Тема.   1   Понятие   предмет   система   и   принципи   на 
семейното право. Развитие на семейното право.

Семейното право в обективен смисъл е част от действащото право на РБ.
В субективен смисъл се имат предвид семейните отношения.
Семейното право като клон от правната наука. Представлява система от научни 

знания която изследва обективното семейно прав и която създава теорията за семейното 
право. По-известните имена в областта на семейното право проф. д-р. Меворах, проф. 
д-р.   ю.   н.   Лиляна   Ненова,   проф.   Цанка   Цанкова,   проф.   Екатерина   Матеева,   проф. 
Методи Марков, доц. Д-р. Ана Станева.

Като част от дисциплината семейно и наследствено право.
Като   част   от   обективното   действащо   право   СП   представлява   система   от 

гражданскоправни   норми   които   уреждат   равнопоставените   имуществени   и 
неимуществени отношения между физически лица породени от ЮФ брак родство и 
осиновяване. Както и от учредяването на настойничество и попечителство. Като такова 
семейното   право   урежда   отношения   само   между   физически   лица.   Освен   това   тези 
отношения   се   уреждат   между   физически   лица   които   притежават   особено   правно 
качество.   Основните   качества   които   притежават   физическите   лица   са   специфично 
например качеството съпруг лице което се намира в законен граждански брак. Родител 
лице което има дете. Всички тези правни качества на физическите лица се пораждат въз 
основа на обособени юридически факти: брак, родство, осиновяване и учредяване на 
настойничество   и   попечителство.   Бракът   поражда   качеството   съпруг.   Родството 
поражда много правни качества например родител и дете, бракът поражда и родство.

Обективното  семейно  право  притежава  и  двете  (според  проф. Матеева  са  две) 

основни   предпоставки   за   обособяването   му   като   самостоятелен   дял   в   системата   на 
гражданското право:

- Предмета на регулиране – на семейното право са семейните отношения, както и 

отношенията при учредяване на настойничество и попечителство.

- Наличието   на   специфична   правна   уредба   която   отчита   относителната 

самостоятелност на тези отношения.

Метод на регулиране

Под метод на регулиране се разбират правните средства които се използват от 

законодателя  за  уреждане  на  отношенията  включени  в  предмета  на  съответния  дял. 
Семейното   право   не   притежава   свой   собствен   специфичен   метод   на   регулиране   а 
използва   характерния   за   гражданското   право   метод   на   равнопоставеност   между 
страните в правоотношението. С изключение отношенията между настойник съответно 
попечител   и  органа   по  назначаването  на   настойника   попечителя   тези   отношения   са 
административни.

Потвърждение   на   този   метод   са   например   принципът   за   равните   права   и 

задължения на съпрузите в брака. Още чл. 46 ал. 1 КРБ и чл. 2 ал. 2 от СК казват че 
съпрузите   в   брака   имат   равни   права   и   задължения.   Потвърждение   на   този   метод   е 
принципа за доброволност на брачния съюз чл. 46 ал. 1 КРБ и чл. 2 ал. 2 СК. В чл. 99 от 
стария СК тъй като развода при социалистическото общество е нежелано явление и там 
в чл. 4 се казва, че   съпруга, който е виновен за разстройството на брака, не може да 
получи развод ако другият съпруг не иска да се развежда не се допуска развод. Освен 
ако важни причини не налагат това. Това показва принцип за невъзможност за излизане 
от   брак   днес   принципът   за   свобода   за   сключване   на   брак   включва   и   свободата   за 
излизане от брак.

Принципът за зачитане на личността в семейството и по-конкретно принципът за 

свобода при избора на професия.

Там   където   това   е   възможно   семейното   право   използва   широко   и   метода   на 

договорната   автономия.   Този   метод   позволява   на   адресатите   на   нормите   да   уредят 
своите правоотношения в съответствие с актуалният си интерес. Това е възможно на 
първо място в областта на имуществените отношения между съпрузите чл. 18 и чл. 37 и 
следващите СК за пръв път се регламентира брачния договор с СК от 2009г. Брачният 
договор по нашето право може да уреди само имуществените отношения, какъв ще 
бъде режимът на имуществата преди брака по време на брака и след развода. Тази 
договорна автономия е възможна в имуществените отношенията след развода чл. 49 ал. 
4. В областта на упражняването на родителските права след развода чл. 59 ал. 1 СК. По 
въпроси   свързани   с   местоживеенето   на   децата.   Въпросите   свързани   с   отношенията 
между детето и родителите в случаите когато те не живеят заедно чл. 120 ал. 1 СК.

Семейните отношения по своята същност представляват относително обособен 

кръг гражданскоправни отношения, които възникват от брак, родство или осиновяване. 
Семейните отношения са конкретни правни връзки между членовете на семейството 
схванато като общност от физически лица основана на брак, родство или осиновяване. 

Понятие за семейство

1. Общност   от   физически   лица   свързани   с   правните   връзки   свързани   с   брак, 

родство   или   осиновяване   а   понякога   и   без   такива   връзки.   Например   живеят   двама 
съпрузи като те имат деца от предишни бракове децата от единия родител няма връзка с 
другия съпруг.

2. Под семейство се разбират съпрузите и техните общи деца до навършване на 

пълнолетие ако не са сключили брак и живеят заедно

3. Легални дефиниции за семейство.
Ненавършилите пълнолетие деца, които не са сключили брак.
§1 т. 15 на Закона за българските лични документи семейство това са съпрузите и 

не навършилите пълнолетие деца.

Трябва   да   различаваме   семейството   от   понятието   домакинство.   При   понятието 

домакинство законодателят отдава правно значение на свързани или не със семейно 
правни връзки лица под един покрив, както и наличието на общ бюджет. §1 т. 4 Закона 
за   управление   на   етажната   собственост,   чл.   2   Закона   за   защита   срещу   домашното 
насилие.

Семейните   отношения   се   характеризират   със   своите   страни   съдържание   и 

специфични ЮФ въз основа на които възникват

Страни могат да бъдат само физически лица.

Съдържание на семейните отношения

Съдържание   на   семейните   отношения   представляват   имуществени   и 

неимуществени   права   и   задължения.   Имуществени   права   и   задължения   са   тези 
упражняването   на   които   позволява   на   титуляря   да   получи   нещо   което   има 
икономически еквивалент в оборота имат за обект парично оценими блага. Такива са 
например имуществените отношения между съпрузите. Някои последици на развода 
също   са   с   имуществен   характер   например   отпадане   на   наследяването   след   развода 
съпрузите   престават   да   бъдат   законни   наследници   един   на   друг.   Освен   това   губят 
всички   права   които   са   придобили   от   наследодателя   следствие   на   неговата   смърт. 
Отмяна на даренията също. Въпросите свързани с предоставяне на семейното жилище. 
Най-видими са отношенията свързани с издръжката.

