ВИЕНСКА  КЛАСИЧЕСКА  ШКОЛА

Виенската класическа школа е тясно свързана с идеите на Просвещението-както с 

комплекса от мирогледни и стилови особености, така и с демократичната 
насоченост.Идеите на Просвещението, обхванали европейското изкуство през ХVІІІ в., 
намират своеобразно отражение в дейността на прогрисивните хора в различни страни.

Дейците на Австрийското просвещение съчустват на положението на народа.Те 

издигат идеята за всеобща справедливост, мечтаят за светло бъдеще, застават в 
опозиция на официалните църковни догмати.Техните възгледи оказват съществено 
въздействие върху формирането на светогледа на композиторите от виенската 
класическа школа.

Принудени да бъдат на придворна служба при привилегированата аристокрация 

или да работятя в църквите, задоволявайки по необходимост често назадничавите 
вкусове на коронованите и титулувани властници, прогресивните музиканти-
художници се опират върху творчеството на  широките народни маси и правдиво 
отразяват в своята музика заобикалящата ги действителност  в типични, обобщени 
образи.

Кипящият и многообразен живот, пълен с радости и мъки, и душевният свят на 

човека, драматични сблъсъци и сцени от народния бит, скъбни размисли и природни 
картини-всичко това намира своеобразно претворяване в произведенията на виенските 
класици.Присъщият им висок хуманизъм определя емоционалната и идейна насоченост 
на тяхното изкуство.На виенските класици е присъща дълбока и искрена вяра в 
тържеството на разума и справедливостта, в светлото бъдеще.

Виенските класици създават оня извисен тип инстументален цикъл, в който 

цялото богатство на образното съдържание е намерило съвършена художествена 
форма.В Хайдновите и Моцартовите симфонии, концерти, квартети, сонати, написани в 
традиционни, исторически определили се форми, определящо начало е винаги 
съдържанието; а формата, запазила всички структурни закономерности, се оказва 
достатъчно гъвкава и всеки път сякаш се твори отново в пълно съответствие с 
образното съдържание, с онези жизнени процеси, които намират отражение в музиката.

Формата и съдържанието  в произведенията на виенските класици представляват 

високо естетическо единство.При това тематичният материал никога не е абстрактен, 
неутрално-безразличен; напротив, той се отличава с образна релефност, изразителност, 
индивидуална характерност и затова се врязва в съзнанието на слушателя и се 
запомня.Но индивидуалната характерност на тематизма на виенските класици винаги 
органически се съчетава с неговата обобщеност; при тях няма натуралистично 
предаване на единичното, случайното явление в живота, а е постигнато  обобщено 
художествено пресъздаване на явления типични, съществени, близки до разбирането на 
много хора.Ето защо и досега музиката на виенските класици се радва на популярност в 
най-широките слушателски кръгове.

ЙОЗЕФ  ХАЙДН

(1732-1809)

Йозеф Хайдн е велик представител на виенската класическа школа.Неговото 

камерно и симфонично творчество, започнало в 50-те години на ХVІІІ в., съдейства за 
създаването на нови жанрове и форми на инструменталната музика.Най-високите 
постижения на Хайдн- Лондонските симфонии и последните му квартети, са блестящ 

1

резултат от продължителната творческа еволюция на композитора.В ранните 
произведения на Хайдн, както и в инстументалната музика на италианските, чешките, 
манхаймските, немските майстори, се утвърждават основните типове инструментална 
музика, новите принципи на инструментално-симфонично мислене, подготвя се 
класическият стил в музиката; творбите му от късния творчески период  са част от най-
високите постижения на световната класика.

Оставил огромно творческо наследство почти във всички жанрове и форми на 

музикалното изкуство( композиторът е писал опери, меси, оратории, симфонии, 
концерти, камерни инструментални ансамбли за различни състави, произведения за 
инструменти-соло, хорове, вокални ансамбли, песни ), Хайдн заслужено получава 
световно признание главно в областта на инструменталната музика.Именно тази сфера 
определя най-голямото историческо и художествено значение на неговото творчество.В 
творчеството на Хайдн сонатно-симфоничният цикъл достига своя връх.Именно затова 
Хайдн влиза в историята като основоположник на класическата симфония и квартета.

Животът и творческата дейност на Хайдн са типична за музикалния бит на ХVІІІ в. 

Картина: в детските години- пеене в съставен от момчета църковен хор и изучаване на 
композиторския “занаят”, след това- придворна служба и ръководство на оркестрова 
капела в продължение на много години.Но изминал дългогодишен житейски път, едва 
на преклонна възраст оставил службата си при двора, Хайдн достига най-високо 
майсторство.

Така се създава естествено разделяне на творческия живот на Хайдн на три периода, 

като именно третият период е най-важен и значителен.Тези три периода могат да се 
определят по следния начин: години на художествено формиране до постъпването на 
служба при граф Естерхази (1751-1761), години на работа като капелмайстор и 
композитор при граф Естерхази (1761-1791), последни години на живот и творчество-
период на висше художествено майсторство (1791-1809).

