“Стратегическите съюзи като метод за повишаване на 

международната конкуретноспособност”

(дипломна работа)

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод. 

Първа   глава.   Глобализация   и   икономическа   трансформация   в 

международните икономики.

1. Обща   характеристика,   същност   на   глобализацията.   Икономически 

аспекти на глобализацията.

2.

Основни аспекти на икономическата промяна, свързана с процесите 

на глобализация. Международна конкурентоспособност.

3. Национални   тенденции   на   глобализация   и   икономическа 

трансформация в условията на общ глобализъм. 

Втора   глава.   Международните   икономически   отношения   и 

развитието на транснационалните корпорации.

1.  Международни   икономически   отношения   -   обща   характеристика, 

форми.

1.1.   Обща   характеристика   на   международните   икономически 

отношения.

1.2. Форми на международни икономически отношения.

1.3. Функции на международните икономически организации.

1.4.   Тенденции   в   развитието   на   основните   международните 

икономически организации.

2. Международно движение на капитала.

2.1. Същност.

1

2.2. Преки инвестиции.

2.3. Ефекти от международното движение на капитала.

3. Транснационални корпорации.

3.1. Произход и същност.

3.2.   ТНК   -   мотиви   за   задгранично   инвестиране.   Трансферно 

ценообразуване.

4. Други модели за корпоративно управление.

4.1. Правен подход при изясняване на моделите.

4.2. Теория за културните различия.

4.3. Конкурентни предимства на моделите.

Трета глава.  Стратегическите междуфирмени алианси като метод за 

международна конкурентноспособност

1. Възникване и история на стратегическите междуфирмени алианси.

2.   Корпоративното   управление   в  XXI-ви  век.   Концептуална   основа. 

Европеизация на корпоративното управление.

2.1.   Видове   стратегически   междуфирмени   алианси   и   разлики   между 

тях. 

-   Джойнт-вснчър   на   няколко   собственици   с   предмет   на   дейност  

производство;

- Консорциум за научно-изследователска и развойна дейност с няколко  

участници; 

- Инфраструктура ( за доставка на електричество и др.), обслужваща  

определен брой клиенти; 

-   Мрежа   за   ко-маркетинг   или   франчайзинг   с   определен   брой   локални  

канали; 

- Група за създаване на стандарти (де юре иде факто)

2.2.  Глобализация   на   корпоративното   управление.   Международните 

организации и корпоративното управление.

2

2.3. Обхват на дейността на стратегическите меоюдуфирмени алианси 

и етапи на формирането.

3. Избор на стратегически партньор.

4. Стратегически междуфирмени алианси в България.

5.Практически   анализ   на   стратегически   международен   алианс   - 

НОВАРТИС/NOVARTIS.

5.1. Основни характеристики на групата «Новартис».

5.2. Ръководни органи и структури на групата «Новартис».

5.3. Изледвания.

5.4. Основни насоки на фирменото управление на групата «Новартис».

6. Методи за повишаване ефективността от използваните стратегически 

съюзи на международно равнище.

Заключение.

Използвани литературни информационни източници.

3

Увод

Глобализацията на съвременната икономика се дефинира като процес на 

формиране на единно стопанство в планетарен мащаб. Може да се разгледа и 

като взаимосвързаност на стопанствата и излизане на бизнеса от националните 

рамки   и   стандартизирани   със   стопанствата   на   останалите   страни.   Тя   е 

интегриране на икономическия живот в отделните страни към най-напредналото 

в   света,   изграждане   на   тази   основа   на   единно,   взаимосвързано,   на   високо 

равнище на производствените сили и техническия прогрес световно стопанство. 

В края  на 20 век се забелязва  намаляване  значението  на националните 

граници в световното пространство. Комуникациите на народите един към друг 

стават по-интензивни и глобалната интеграция се разглежда все по-често като 

всеобхватен процес. Настъпващите промени в едни или други страни оказват 

все по голямо влияние върху останалия свят. Това е една от основните причини 

международните организации и институции, както и отделните правителства, 

учени и медии да засилват вниманието си върху процеса на глобализация. 