Неимуществените права и задължения са тези които се отнасят до блага нямащи 

паричен   еквивалент   в   гражданския   оборот.   Например   личните   отношения   между 

съпрузите длъжни ли са да се обичат съпрузите, личните отношения между съпрузите и 
децата. 

Семейните   правоотношения   се   характеризират   и   със   своите   специфични 

правопораждащи ги юридически факти (брак, родство, осиновяване). По този признак 
семейните правоотношения се отличават от всички останали отношения в гражданското 
право. Бракът поражда семейни правоотношения между съпрузите. Родството поражда 
семейни отношения между роднините по произход например родител и дете са роднини 
по произход дядо и внучка също. Осиновяването поражда семейни правоотношения 
като   на   роднини   по   произход   между   различен   кръг   лица   в   зависимост   от   вида   на 
осиновяването.

Последната специфика на семейноправните отношения е, че настойничеството и 

попечителството въпреки че се включват в предмета на семейното право не са семейни 
отношения.   При   настойничеството   и   попечителството   възникват   две   групи 
правоотношения.   Първата   между   настойник   съответно   поръчител   и   органа   по 
настойничеството/попечителството   тези   отношения   се   регулират   по   метода   на 
неравнопоставеност.   Втората   група   отношения   са   отношенията   между 
настойники/попечител и поставеното под настойничество/попечителство лице тук се 
има предвид само за деца. Това не са същински семейни отношения но те наподобяват 
отношенията родител дете.

Място на семейното право в системата на обективното право

В правната доктрина съществува стар спор по този въпрос и са се очертали две 

позиции.

Първата позиция е тази според която семейното право е самостоятелен отрасъл на 

частното право Лиляна Ненова, Любен Василев – тези учени твърдят че за разлика от 
гражданското право което регулира приоритетно имуществени отношения предмет на 
регулиране на нормите на семейното право са главно лични неимуществени отношения. 
Според тези автори именно тези отношения личните са основната и определящата част 
от семейните отношения. Според тези автори доколкото наред с личните семейното 
право регулира и имуществени отношения то те са тясно свързани с неимуществените. 
Доказателства в тази насока са:

1. Първо,   че   в   личните   отношения   между   съпрузите   преобладават   нравствено 

етичните   и   емоционалните   елементи,   много   от   които   не   се   поддават   на   правно 
регулиране   (в   семейния   кодекс   не   пише,   че   съпрузите   трябва   да   се   обичат   това   не 
подлежи   на   правно   регулиране).     Второ   дори   когато   семейното   право   регулира 
имуществените   отношения   между   членовете   на   семейството   то   тази   регулация   се 
отличава   с   много   особености   сравнение   с   гражданското   право   така   например   в 
отношенията   между   съпрузите   не   възникват   задължения   за   обезщетяване   от 
неоснователно обогатяване при извършване на разноски за задоволяване на нуждите на 
семейството. В множество случаи когато съпрузите се „договарят” да полагат грижи за 
семейството   липсва   намерението  за  правно   обвързване  (animus  contrahendi),  това  че 
единия   съпруг   е   поел   ангажимента   да   напазарува   неизпълнението   не   води   до 
отговорност. Вещните отношения между съпрузите по повод притежаването на общи 
вещи се уреждат не по общите правила предвидени в ЗС а със специални норми за 
съпружеската   имуществена   общност   (СИО).   Семейното   право   е   разработило 
специфични   правни   институти   характерни   само   за   него   които   са   непознати   за 
гражданското   право   отново   пример   е   СИО,   освен   това   издръжката   -   няма   такъв 
институт в другите гражданскоправни отрасли тази издръжка е различна от тази по 
договора за гледане и издръжка.

2. Друга група аргументи според тези автори е че семейните отношения възникват 

от   специфични   юридически   факти   докато   гражданските   отношения   възникват 

приоритетно най-вече от сключването на сделки понякога от юридически събития, от 
изтичане на придобивна давност и др.

3. Семейното право има самостоятелна кодификация а гражданското няма
4. В §1 от стария СК е имало препращане към правилата на гражданското право 

което не се прилага директно.

Второто   становище   е,   че   семейното   право   е   дял   на   съвременното   гражданско 

право   това   становище   се   застъпва   от   Проф.   Витали   Таджер,   Мария   Панова,   Цанка 
Цанова, Методи марков и др. основните аргументи:

1. Нормите   на   семейното   право   казват   те   регулират   не   само   и   не   главно 

неимуществени а главно имуществени отношения.

2. Договорният   елемент,   който   е   характерен   за   уредбата   на   гражданските 

отношения, като цяло е много осезателно засилен в новия СК, в няколко насоки: на 
първо   място   чрез   установяване   на   автономия   при   избора   на   имуществено   брачния 
режим между съпрузите (въведе се института на брачния договор, освен това по време 
на   брака   съпрузите   могат   да   променят   избрания   от   тях   режим).   На   второ   място 
договорният елемент се засилва чрез разширяване на полето на свободата на договаряне 
в редица насоки като например за  съдбата на даренията направени по време на брака, 
въпроса за ползване на семейното жилище след развода и т.н. по всички тези въпроси 
съпрузите  могат   да  договарят  или   да  ги   уредят  в  брачния  договор.  На  трето  място 
договорния   елемент   е  засилен   чрез  предоставяне  на   възможността  и   при  развод  по 
исков ред допуснат без споразумение по чл. 49 ал. 4 - когато развода е започнал по 
исков ред той може да завърши със споразумения, но дори без споразумение съпрузите 
могат да уредят по общо съгласие въпросите относно отглеждането и възпитаването на 
ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес.

3. Значителна   част   от   материята   която   е   регулирана   от   действащия   СК   не   е 

типично   семейноправна   а   се   числи   към   личния   статус   на   ФЛ,   който   се   урежда   в 
гражданското право обща част. Например на първо място въпроса за фамилното име на 
съпрузите при сключване на брак и след развод. Второ въпросът за режима и правното 
действие на акта за граждански брак. На следващо място въпросът за еманципацията на 
сключилия брак непълнолетен и нейните правни последици също е гражданскоправен 
признава му се пълна дееспособност а това касае неговия правен статус.