Хайдн е роден през 1732 г. в австрийското село Рорау в семейството на майстор на 

карети.Той расте в музикалната атмосфера на народните песни и танци на Австрия, 
сред които в родните му места били особено разпространени славянските, най-вече 
хърватските напеви.Именно австрийската народна музика е била онази музикална 
почва, върху която се развива талантът на Хайдн.Мелодиката на  широко 
разпространените южнонемски, унгарски, славянски песни и танци е интонационната 
основа на Хайдновата музика.

Следващият важен етап в художественото развитие на младия Хайдн е свързан с 

работата му в църковен хор – отначало в Хайнбург, а след това във Виена в катедралата 
“Св. Стефан”.Изпълненията на произведения от старите майстори му помага да 
проникне в тайните на полифоничното майсторство.На 17-годишна възраст Хайдн е 
уволнен поради мутация на гласа.В следващите две години получава епизодично 
различни работи, една от които е акомпанятор при знаменития на времето си 
композитор Николо Порпора.Акомпанирайки на неговите ученици, Хайдн извънредно 
много разширява знанията си в областта на оперната литература от онова време.

Усвояването на най-същественото и нужното от заобикалящия го музикален живот 

– това е най-важният резултат от първия период в творчеството на Хайдн.Създадените 
от него квартети и симфонии  определят основната линия в творчеството на 
композитора и вече съдържат характерните черти на неговото инструментално 
мислене.

Вторият период в творческата дейност на Хайдн е свързан с капелмайсторската и 

композиторската му работа при граф Естерхази.Въпреки многото административни 
задължения, с които е натоварен, Хайдн твори интензивно.Още през първата година на 
пребиваването си тук той пише три симфонии с програмни заглавия: “Утро”,  “Пладне” 

2

и  “Вечер”.В тях ясно проличават чертите на бъдещите, зрелите произведения на 
композитора – народностна основа на музиката, хумор, динамически и тематични 
контрасти.

По-голямата част произведения от този период се характеризират с жизнерадост, 

бодрост, народнотанцов характер.През този период се появяват произведенията 
“Траурна симфония”, “Прощална симфония” и други.В 60-те – 70-те години Хайдн 
работи в областта на оперния жанр, особено се открояват оперите “Аптекарят” и 
“Лунният свят”.

Средата на 80-те години е забележителна с дружбата с Моцарт.В произведенията на 

Хайдн от края на 80-те – 90-те години при цялото им индивидуално своеобразие може 
да се открие творческо асимилиране на някои принципи на Моцартовия симфонизъм-
разширен мащаб на тематичното развитие, обогатяване на тоналните 
планове,тенденция към цялостност и единство на симфоничния цикъл.

Към най-хубавите творби на Хайдн от 80-те се отнасят така наречените Парижки 

симфонии.Те в много отношения подготвят най-високите постижения на Хайдновия 
симфонизъм – знаменитите Лондонски симфонии, първите шест написани специално за 
първото му пътуване до Лондон, а другите шест- за второто.

С напускането на службата при Естерхази и първото пътуване до Лондон започва 

третият период в творчеството на Хайдн.Лондонските симфонии във всяко отношение 
са апогей и блестящ завършек на творческия път  на великия композитор в областта на 
симфоничната музика.В Лондон австриецът слуша ораториите на Хендел и под тяхно 
влияние след завръщането си във Виена създава две монументални оратории – 
“Сътворението на света” и  “Годишните времена”.

Последните години от живота на Хайдн преминават в творческо 

мълчание.Грандиозните социални сътресения на времето плашат композитора, изцяло 
свързан чрез възпитанието и светогледа си с отминалия век.Хайдн умира във Виена 
през 1809 година.

ВОЛФГАНГ  АМАДЕУС  МОЦАРТ

(1756 - 1791)

Великият гений на световната музикална култура-Моцарт, както и Хайдн, спада към 

виенската класическа школа.Творчеството му се отличава с поразителна универсалност 
и многостранност.Произведенията му, създадени в течение на един кратък живот, 
обхващат всички без изключение музикални жанрове и форми, съществуващи в 
музикалното изкуство на онази епоха.При това във всички жанрове той създава 
истински шедьоври.

Творчеството на Моцарт израства на австрийска национална почва, но за разлика от 

Хайдн, той от ранно детство пътува из Европа – Италия, Франция, Англия, германските 
държави – и творчески използва онова, което чува, вижда, наблюдава в другите 
страни.Така в мелодиката на Моцарт има много италиански влияния, долавят се и 
връзки с френската музика.

Гениалният композитор навлиза в музикалния живот на Европа, когато в областта 

на музикалното изкуство настъпват събития от изключително значение.Оперният 
театър има вече големи постижения: в борбата между направленията побеждават най-
прогресивните; оперната реформа на Глук дава забележими резултати.Творчеството на 
Моцарт своеобразно пречупва тези сложни процеси.Обобщил прогресивните 
постижения на оперното изкуство на своето време, Моцарт извършва реформа на 
операта, като създава собствена напредничава оперна естетика.В областта на 

3