Либерализацията на икономиката в световен мащаб направи възможен и 

онзи мощен процес на глобализация, на който сме свидетели днес. Той има две 

основни   характеристики:   все   по-голямата   “прозрачност”   на   националните 

граници и свързаното  с това премахване на бариерите и ограниченията пред 

“неограничения   търговски   обмен”   и   ръстът   на   взаимозависимостта   между 

отделните   “елементи”,   съставляващи   международната   общност.   В   такива 

условия   постепенно   се   тушира   разликата   между   “вътрешно-държавно”   и 

“международно”.   В   комбинация   с   бързото   развитие   на   технологиите,   се 

постигна мощно ускоряване ритъма на световната икономика. Наред с големите 

плюсове   обаче,   този   факт   носи   и   потенциални   заплахи   за   сигурността  на 

отделната държава.

Многонационалните   корпорации   са   един   от   главните   двигатели   на 

глобализацията в икономиката през втората половина на настоящото столетие. 

Тяхното   значение   нарастна   още   повече   през   последното   десетилетие.   Този 

4

процес ще продължава и през следващите десетилетия. Освен че са притежатели 

на   най-високи   технологии,   в   рамките   на   тези   корпорации   се   глобализират 

институционалните форми на стопанските единици, на тяхната собственост, на 

текущото и още повече на стратегическото им управление. 

В момента в света има около 65 000 транснационални корпорации, които 

контролират   над   850   000   национални   компании.   500   транснационални 

корпорации са ядрото, в което е концентрирана неограничена икономическа и 

политическа власт и те фактически определят и контролират установяването на 

световен ред и управление на човешкото общество съобразно изискванията и 

потребностите на елита притежаващ тези корпорации. Печалбите на някои от 

тях,   като   фармацевтичната,   нефтената,   автомобилостроителната   и   други 

надминава 500 милиарда долара, а обемът на продажбите само на филиалите им 

за 2007 година е повече от 49 трилиона долара. В момента тези корпорации 

контролират над 55 на сто от световното промишлено производство, 70 на сто от 

световната търговия, почти 90 на сто от преките инвестиции в националните 

икономики.   Съвкупните   валутни   резерви   на   тези   корпорации   надминават 

няколко пъти резервите на всички централни банки взети заедно. Само на 1-2 на 

сто   от   паричната   маса,   която   е   под   техен   контрол,   могат   да   променят 

политическата   и   социалната   обстановка   във   всяка   национална   държава. 

Болшинството от Траснационалните корпорации имат и военно производство за 

което получават държавни поръчки и още по-големи печалби. По този начин 

обвързването на корпоративният капитал с държавната политика става пълно и 

необратимо.

Те   са   праобразците  на   бъдещата   организация,   институционализация, 

собственост и управление на стопанските единици в условията на глобализация. 

В резултат на това субектите на собствеността се размиват в глобален мащаб и 

все   повече   нараства   ролята   на   управителите   на   корпорациите.   Така 

5

съвременните характеристики на понятията за ролята на държавния и на частния 

сектор в икономиката придобиват ново значение.

1

Стратегическите   съюзи   са   част   от   тези   транснационални   корпорации. 

Стратегическите   междуфирмени   алианси   са   сравнително   ново   явление   в 

международния   бизнес,   придобили   особено   голямо   значение   и   активност   от 

края на 80-те години и особено през 90-те. В края на 2004 г. техният световен 

оборот   достигна   40   трилиона   щ.д.   За   измеренията   на   този   икономически 

феномен имащ все по-голямо въздействие върху процесите на глобалния пазар 

би могло да се съди по следните данни (Фигури 1 и 2):

Подобни тенденции се наблюдават и в отрасли „Химически продукти и 

нови   материали"   и   „Автомобилна   и   самолетостроителна   промишленост",   в 

които   броят   на   алиансите   през   1990   г.   достига   съответно   70   и   25.   След 

сливането   на   автомобилните   концерни   Daimler-Benz   и   Chrysler   през   1988   г. 