4. Семейният кодекс от 2009г. (сега действащия) не препраща към субсидиарното 

приложение на гражданския закон според въпросната група учени това е така защото 
това логически следва от групата на уредените отношения.

5. При пандектната система семейното право традиционно е част от гражданското 

право.

Принципи на семейното прав

1. Закрила на брака и семейството от държавата и обществото чл. 14 КРБ. Това се 

изразява   в   първо   държавно   регулиране   на   семейните   отношения   в   миналото   тези 
отношения са се регулирали от религията. Поощряване на майчинството и оглеждане и 
възпитаване на децата.

2. Равенство на мъжа и жената -  този принцип е регламентиран в чл. 46 ал. 2 КРБ, 

но той е изрично възпроизведен и в чл. 13 СК. Равенството означава, че мъжа и жената 
имат   равни   права   и   задължения   в   брака   освен   това   този   принцип   освен   че   е 
възпроизведен в чл. 13 СК намира израз още в разпоредбите за личните отношения 
между съпрузите, това нещо прозра и в начина на формиране на фамилното име на 
съпрузите   всеки   от   съпрузите   могат   да   получат   фамилното   име   с   което   е   известен 
другия съпруг в обществото. Договорното начало е застъпено в взаимоотношенията 
между съпрузите по време на брака. Принципа прозира и по отношение на равенството 
на съпрузите по отношение на децата.

3. Доброволност на  брачния съюз  този принцип  се  проявява на  първо място в 

свободното и изрично съгласие на мъжа и жената за брачно обвързване. Освен това 
принципа на доброволност на брачния съюз прозира и във въздигането на психическата 
принуда под формата на заплашване при сключване на брак като основание за неговото 
унищожаване.   Активно   легитимиран   да   иска   унищожаване   поради   заплашване   има 
само заплашвания съпруг не и другия. Този принцип се гарантира на първо място от 
процедурата за сключване на брак – брака по силата на разпоредбите се сключва пред 
държавен   орган   който   трябва   пряко   да   възприеме   волята   на   съпрузите.   Освен   това 
процедурата   на   сключване   на   брака   е   публична.   Освен   това   договорното   начало   се 
гарантира от правото на развод.

4. Равенство   и   особена   закрила   на   децата   –   регламентиран   в   чл.   47   КРБ, 

конвенцията за закрила на детето, от закона за закрила на детето и т.н. на първо място 
законът   гарантира   равни   права   на   децата   които   са   родени   в   брака,   извън   брака   и 
осиновените   деца.   Държавата   е   длъжна   да   осигури   на   всички   деца   подходяща 
икономическа,   социална   и   културна   среда,   образование,   свобода   на   възгледите   и 
сигурност (чл. 1 ал. 1 Закона за защита на детето). Този принцип прозира в изискването 
за  зачитане   и  уважение  личността  на   детето.  В  ЗЗДет.  е  предвидено   отглеждане   на 
детето в подобна на семейната среда.

5. Уважение, грижа и подкрепа между членовете на семейството и зачитане на 

личността в семейството. Този принцип се проявява в зачитане на отделните членове на 
семейството. Проявление на този принцип представлява задължението за полагане на 
грижи и взаимно уважение между съпрузите, родителите и децата. И в задължението за 
издръжка.

6. Други   принципи   –   в   брачното   право   важи   принципа   за   валидност   само   на 

гражданския   брак,   принцип   на   моногамията,   в   материята   на   произхода   също   има 
принципи – принципа на кръвната връзка си взаимодейства с принципа на истинност и 
стабилност. Например презумпцията за бащинство казва, че баща на детето е съпруга на 
майката и до 300 дни след брака, ако последва втори брак обаче за баща се приема 
съпруга от втория брак това е в интерес на правната сигурност, въпреки че не се знае 
дали майката не е имала отношения с други мъже.

Система и източници на семейното право
Система

Следва системата на СК има следните дялове:
1. Материята   на   брачното   право   -     сключването   на   брака,   отношенията   между 

съпрузите лични и имуществени, недействителност на брака и прекратяване на брака.

2. Материята за произхода
3. Осиновяване – разглеждат се допускането, действието и прекратяването
4. Отношения между родители и деца
5. Издръжката – предпоставките, видовете издръжки и т.н.
6. Настойничества и попечителства.

Източници на СП

На първо място КРБ 14, 32, 46, 47, 51 ал. 3.
Международните   договори   –   Конвенцията   за   защита   правата   на   човека   и 

основните свободи (дава възможност да атакуваме определени актове на държавата в 
съда в Страсбург), Конвенция за правата на детето, Конвенция за премахване на всички 
форми на дискриминация по отношение на жените. 

Два   акта   на   ЕС   имат   отношение   регламент   2101/2003   ЕО   относно 

компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и 
делата   свързани   с   родителската   отговорност.   Регламент   4/2009   ЕО     относно 

компетентността,   приложимото   право,   признаването   и   изпълнението   на   съдебни 
решения и сътрудничеството по въпроси свързани със задължения за издръжка.

Закони – на първо място СК от 2009г., Закон за уреждане правните последици на 

бракове сключени в нарушение на чл. 7 от СК, Закон за закрила на детето, Закон за 
гражданската регистрация, ГПК. Законът за уреждане правните последици на бракове 
сключени в нарушение на чл. 7 от СК този закон е по чл. 7 от стария СК има само една  
разпоредба и се оказва, че има много бракове които не са сключени от кмета а от друг 
без упълномощаване, това е валидизационен закон с който се приема, че тези бракове са 
сключени.

Подзаконови   нормативни   актове   източник   на   СП:   Инструкция   №1   За   реда   за 

медицинско освидетелстване на стъпващите в брак, Наредба №4 За условията и реда за 
водене и съхраняване на регистъра за деца за пълно осиновяване. Наредба за изплащане 
от държавата на присъдена издръжка регламентира хипотезите при които деца имат 
родители които не са в състояние да им плащат и издръжка и тогава издръжката се 
поема от държавата.

Постановления и тълкувателни решения.
Правния   обичай   –  например  институцията  на   годежа  е  остатък   от  обичайното 

право, кумовете закона ги нарича свидетели, но свидетел и кумове не е едно и също за 
свидетели   могат   да   се   вземат   всички   а   кумовете   са   близки   духовни   наставници   на 
двамата млади.

Етапи на развитие на законодателството

1.   1898г. – 1945г. през този етап цялото брачно право е в компетентността на 

църквата уредено е в Екзархийския устав имало е закон за лицата и за осиновяването.

