дейности, така и

с хуманитарни 

инициативи, доброволчески групи, мисионери, неправителствени и правителствени организации за 
опазване на човешките права. Отношението е двойнствено – желание на международното общество да 
заеме позиция и да се справи с наплива на хора, желание да се предприемат мерки за бежанците от 
Сирия, възможността на прием на количество хора, за даване на убежище и статут. Да се положат 
адекватни грижи за тях е с лимит. Държавите предприемат различна

политика и според

количество хора, 

различна административна процедура и особености според наплива на мигранти.