световните автомобилни гиганти активно започнаха да търсят партньори, в това 

число и чуждестранни, за създаването СМА. Целта бе да се подобрят пазарните 

позиции   на  световния   автомобилен  пазар   и   да   се   стабилизират   продажби   на 

автомобили. 

Добър пример за стратегически междуфирмен алианс в международния 

маркетинг   е   образуваният   през   1996г.   делови   съюз   между   авиокомпаниите 

Делта, Суис Еър и Сингапур. В основата на този съюз е обменът на дялови 

инструменти между тези партньори. Този стратегически алианс е центърът на 

стратегическите фирмени решения. Така сформираният СМА - пазарен лидер се 

допълва от договорни отношения между това обединение от водещи световни 

компании и един широк кръг, съставен от по-малки фирми -участници в СМА. 

1

В основата на този процес е отделянето на собствеността от управлението, което не е съвсем ново. През 1926г. 

Дж.М.   Кейнс   пише,   че   "Едно   от   най-интересните   и   незабелязани   събития   през   последните   десетилетия   е 
тенденцията на голямото предприятие да се социализира. С нарастването на голямата институция се стига до 
момент,   когато   собствениците   на   капитала,   т.е.   акционерите,   са   почти   изцяло   откъснати   от   управлението. 
Нашумялата преди 30-40 години “управленска революция” беше продължение на този процес. През последните 
десетилетия той придобива още по-интересни форми.

6

Тези   фирми   следват   стратегическият   си   партньор   при   реализацията   на 

фирмените си стратегии. 

Пример   за   стратегически   алианс   във   финансовата   сфера,   свързан   с 

прехвърлянето   на   акции   от   една   компания   на   друга,   който   плътно   се 

приближава към формата на сливане и поглъщане, е обединяването на Toyota c 

Daihatsu, Hino и Yamaha. В началото на 90-те години, когато бяха продадени 

рекордните   7   780   000   автомобила,   за   японската   автомобилна   индустрия 

настъпиха   сериозни   трудности.   Участниците   в   автомобилните   алианси 

използват   една   и   съща   колесна   база   (платформа)   за   своите   модели.   Така 

компактните модели Ford Escape и Mazda Tribute, а също Nissan March и Renault 

Clio   са   монтирани   върху   еднакви   и   съвместно   произвеждани   платформи. 

Унификацията на отделните комплектуващи елементи увеличава масовостта на 

техните производства и съответно намалява себестойността на един детайл.

В дипломната работа ще бъдат разгледани отделни видове стратегически 

междуфирмени алианси и разлики между тях, а именно:

-   Джойнт-вснчър   на   няколко   собственици   с   предмет   на   дейност 

производство;

- Консорциум за научно-изследователска  и развойна дейност с няколко 

участници; 

-   Инфраструктура   (   за   доставка   на   електричество   и   др.),   обслужваща 

определен брой клиенти; 

-   Мрежа   за   ко-маркетинг   или   франчайзинг   с   определен   брой   локални 

канали; 

- Група за създаване на стандарти (де юре иде факто)

Ползата за стратегическите съюзи не се измерва само в снижението на 

логистичните   разходи,   разходите   по   финансовите   операции   и   ефектите   на 

мащаба.   Наблюденията   показват,   че   при   движението   си   ТНК   се   влияят   (по 

степен   на   важност)   от   достъпа   до   нови   пазари   (това   обяснява   присъствието 

например на Toyota в Словакия, Nissan във Великобритания, Daewoo в Румъния 

7

и много други), до суровини, от ниски разходи, в т.ч. за работна сила, от достъпа 

до   ноу-хау,   от   политическата   стабилност   и   от   възможността   за   пестене   на 

данъци   чрез   пренасочване   на  операциите  и  печалбите  в  страни   с  по-изгоден 

данъчен режим.