2. 1945 – 1968г. През 1945г. с наредба закон за брака се въвежда гражданския брак, 

през   1949г.   се   приема   закона   за   лицата   и   семействата   който   кодифицира 
семейноправните отношения.

3. 1968 – 1985г. през 1968г. е приет първия СК той кодифицира семейното право 

изключва всичко излишно от него този период продължава до 1985г. когато се приема 
нов СК, който също е кодификационен закон и действа до преди две години с промени 
от 1992г., през 2003г. се приемат норми за осиновяванията. През 2009г. се приема нов 
СК с който се либерализират семейните отношения.

Тема. 2 Сключване на брак, форма и процедура. Понятие и 

обща характеристика на брака.

Чл. 61 ал. 1 КРБ – бракът е доброволен и равноправен съюз между мъж и жена 

сключен при условията и по реда на закона и пораждащ взаимни права и задължения 
между съпрузите.

Прави впечатление:
Законодателят е използвал думата съюз за да обозначи брака това е направено за 

да се разграничи бракът от сделките.

Акцентирано   е   върху   обстоятелството   че   бракът   се   сключва   доброволно   това 

означава че всеки от стъпващите в брак доброволно прави своето волеизявление за 
встъпване в брак и всеки от съпрузите има правна възможност да прекрати този брак по 
своя воля.

Конституционният   законодател   акцентира   върху   понятието   равноправен   което 

още веднъж показва че законът трябва да гарантира равното положение между мъжа и 
жената.

Законодателят   казвайки   че   брак   се   сключва   между   мъжа   и   жена   установява 

принципа за хетерогамията - брак се сключва между различни полове. Тук трябва да се 
определи дали са разнополови по произход или допълнително.

Значение на понятието брак

Понятието брак има най-малко две значения:
1. Юридическия факт който поражда семейни правоотношения между съпрузите. 

Като юридически факт той е правомерно юридическо действие. Бракът винаги зависи 
от волята той не е събитие. Представлява смесен субсцисивен фактически състав.

2. Като брачно правоотношение тоест това са възникналите от сключването на 

брака правни последици чието съдържание са съпружеските права и задължения. В това 
си   качество   разбиран   като   правоотношение   бракът   е   от   категорията   на   трайните 
правоотношения това обаче е желанието на законодателя и не означава че бракът винаги 
е трайно правоотношение. Сега когато отпадна брачната отседналост която по стария 
закон е била три години сега по взаимно съгласие може да се разведем и след месец. 
Брачното правоотношение възниква от момента на подписването на акта за граждански 
брак от съпрузите и длъжностното лице по гражданското състояние и съществува до 
момента   в   който   настъпи   някой   от   предвидените   в   закона   правопрекратяващи   го 
юридически факти (смърт (физическа или обявена), развод, унищожаване на брака).

Съдържание на брачното правоотношение

Представлява   съвкупността   от   личните   и   имуществени   съпружески   права   и 

задължения.

Правна същност на брака

Въпросът е брака сделка ли е или не е? пр действието на императивната уредба на 

брака до семейния кодекс от 2009г. е била господстваща концепцията за отрицанието на 
брака   сделка.   Най-вече   под   въздействието   на   професор   Лиляна   Ненова   до   2009г.   е 
господствала теорията, че бракът е своеобразен правен акт. Основните аргументи за 
тази теза са били следните:

1. Всички   правни   последици   на   брака   бяха   уредени   императивно   в   закона   и 

нямаше свобода на договарянето (характерна за договорите).

2. Бракът   не   обслужва   гражданският   оборот   а   някакви   други   правно   значими 

интереси.

3. По отношение на страните застъпниците, че бракът е своеобразен правен акт 

казват че бракът се сключва между мъж и жена а договорите могат да се сключват и 
между еднополови.

4. Законът   е   предвидил   особен   ред   за   сключване   на   брак   –   сключва   се   в 

присъствието на лицата, лично не може да се упълномощава за сключване на брак, 
прави се в присъствието на държавен орган.

5. Законодателят е определил особени правила за прекратяването на брака които 

не   са   относими   към   сделките.   Например   СК   установява   особени   правила   за 
недействителност на брака. Например брак сключен от ненавършило брачната възраст 
лице е унищожаем, брак сключен между роднини е унищожаем,

6. Не може да се сключи последващ брак пред да е прекратен предходния.
7. Бракът   се   прекратява   със   смъртта   на   една   от   страните   сделките   не   се 

прекратяват със смъртта на една от страите освен ако не са интуито пресона.

Тези аргументи важат до 2009г. разширяването на свободата на договаряне със 

СКот 2009г. чувствително отслаби разликата между брака и договора. Това е особено 
видимо   при   избора   на   имуществено   правен   режим   между   съпрузите   тъй   като   тази 
възможност   тушира   разликата   между   брака   и   сделката,   защото   упражняването   на 
правото  на   избор   на  имуществен  режим  и   сделката  представляват  един   правомерен 
юридически акт водещ до правни последици.

Днес повечето автори приравняват брака със сделката. Екатерина Матеева обаче 

смята   че   отслабването   на   разликите   между   брака   и   сделките   не   трябва   да   води   до 
пренебрегване на особеностите на брака. По съществени такива особоености на брака 
според проф. Матеева са следните:

1. Специфични   основания   и   ред   за   унищожаване   на   брака   отличаващи   се   от 

общите основания за унищожаване на договорите.

2. Бракът   и   сделките   има   отделни   системи   от   норми   регулиращи 

недействителността   на   брака   и   недействителността   на   брачния   договор.   Тоест   не 
можем да поставяме знак на равенство между брак и брачен договор.

3. Неприложими към брака са някои правила на ЗЗД. например правилата относно 

сключване на договор. За договора по ЗЗД имаме фактически състав от предложение, 
приемане,   съгласие   и   местосключване   при   брака   няма   предложение.   Освен   това 
неприложими към брак са модалитетите на сделката (представете си брак под условие 
или под срок или с тежести). Неприложими към брака са правилата за сключване на 
договори   под   общи   условия.   Симулацията   и   правните   последици   към   нея   също   са 
неприложими при брак. За семейното право е ирелевантно обстоятелство, че някой е 
договорил   с   другото   лице,   че   бракът   няма   породи   последици.   Правилата   за 
предварителния договор годежът не е предварителен договор.

Форма на брака

С понятието форма на брака се обозначават три отделни неща:
1. Под   форма   на   брака   се   разбира   самия   граждански   брак   (самия   юридически 

факт).