Актуалността   на   темата

  е   свързана   с   възможността   да   се   обвърже 

развитието  на глобалните процеси и една от причините за глобализацията,  а 

именно   окрупняването   на   капитала,   с   възможностите   за   увеличаване 

индивидуално   на   конкурентноспособността   на   отделната   държава   и   в 

цялостност конкурентноспособнаостта на световната икономика. Актуалността 

на   темата   се   определя   и   от   водещите     практически   концепции   относно 

развитието на външноикономическите отношения – отношения по придобиване 

на   компании,   сливания   и   поглъщания,   доразвити   с   традиционни   и 

нетради;ционни   форми   на   междудържавно   институционално   и   икономическо 

сътрудничество.

Целта на дипломната работа

 е да се анализира глобализацията от гледна 

точка на поява на стратегически икономически обединения и на тази основа да 

се   търси   взаимовръзката   с   развитието   на   подобни   стратегически   съюзи   с 

възможността за повишаване на международната конкурентноспособност.

Задачите на дипломната работа

 пряко произтичат от целите й:

- да   се   анализира   глобализационния   процес   от   гледна   точка 

окрупняването   на   капитала   и   появата   на   транснационални   корпорации   и 

стратегически съюзи;

- да   се   анализрат   общите   черти,   специфика   и   действие   на   основните 

видове стратегически съюзи;

- да се обвърже развитието на стратегическите съюзи с възможностите за 

повишаване международната конкурентноспособност.

Използваната   литература   в   дипломната   работа   и   при 

съпоставителния   анализ

  включва   актуална   икономическа   информация   на 

български и английски език относно спецификата на разглеждания проблем (и 

8

като цяло за развитието на световната икономическа конкурентноспособност и 

окрупняването на капитала), статии и коментари в периодичния печат, както и 

интернет   източници   относно   същността   и   особеностите   на   стратегическите 

съюзи – въпроси, проблеми, изисквания и перспективи на развитие.

В разработката са формулирани, макар и частично определени препоръки 

за стимулиране на общата конкурентност в различни разрези на стопанските 

структури,   като   се   акцентира   върху   факторите,   свързани   със   знанието   и 

иновациите,   а   на   тази   основа   се   препоръчват   и   насоки   за   структурни 

преобразования, влияещи върху конкурентоспособността.

9

Първа глава

Глобализация и икономическа трансформация в международните 

икономики

1. Обща характеристика, същност на глобализацията. Икономически 

аспекти на глобализацията.

Глобализацията   се   определя   като   намалението   в   международните   цени 

или бариерите за правене на бизнес или от друга страна взаимодействието с 

други хора от други нации навсякъде в света. Ефектът и е да въведе и увеличи 

интеграция на пазарите за стоки , услуги, технологии, идеи, труд, намалявайки 

различията в цените за тези продукти и фактори през пространството. Падането 

на   разходите   за   транспорт,   огромното   намаление   на   комуникационните   и 

информационни цени, и премахването на митнически и немитнически бариери в 

търговията със стоки, услуги, финансов капитал и до известна степен труд се 

обединяват   в   късния   20   век   и   води   до   увеличаване   глобализацията   с   една 

неконтролируема скорост, която не показва изглед на намаляване. 

Глобализацията и информационната революция са основните тенденции, 

чрез които се описват промените в съвременния свят през последните години. 

Те водят до значителни промени в сферата на представителната  демокрация, 

националния суверенитет, идентичността, бързо намаляване на възможностите 

за маневрирание на държавите в областта на макроикономическата политика. 

Капиталовите   пазари   започват   рязко   да   ограничават   възможностите   на 

политиците и да заличават предходни различия между ляво и дясно. Парите се 

движат   свободно   из   целия   свят,   променяйки   капитализма   в   посока,   която 

нерядко се характеризира като “казино капитализъм”. Разгръщат се глобални 

финансови кризи, но страните от капиталистическия център засега успяват да ги 

прехвърлят   главно   извън   себе   си   и   към   периферията   и   полупериферията   на 

световната капиталистическа система, където десетки държав и имат днес по-

10

ниско жизнено равнище и БВП на човек от населението в сравнение с преди 

десет години.

Самата структура на националната държава претърпява криза, проявяваща 

се в затруднения в управляемостта на различни процеси. Това води до остри 

дебати за  бъдещето на държавата, в които се сблъскват различни гледни точки 

за нейния заник и край, за нейното възраждане или за нейната трансформация. 

Като   резултат   тя   започва   да   се   люшка,   от   една   страна,   между   повече 

бюрократизация   и   нарастваща   неефективност,   водещи   в   крайна   сметка   до 

разпад, и от друга страна, опита да преразпредели част от прерогативите си към 

други равнища и да промени начина си на функциониране, да се адаптира към 

новите реалности на глобализацията и информационната революция

2

. 

Глобализацията   през   последните   десетилетия   трансформира   света. 

Промененият свят, от своя страна, все по-силно въздейства върху процесите на 

глобализацията. Не е възможно да се изброят очакваните най-значими промени 

в света през следващите десетилетия. Може само да се предполага, че списъкът 

ще включва: разширяване на демокрацията; засилена урбанизация; демографска 

експанзия   в   едни   страни   и   демографско   свиване   в   други;   революция   в 

информационните   и комуникационните  технологии;  лекуване   на  спина,  рака, 

левкемията и други неизлечими сега болести; проникване на човека на други 

планети; нарастваща заплаха за природната среда и дори за климата на земята; 

потенциална   опасност   от   злоупотреба   с   генното   инженерство,   все   по-голямо 

единодействие на световната мафия и т.н. Дори само непълното изброяване е 

2

Регионализацията е една от посоките на такава адаптация. Тя е стимулирана от развитието на глобализацията и 

сама  дава тласък  на глобализацията. И едната и другата са свързани с отслабващата  роля на националната 
държава, с разхлабването на границите. Но регионализацията е средство, чрез което се парират деструктивни, 
дезинтегриращи процеси,  процеси на отслабване на управляемостта изобщо, плод на глобализацията. При нея 
разхлабването на националните граници на всяка от отделните държави се компенсира с установяването на все 
по-строги външни граници, за охраната на които се хвърлят повече средства и все по-модерна техника. В края на 
90-те   години   има   договорености   за   около   180   регионални   групировки,   в   които   са   включени   почти   всички 
членове   на   СТО,   търсещи   по   този   начин   спасение   от   негативните   въздействия   на   глобализацията.   Така 
глобализацията ускорено стимулира регионализма като основна стратегия за увеличаване на икономическата и 
политическа сила на държавите. 

11

достатъчно, за да се разбере пред какви предизвикателства е изправен светът 

през следващите десетилетия.

Великите държави напоследък все повече говорят за глобализацията, като 

стратегия на бъдещото икономическо развитие. Западните учени, в т.ч. и Стенли 

Фишер, считат, че вносните мита спъват техническия прогрес и развитието на 

технологиите в световен мащаб. Фишер пише, че когато се произвежда един 

продукт при най-ниски разходи и ако той доминира на световните пазари, за 

обществото това е много полезно. Т.е., според него, вносните мита пречат на 

процеса в глобален мащаб да се произвеждат болшинството от стоките при най-

ниски разходи. Това като теория е така, но на практика облагодетелства най-

развитите страни, които са с най-висок технически прогрес и хай-технологии. 

Развиващите се бедни държави са напълно изолирани от този процес, а трябва 

тепърва да създават производство и икономически растеж. 