2. Формата   като   процедура   тоест   реда   за   сключване   на   брак   елементите   от 

фактическия състав на брака.

3. Формата   на   акта   за   граждански   брак.   Тази   форма   е   писмена   със   реквизити 

посочени в чл. 53 от Закона за гражданската регистрация.

Независимо в кой аспект ще видим понятието форма на брака формата на брака е 

форма за действителност на брака ако не е спазена формата той ще е недействителен.

Сключване на брак

Конститутивни елементи от фактическия състав на брака:

1. Съгласието – съвпадение на насрещните волеизявления на встъпващите в брак. 

Това съгласие трябва да отговаря кумулативно най-малко на осем условия:

1.1. Авторите на волеизявленията да са лица от различен пол;
1.2. Съгласието трябва да е взаимно – насрещно изразените воли на встъпващите в 

брак трябва да са насочени към една и съща цел:

1.2.1. Да встъпят в брак един с друк
1.2.2. Волеизявлението на всеки един от тях се отнася до личността на другия 

встъпващ в брак

1.2.3. Те   трябва   да   са   единодушни,   че   желаят   да   сключат   брак   един   с   друг 

(грешката в лицето или в качествата на лицето не е основание за унищожаване на брак).

1.3. Да  е   свободно   формирано  и   изразено  –  волеизявлението  да   не  е   дадено  в 

резултат на физическа или психическа принуда. Физическата принуда е по-трудна да се 
случи защото бракът се сключва публично освен това ако длъжностното лице види как 
някой удря някой за да сключи брак не би трябвало да изповяда брака.

1.4. Да   е   изрично   –   волята   не   може   да   се   изяви   чрез   конклудентни   действия. 

Глухонемия   също   може   да   даде   изрично   съгласие   използва   се   присъстващ   в  залата 
тълковник.

1.5. Да е безусловно – да няма модалитети.
1.6. Да   е   дадено   лично   –   лично   присъствие   пред   лицето   по   гражданското 

състояние не може чрез представител по закон, не може чрез пълномощник, не може 

чрез конферентна връзка, не може по телефон, чрез видеозапис не може. Ако не може 
лицето да отиде при длъжностното лице може длъжностното лице да отида например в 
затвора за да сключи брак затворник.

1.7. Да е едновременно от двете сключващи брак лица – разбира се непрекъсната 

последователност при изразяване на волеизявленията едно след друго по начин че да 
бъде възприето от длъжностното лице и другия съпруг.

1.8. Дава  се два пъти съгласие веднъж устно пред длъжностното лице и втори път 

писмено чрез подписване на акта за граждански брак.

2. Втория   елемент   от   фактическия   състав   се   нарича   държавен   орган   –   това   е 

длъжностното   лице   по   гражданското   състояние.   А   кой   орган   е   лице   по   гражданско 
състояние   казва   закона   за   гражданската   регистрация   –   кметът   не   общината   за 
територията на съответната община. Чл. 35 ал. 3 ЗГР предвижда, че кмета на общината 
може да възложи изпълнението на тази функция с писмена заповед на кметовете на 
райони или кметства както и на други длъжностни лица от общинската администрация. 
Функцията на длъжностното лице по гражданското състояние може да се изпълнява и 
от   други   лица:   българските   дипломатически   и   консулски   представители   в   чужбина, 
капитан на кораб или въздухоплавателно средство плаващи под български флаг, във 
военно време пред командира на поделението и т.н.

3. Съставяне и подписване на акта за граждански брак. Бракът се счита за сключен 

от момента на подписване на акта  за граждански брак от встъпващите в брак и от 
длъжностното лице по гражданското състояние (в този ред). СК предвижда акта да се 
подпише   и   от   две   лица   кумове,   но   подписите   на   свидетелите   нямат   конститутивно 
действие.   Самият   акт   за   граждански   брак   има   конститутивно   действие.   За   това 
обикновено длъжностното лице  дава акта за граждански брак на съпругата защото тя го 
пази по добре и ако няма акт за граждански брак в съпрузите и в регистрите няма брак.

Други изисквания към процедурата:

1. Чл.   8  СК   поставя   изискване   към   местосключването   на   брак   –   той   казва,   че 

бракът се сключва на място определено от кмета на общината. Характерно е да посочим 
че встъпващите в брак могат свободно да определят общината в която ще сключат брак. 
Това място се казва обреден дом за сключване на щастливи обреди. Ако са налице 
уважителни   причини   бракът   може   да   се   сключи   и   на   друго   място   по   преценка   на 
длъжностното лице по гражданското състояние. Уважителни причини: тежка болест, 
изтърпяване на наказание лишаване от свобода и т.н.

2. Публичност на брака - чл. 10 ал. 3 СК предвижда присъствието на поне на 

двама   свидетели   при   сключването   на   брак.   Това   е   останка   от   обичайното   право. 
Отпадна изискването за тържественост от стария кодекс.

3. Третото   изискване   касае   необходимите   документи   –   длъжностното   лице   по 

гражданското състояние трябва да провери две неща:

3.1. Самоличността и възрастта на встъпващите в брак – встъпващите лица трябва 

да покажат валиден документ за самоличност;

3.2. Длъжностното   лице   трябва   да   провери   представените   от   всеки   от 

встъпващите в брака документи:

3.2.1. Декларация, че не съществуват пречките за сключване на брак по чл. 7 от 

СК;

3.2.2. Медицинско   свидетелство   представя   всеки   от   встъпващите   в   брак   че   не 

страда от болестите посочени в чл. 7 ал. 1 т. 2 и 3 СК;

3.2.3. Ако е необходимо декларация, че е осведомен за заболяванията на другия 

съпруг по чл. 7 ал. 1 т. 2 и 3 СК.

4. Отразяване на избрания режим на имуществени отношения между съпрузите. 

Тук имаме две възможни хипотези:

4.1. Ако   встъпващите   в   брак   са   избрали   определен   законов   режим   на 

имуществените   си   отношения   те   представят   обща   декларация   за   това   с   нотариална 
заверка на подписите им;

4.2. Ако е сключен брачен договор встъпващите в брак представят удостоверение 

от нотариуса относно датата на договора и регистрационния му номер както и номера 
на нотариуса в нотариалната камара и района му на действие. 