1.   Глобализация   на   производствените   процеси   и   на   тяхната  

институционализация.

Производственото   вътрешноотраслово   подетайлно   и   технологично 

коопериране   се   засилва   през   последното   десетилетие.   Освен   развитите,   то 

обхваща и новоиндустриализираните държави. Различни фази на технологичния 

процес или различни части на крайния продукт все по-често се изработват по 

точни спецификации в страни с най-добри условия за евтино производство и се 

изпращат   за   доработка   и   монтаж   като   модули   на   следващата   фаза   в   други 

страни, от там в трети, четвърти и т.н. до създаването на крайния продукт. Това 

е   особено   характерно   при   производството   на   сложни   изделия   -   самолети, 

автомобили, кораби, електронна техника, сложни машини и т.н. Намаляващите 

разходи   по   комуникациите   и   транспорта   и   либерализацията   на   световната 

търговия позволяват все по-честото прилагане на доставки “точно навреме” и 

12

глобална   координация   на   производството   на   едно   изделие,   осъществявано 

едновременно в различни части на света

3

. 

Това става най-често в рамките на многонационалните корпорации, а също 

и в резултат на трайни договорни отношения между самостоятелни фирми от 

различни страни. Към средата на 90-те години около 1/3 от световната търговия 

е   била   в   рамките   на   глобалните   производствени   мрежи,   т.е.   на 

многонационалните корпорации. Около 40% от износа на основните фирми на 

такива корпорации са били предназначени за техни чуждестранни клонове.

2. Търговията - движеща сила на глобализацията

Вече   няколко   столетия   търговията   е   главната   движеща   сила   на 

глобализацията.   Многобройни   изследвания   доказват,   че   либерализацията   на 

търговския   обмен   е   полезна,   както   за   развитите,   така   и   за   слаборазвитите 

страни, особено в средно- и дългосрочна  перспектива. Тя корелира високо с 

икономическия растеж.

В условията на глобализация всяка страна няма алтернатива, освен да се 

включи   в   многостранната   либерализация   на   вносно-износния   режим.  В 

началния   период   икономиката   ни   ще   бъде   изправена   пред   тежки   изпитания 

поради   ниската   й   конкурентоспособност   и   липсата   на   финансови   и   други 

ресурси   за   бърза   структурна,   технологична   и   пазарна   модернизация. 

Националните   производители   трябва   бързо   да   повишават   конкурентната   си 

способност,   за   да   оцелеят.   Тази   глобална   среда   и   поетите   международни 

задължения изискват подходяща политика от държавата за подпомагане на едва 

прохождащите в световната търговия български производители. 

3

В икономическата политика винаги е необходима балансираност в оценките и действията. Това важи и за 

чуждестранните капиталови потоци. Защото те не винаги са полезни. Според оценка на експерти на Световната 
банка за 183 проекта в 30 страни през последните 15 години се оказва, че между 25 и 45% от проектите са имали 
негативни ефекти върху националните икономики. В повечето случаи това се е дължало на налагани непазарни  
условия за работа: изисквания производителите да ползват определени видове местни суровини и материали; 
импортна   протекция   за   произвежданите   от   чуждестранните   инвеститори   продукти;   финансови   облекчения, 
субсидии, данъчни ваканции и т.н. Такава политика може да привлече чуждестранни инвеститори, но тя вреди 
на страната в средно- и дългосрочен хоризонт.

13

Според най-новия годишен доклад на Световната банка през началните 

десетилетия на 21-ви век в световната търговия се очертават няколко главни 

направления, които могат да имат благоприятни ефекти върху икономическия 

растеж. От тях най-голямо значение за нас имат две:

-  либерализиране на търговията със земеделски продукти. Това ще бъде 

една   от   главните   задачи   пред   започващите   следващия   месец   преговори   в 

рамките   на   Световната   търговска   организация   (СТО),   наречени   “кръг   на 

хилядолетието”.   Да   се   обмисли   въвеждането   на  система   за   предварително 

договаряне   на   изкупуваната   земеделска   продукция  за   износ   и   за   вътрешния 

пазар   с   предварително   задавани   условия   за   нейното   количество,   качество, 

условия и гаранции за изкупуване. Това ще помогне на селските стопани при 

планиране на работата им за следващия сезон, ще внесе по-голяма стабилност в 

производството,   изкупуването   и   търговията   със   земеделски   продукти,   ще 

намали   рисковете   за   стопаните.   По   този   начин   конкретните   изисквания   на 

световните   пазари   по   качеството   на   продукцията   ще   достигат   до 

производителите  и ще ускорят подобряването  на качеството  на продукцията. 

Изкупвателите да предлагат агро-техническа помощ на производителите.

-  Либерализация на търговията с услуги и инвестиции. Услугите са най-

динамичната съставка на световния търговски обмен. Техният дял във външната 

търговия на развитите страни през 2004г. е бил 41%, а на развиващите се страни 

- 48%. Очаква се ускоряване на растежа през следващите десетилетия.. 

Търговската   либерализация   често   среща   съпротива   поради 

икономическите и социалните й последствия. Тази съпротива може да се смекчи 

чрез   предварителни   мерки   за   модернизация   на   пазара   на   труда,   повишаване 

квалификацията   на   работната   сила   и   на   нейната   мобилност,   оказване   на 

материални и други помощи (например за преквалификация) на освободените от 

работа   в   резултат   на   търговска   либерализация,   стабилност   на 

законодателството,   подобряване   ефикасността   на   държавната   администрация, 

повишаване предвидимостта на стопанската политика и т.н.

14

3. Интегриране в глобалната финансова система.

Последният   Световен   икономически   обзор   на   МВФ   отбелязва,   че   като 

цяло, събитията в глобалната икономика през 90-те години и породените от тях 

хипотези не са успокоителни. Глобалната икономическа и финансова система 

има голям потенциал за ефективно насочване на ресурсите, но и с потенциал за 

ексцеси   на   капиталовите   пазари   и   в   частния   сектор,   а   следователно   и   за 

повтаряща се макроикономическа нестабилност, даже ако макроикономическата 

политика е дисциплинирана, както е през 90-те години. 

Капиталовите   потоци   от   развитите   към   развиващите   се   страни   рязко 

нарастват   през   последното   десетилетие.   След   1980г.   нетните   чуждестранни 

преки инвестиции в развиващите се страни се увеличават 12 пъти. Настъпват и 

важни   качествени   промени.   Ако   в   края   на   19   век   капиталовите   потоци 

финансират главно инфраструктурни проекти, сега чуждестранните инвестиции 

са канализирани чрез многонационалните корпорации, които строят свои заводи 

и други обслужващи дейности по целия свят. Най-ценното в тези инвестиции не 

са парите, а новите технологии, обновителният потенциал, новите методи на 

управление,   достъпът   до   чуждестранни   пазари,   по-бързото   повишение   на 

квалификацията на местната работна сила, усвояването на съвременни трудови 

навици и дисциплина, повишението на общата факторна производителност.

Кризите   в  Далечния  изток,   Русия   и  Бразилия,   а  преди  това   в  Мексико 

показаха,   че   е  необходима   предпазна   регулация   на   финансовите   пазари, 

включваща   диференцирано   третиране   на   различните   капиталови   потоци, 

предпазлив темп на либерализация на капиталовата сметка при строго спазване 

на определени изисквания за поредност на действията. България трябва да изучи 

опита на другите страни и да си извлече поуки, за да не повтаря техните грешки. 

 4. Глобализиране на собствеността и управлението.

Многонационалните   корпорации   са   един   от   главните   двигатели   на 

глобализацията в икономиката през втората половина на настоящото столетие. 

15