След   това   длъжностното   лице   по   гражданското   състояние   вписва   в   акта   за 

граждански  брак избрания  режим на  имуществени отношения между  страните. Ако 
нищо   не   са   избрали   длъжностното   лице   вписва   законен   режим   на   общност   той   се 
прилага за всички които не са избрали някакъв друг режим.

Последици   от  неспазване   на  тези  изисквания   е,  че   сключения  брак  е  напълно 

действителен, но може да са породи само дисциплинарна отговорност за длъжностното 
лице по гражданско състояние.

Условия водещи до унищожаемост на брака

Законодателя не предвижда нищожност на брака. Но ако някои изисквания ако не 

са спазени няма да се породят желаните правни последици. Така например:

1. Брак между еднополови не може да има;
2. Не може да се сключи брак при липса на съгласие – малолетните лица нямат 

правно валидна воля;

3. Нарушена форма;
4. Некомпетентно длъжностно лице. бракът обаче е действителен (чл. 17 ал. 2 СК) 

когато е сключен пред лице което публично е изпълнявало функциите на длъжностно 
лице по гражданското състояние без да е имало това качество когато встъпващите в 
брак не са знаели това.

5. Всички останали изисквания които са нарушени а именно когато не са спазени 

условията или са налице пречките за сключване на брак посочени в чл. чл. 6 и 7 СК 
бракът  е унищожаем. За  разлика от нищожният обаче унищожаемият брак  поражда 
правни последици до момента на неговото унищожаване от съда.

Тема. 3 Условия и пречки за брак понятие. Пълнолетието 

като условие за брак, наличието на друг брак като пречка.

Понятие за условия и пречки за брак

Това   са   материалните   изисквания   които   законът   установява   по   отношение   на 

встъпващите в брак лица, за да бъде бракът действителен. Българският СК е много 
демократичен   той   не   признава   пречки   за   брак   от   верски,   расов,   или   някакъв   друг 
характер. Освен това изискванията в закона са сведени до миниму и други пречки освен 
тези посочени в СК няма.

Видове изисквания

Има две групи:
1. Положителни изисквания – условията които трябва да са налице за да може да 

се сключи брак. Условието е едно единствено навършване на брачна дееспособност;

2. Отрицателни условия - това са обстоятелства които трябва да отсъстват за да 

може бракът да се сключи. Биват две групи:

2.1. Абсолютни пречки те възпрепятстват възможността за сключване на брак с 

което и да било лице. такива пречки са:

2.1.1. Наличието на друг брак;
2.1.2. Наличието на пълно запрещение;
2.1.3. Наличието на болест която е основание за поставяне под пълно запрещение.

2.2. Относителни   възпрепятстват   възможността   за   сключване   на   брак   с 

определено лице например:

2.2.1. Родство;
2.2.2. Осиновяване;
2.2.3. Болест опасна за другия съпруг или живота и здравето на поколението.
Изисквания установени в обществен и частен интерес. Установените в обществен 

интерес условия и пречки не биха могли да бъдат дерогирани, а тези от частен интерес 
могат да бъдат дерогирани. Например здравият встъпващ в брак може да се съгласи да 
встъпи в брак с лице което страда от заболяванията по чл. 7 ал.  1 СК.

Кратка характеристика на правната уредба

Правната уредба е почти изцяло императивна с едно единствено изключение това 

е диспозитивното правило за сключване на брак при наличието на болест опасна за 
живота и здравето на поколението или другия съпруг.

Характерна специфика на правната уредба е че изискванията за встъпване в брак 

са изчерпателно уредени в СК.

Гражданскоправната   последица   при   нарушаване   на   условията   или   са   налице 

пречките е унищожаемост на брака.

Има предвидени и наказателноправни последици:
176   ал.   1   НК   -   съзнателното   укриване   на   пречка   за   брак   е   въздигнато   в 

престъпление;

176   ал.   2   НК   –   извършването   на   бракосъчетание   от   длъжностно   лице   по 

гражданското състояние което знае за наличието на законна пречка за сключване на 
брак е престъпление.

Пълнолетието като условие за встъпване в брак

Чл. 6 СК предвижда че брачната дееспособност настъпва с навършването на 18 

год. Това правило е относимо и към двата пола в исторически план не винаги е било 
така. Законът установява единствено минимум няма максимум. Освен това законът не 
изсиква определена разлика във възрастта на лицата които сключват брак. За разлика от 
осиновяването   където   трябва   да   им   15   годишна   разлика   във   възрастта.   Има   едно 
изключение от правиото за 18-те години закона допуска сключването на брак преди 
пълнолетие. Фактическия състав е следния:

1. Трябва да е налице наложителност да се сключи брак – закона не казва какво е 

наложително това е относително определено и преценката е предоставена на районния 
съдия. Обикновено практиката е приела като наложителни случи при които е имало 
предбрачно съжителство, бременост най-често, тежко заболяване на родител на един от 
встъпващите в брак. Районният съдия не е длъжен да даде разрешение за встъпване в 
брак. Разрешение  се  дава по изключение  тоест районният  съдия  трябва да  прецени 
всички обстоятелства  които са от съществено значение  за встъпването  в брак. Така 
трябва да установи личните качества на другото лице което иска да встъпи в брак тоест 
пълнолетният, освен това встъпването в брак води до еманципация за непълнолетния и 
той може да вземе участие в оборота и съдията трябва да прецени дали лицето е готово 
да встъпи в гражданския оборот.

2. Лицето   да   е   навършило   16   годишна   възраст.   Слизането   под   тази   възраст   е 

недопустимо.

3. Разрешение   от   районния   съдия   по   постоянния   адрес   на   непълнолетния   – 

производството   е   охранително   (няма   правен   спор)   то   започва   с   молба   до   районния 
съдия по постоянен адрес. Ако и двамата желаещи да встъпят в брак са непълнолетни и 
те   имат   различни   постоянни   адреси   законът   допуска   разрешението   да   се   даде   от 
районния съдия по един от тези адреси по техен избор. Районният съдия е длъжен да 
изслуша двамата встъпващи в брак както и родителите респективно попечителите на 

непълнолетния. Това изслушване има информативен характер не представлява даване 
или не на съгласие дава се мнение. Мнението на пълнолетния встъпващ в брак, на 
родителя   или   попечителя   може   да   бъде   дадено   писмено   с   нотариална   заверка   на 
подписите. Веднъж дадено разрешение от районния съдия то се отнася за встъпването в 
брак с определено лице не по принцип. От друга страна обаче даденото разрешение от 
районния   съдия   не   поражда   задължение   непълнолетния   да   встъпи   в   брак.   Веднъж 
дадено   това   разрешение   има   сила   до   навършване   на   пълнолетие   от   непълнолетния. 
Няма   сила   на   присъдено   нещо   можем   да   сезираме   съда   постоянно,   тъй   като 
разрешението е акт на съдебна администрация.

Правната последица от встъпването в брак е че недееспособния става напълно 

дееспособен   -   еманципира   се   тоест   той   може   да   извършва   лично   всякакви   правни 
действия, с едно ограничение, че за разпореждането с недвижими имоти непълнолетния 
трябва да получи разрешение от районния съдия по постоянния си адрес.

При евентуално прекратяване на брака непълнолетния запазва дееспособността.

Наличието на друг брак като пречка за брак

Еднобрачието   тоест   моногамията   е   възприетия   в   СК   като   принцип.   По   тази 

причина чл. 7 ал. 1 т. 1 предвижда че наличието на друг брак е пречка за сключването 
на   нов   брак.   Под   наличие   на   друг   брак   законодателят   разбира   валидно   сключен 
граждански   брак   който   не   е   прекратен   по   предвидения   за   това   ред.   Брак   от   тази 
категория е:

1. Унищожаемият   брак   –   той   е   брак   сключен   в   нарушение   на   материалните 

изисквания на закона но той поражда правните последици на валидно сключен брак до 
момента   на   неговото   унищожаване.   Неговото   унищожаване   става   по   съдебен   ред   с 
влязло   в  сила   решение   на   съда.   Чл.   46  ал.   2   СК  посочва,   че   никой   не   може   да   се 
позовава на унищожаемостта на такъв брак докато тя не бъде установена от съда.

2. Бракът с изчезнало или обявено за отсъстващо лице по смисъла на чл. 8 и 9 

ЗЛС, вече ако едно такова лице бъде обявено за починало може да се сключи брак.

3. Валидния брак.
Хипотези на липса на друг брак - когато от гледна точка на закона липсва валиден 

брак или пък съществуващият брак е прекратен. Фактическото съжителство не е пречка 
за сключване на брак, освен това сключен нищожен брак също не е пречка. Прекратен 
брак на следните основания:

1. Поради смърт на някой от съпрузите поради физическа или обявена смърт. При 

физическа смърт до съставяне на смъртния акт обявената с влизане в сила на съдебното 
решение.

2. Развод – от момента на влизане в сила на съдебното решение за развод.
3. При унищожен предшестващ брак също липсва брак
Закона   предвижда   две   групи   последици   от   нарушаването   на   принципа   на 

моногамията:

1. Семейноправни последици – всеки от съпрузите по последващ брак има иск за 

унищожаване на брака, такъв иск има и прокурора, и съпруга от първия брак има такъв 
иск;

2. Наказателно прави – 179 НК предвижда наказание лишаване от свобода до 3 

год. за лицата встъпили в брак при наличието на брак.

Болестта и запрещението като пречки за брак. Родството и осиновяването като 

пречка за брак.

Запрещение

Чл. 7 ал. 1 т.  7 не може  да встъпи в брак  лице което е  поставено  под пълно  

запрещение. Под пълно запрещение се поставят непълнолетни или пълнолетни лица 
които поради слабоумие или поради душевна болест не могат да се грижат за своите 
работи. Поставянето им под пълно запрещение става с влязло в сила съдебно решение, 
което  има действие  ерга омнес  (спрямо всички)  и което  се  постановява по  реда  на 
особеното исково производство по глава 28 от ГПК. По същността си поставянето под 
пълно запрещение е правен способ за отнемане на гражданската дееспособност  на лица 
които не могат да се грижат за своите работи. Този правен способ е установен в защита 
на самото лице от една страна а от друга страна е установен и в защита на останалите  
участници в гражданския оборот

. С аргумет за противното следва че лицата които 

са поставени под ограничено запрещение има пълна брачна дееспособност

. Такова 

лице може да сключи брак лично без съгласието на своя родител или попечител и без 
съдебно разрешение тоест лицето освен пълна брачна дееспособност има и специална 
брачна   дееспособност.  

Сключването   обаче   от   ограничено   запретения   не   води  до 

неговото еманципиране.

  Чл. 173 ал. 2 СК предвижда че негов попечител по право 

става   дееспособният  му  съпруг.   Съобразно   това   обстоятелство  съпружеска  двойка  с 
един ограничено запретен съпруг не може свободно да избира приложимия режим за 
имуществените си отношения тъй като по аргумент от чл. 18 ал. 2 предложение 2 СК 
ще се прилага законовия режим на общност.

Болести

СК   предвижда   като   пречка   за   брак   страданието   на   лицата   от   някоя   от 

предвидените в СК болести. Става дума за болести които се отнасят или до валидността 
на съгласието на встъпващия в брак които водят и до неспособност за нормално брачно 
съжителство или пък тези болести водят до опасност за другия съпруг или поколението. 
Правно релевантно е състоянието на сключващия брак към момента на сключването на 
брак. Ако лице страдало от такава болест сключи брак но после се излекува брака е 
унищожаем но се санира.

Видове болести:
1. Болести поставящи страдащия под пълно запрещение чл. 7 ал. 1 т. 2 СК тези 

болести са следните: 

1.1. Вродено или придобито слабоумие;
1.2. Различни психотични състояния – параноидна шизофрения и т.н.
1.3. Тежка деградация на личността в резултат на налично или вече прекарано 

психично заболяване. 

Лице което страда от някоя от така посочените болести е неспособно да изразява 

валидна воля ако в резултата на тези болести лицето не може и да се грижи за своите 
работи, но то формално не е поставено под пълно запрещение ще бъде на лице пречка 
за сключване на брак. Тоест законодателят създава една фикция която е в защита и на 
лицето и на другия встъпващ в брак. Поставянето в запрещение е процедура и някой 
трябва да я сезира съда ако това не стане и лице страдащо от такава болест съда приема 
че наличието на такава болест е равно на поставянето под пълно запрещение. Това води 
до унищожаемост на брака.

Други   болести   например   клептомания,   наркомании,   хроничния   алкохолизъм   и 

други не са пречки за сключване на брак.

2. Болести   които   представляват   сериозна   опасност   за   живота   или   здравето   на 

поколението такива са:

2.1. Групата   болести   обозначение   като   наследствени   заболявания   –   например 

средиземноморска   анемия   наречена   таласъмия,   ако   се   роди   дете   от   двама   родители 
страдащи от таласъмия то ще страда от таласъмия майор и всеки месец ще трябва да му 
се подменя цялата кръв цял живот.

2.2. Сифилиса във всички негови форми до излекуването с изключение на късните 

форми и серорезистентния сифилис те са опасни само за другия съпруг.

3. Болести представляващи опасност за живота и здравето на други съпруг такива 

са:   Сифилис   късните   форми   и   серорезистентния,   трипер,   бронхиална   туберкулоза, 
ХИВ.

При наличието на тези болести опасни за живота и здравето на поколението и за 

другия съпруг брак може да се сключи ако брачния партньор на болния знае за тези 
болести и е съгласен да се сключи брак. Това знание трябва да е на лице преди или най-
късно   към   момента   на   сключване   на   брак.   Това   е     новост   в   СК   така   нареченото 
информирано съгласие на встъпващия в брак за брачно обвързване с болен партньор.

Заболяванията са изброени в инструкция № 1 за условията и реда за медицинско 

освидетелстване на встъпващите в брак.

Ако и двамата съпрузи са болни няма проблем. Унищожаемостта е порок който е 

към момента на сключването ако единия съпруг се разболеее след това другия няма иск 
за унищожаване на брака.

Родство

Родството е пречка за сключване на брак която има относително действие тоест 

може да бъде преодоляна. Забраната за сключване на брак между роднини изхожда от 
две основни съображения:

1. Биологични – браковете между роднини водят до изменения в поколението
2. Нравствени   –   българския   народ   има   много   отрицателно   отношение   към 

кръвосмешението.

Понятие за родство

Родството е биологична връзка между две лица основана на произхода. Родството 

е единия от трите юридически факта които водят до семейно правни отношения. 

Видове родство

Кръвно родство 

То е пречка на брак без оглед на това дали е установено на брачен или извън 

брачен произход.

Родство по права линия 

Връзката   между   две   лица   от   което   едното   произхожда   пряко   или   не   пряко   от 

другото.   Степента   на   рооство   е   законното   разстояние   между   двама   роднини 
изчислявано според броя на свързващите ги поколения. Степента  на родство между 
двама роднини се определя като се борят ражданията. Линията на родство може да бъде 
низходяща или възходяща. 

Родството по права линия е абсолютна пречка за брак без 

ограничение в степените.

  Това се отнася и за извън брачното родство. Освен това 

родството   запазва   действието   на   брачната   забрана   и   между   осиновения   при   пълно 
осиновяване и неговите рождени родители и роднини по произход (осиновяването не 
може да заличи кръвното родство). Не съществуват обаче брачни пречки основани на 
родство в отношенията между доведени и заварени деца на двамата съпрузи, ако в един 
брак майката и бащата имат по едно дете от друг брак тези деца ако са разнополови 
могат да сключат брак. Няма такива пречки между заварено дете и съпруга на своя 
родител. Няма такива пречки и между поставен под настойничество и попечителство и 
настойник и попечител.Родство по съребрена линия

Родството по съребрена линия 

Е   връзката   между   две   лица   които   имат   общ   родоначалник   без   едното   да 

произхожда от другото. Родството по съребрена линия също се брои в степени и между 
двама роднини по съребрена линия има толкова степени колкото са броя на ражданията 
от единия от тях до общия родоначалник и от него до другия роднина. Родството по 

съребрена линия представлява пречка за брак само между роднини до четвърта степен 
(първи братовчеди).

При   осиновяване   пречката   за   брак   се   запазва   по   отношение   на   роднините   по 

произход.

Родство по сватовство

Понятие

Родството по сватовство представлява връзката между единия съпруг и роднините 

на другия съпруг както и между роднините на единия съпруг и роднините на другия 
съпруг.   Родството   по   сватовство   не   е   пречка   за   брак   този   вид   родство   има   правно 
значение само в изрично предвидените от закона случаи. Родството по сватовство също 
има степени и тук важат следните правила:

Степента на сватовство между единия съпруг и роднините на другия съпруг се 

определя според степента на родство между последния и роднините му. Тоест съпругата 
като отиде на гости на родителите на съпруга им вика мама и тате те се намират в 
родство по сватовство от първа степен. Понеже родителите на съпруга са роднини с 
него от първа степен следователно и съпругата е роднина с тях от първа степен;

Степента   на   родството   по   сватовство   между   роднините   на   единия   съпруг   и 

роднините на другия съпруг се определя като се съберат степените на родство между 
единия   съпруг   и   неговите   роднини   и   другия   съпруг   и   неговите   роднини.   Тоест 
родителите на двамата съпрузи се намират в родство по сватовство от втора степен 
защото всеки от родителите е роднина с детето си съпруг от първа степен;

 По силата на изрична законова разпоредба съпрузите на двама братя респективно 

на две сестри са роднини по сватовство от втора степен.

Правно значение на сватовството

Сватовството има правно значение само в изрично предвидените в закона случаи. 

В семейното право то има значение в следните насоки:

1. Сватовството има значение с оглед задължението на децата да уважават съпруга 

на своя родител по чл. 124 ал. 4 СК;

2. Сватовството има правно значение с оглед задължението на съпруга на родителя 

да съдейства на последния при изпълнение на родителските му задължения чл. 122 ал. 3 
СК.

Освен в СК родството по сватовство има значение например:
1. При квалификацията на понятието свързани лица §1 т. 1 ДР на ТЗ и в §1 т. 2 от 

Кодекса на застраховането е посочено понятието за свързани лица в търговското право;

2. В гражданския процес чл. 22 ал. 1 т. 2, чл. 24, чл. 196 ал. 1 ГПК и т.н.;
3. В наказателния и административния процес има значение сватовството чл. 29-

31 НПК чл. 48, 144 АПК

Осиновяване

Чл. 7 ал. 2 т. 3 СК предвижда, че брак не могат да сключат помежду си лица 

между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия и на братя и 
сестри. Това означава че осиновяването е една относителна пречка за сключване на 
брак. СК установява два типа осиновяване:

1. Пълно осиновяване – при него се пораждат правоотношения между осиновения 

и   неговите   низходящи   от   една   страна   и   осиновителя   и   неговите   роднини   от   друга 
страна. При този тип осиновяване. При осиновяване пречките за брак по права линия са 
без  ограничение.  Осиновителя  не  може  да  сключи  брак  с осиновения  или  неговите 
низходящи  възходящите на осиновителя също не могат да сключат брак с осиновения и 
неговите   низходящи.  

При   осиновяването   пречката   по   съребрена  линия   до   втора 

степен (братя и сестри).