ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”

ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

КАТЕДРА ПРЕДУЧИЛИЩНА ПЕДАГОГИКА

ПРЕКВАЛИФИКАЦИЯ

ДИПЛОМНА 

РАБОТА

ТЕМА:

РАЗВИТИЕ НА РЕЧТА У ДЕЦАТА ОТ РАННА ВЪЗРАСТ

ДИПЛОМАНТ:

НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ:....................

                      доц.д-р СНЕЖАНА ВЪЧЕВА

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД

3

І ГЛАВА

ТЕОРЕТИЧНА ПОСТАНОВКА НА ПРОБЛЕМА – РАЗВИТИЕ НА 
РЕЧТА У ДЕЦАТА ОТ РАННА ВЪЗРАСТ
1.Развитие на речта у децата от ранна възраст
2.Развитие на говора
2.1.Развитие на движенията – груба и фина моторика.
2.2.Емоционално – социално развитие.
2.3.Личностно развитие.
2.4.Самообслужване.  
2.5.Игрите.    
2.6.Въвеждането на правила.
2.7.Развитие на мисленето.
2.8.Развитие на речта – говора.
2.9.Особености на психическото развитие.
3.Развитие и възпитание на децата от две до три годишна 
възраст.

ІІ ГЛАВА
РАЗВИТИЕТО - СЪЩНОСТ И ОСОБЕНОСТИ

1.ПОСТИЖЕНИЯТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ 1-ТА ГОДИНА
2.ДЕТСКОТО РАЗВИТИЕ МЕЖДУ ДВЕ И ТРИ ГОДИНИ.  
2.2. Емоционално – социално развитие. 
2.1.Развитие на движения – груба и фина моторика.
2.3. Личностно развитие.
2.4. Развитие на изобразителни и манипулативни действия
2.5.Развитие на възприятията. 
2.6.Развитие на паметта и мисленето.
2.7.Развитие на речта / говора /.
2.8.Особености на психическото развитие на децата от две до три 
годишна възраст. 

ІІІ ГЛАВА
РАЗВИТИЕ НА ГОВОРА В НАЙ-РАННА ДЕТСКА ВЪЗРАСТ.

От 1 година и до 1 година и 3 месеца
От 1  година и 3 месеца  до 1 година и 6 месеца
От 1  година и 6 месеца до 2 години
От 2  години до 2 години и шест месеца
От   2 години и шест месеца до три години

2

ІV ГЛАВА
РАЗВИТИЕ НА ГОВОРА ПРИ ОРГАНИЗИРАНИТЕ 
ГОВОРНИ ЗАНИМАНИЯ

V  ГЛАВА
ЗНАЧЕНИЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО СЛОВО ЗА 
РАЗВИТИЕ НА ГОВОРА ПРЕЗ РАННАТА ВЪЗРАСТ

1.ПЪРВИ ГОВОРНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ
2.ОСОБЕНОСТИ В РАЗВИТИЕТО НА ГОВОРА ПРЕЗ ПЪРВИТЕ 
ТРИ ГОДИНИ
3.ЗНАЧЕНИЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО СЛОВО ЗА 
ПРАВИЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ГОВОРА ПРЕЗ ПЪРВИТЕ ТРИ 
ГОДИНИ

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

У   В   О   Д

Ранна възраст е уникален период в развитието на човека, период на 

бърз растеж, бързо развиване на неговите функционални и интелектуални 
възможности, осъществява се и бурно физически и психическо развитие, 
поставят се основите на личността.

Педагогика е наука за възпитанието на децата през първите години от 

живота им, от раждането до тръгването им на училище.

Тя е неотменна част от общата система на педагогическите науки и 

разработва   проблемите  свързани   с целите,  съдържанието   и методите  на 
предучилищното   възпитание,   като   взема   под   внимание   специфичните 
особености на децата в ранна възраст.

Педагогиката използва разнообразни методи, за да може по-пълно и 

точно   да   изучи   ролята   на   многобройните   фактори,   които   влияят   върху 
формирането на детската личност.

При   подбора   и   приложението   на   различните   методи   за   изучаване 

процесите   на   възпитателните   въздействия   тя   се   ръководи   от   редица 
принципи.

3

Основният   от   тях   е   въздействието   върху   детето   да   се   проучи   в 

естествените условия на неговото развитие и възпитание, формирането да 
се   изучава   в   условията   на   различните   дейности   като   се   имат   предвид 
тяхното единство и динамика при възпитателния пролецс.

Друг съществен принцип е да се осигурява единство на качествен и 

количествен анализ.

Масовото   изследване   на   детските   прояви   и   диагностирането   на 

отделни   страни   от   развитието   на   личността   изискват   прилагането   на 
методи получени от проучване на възпитателното въздействие на различни 
фактори. 

Наблюдението е един от основните медоти на педагогиката. То дава 

възможност   целенасочено   и   деференцирано   да   се   получат   точни   данни 
необходими за изучаване на педагогическото въздействие и за развитието 
на детето. Този метод е основен, защото чрез него се достига до факти, 
които, както казва И.П. Чехов, са „ въздухът за учения”.

Наблюдението позволява данните от проучването да бъдат резултат от 

порявите  на  детето  в  различните  дейности  и при  различни  условия.  То 
може да се провежда системно и с различна продължителност.

Целта на този метод изисква чрез диференциран подход да се съберат 

не случайни факти, а типични, които отговарят на поставените задачи и 
дават възможност да се разкриват закономерностите на взаимната връзка 
между явленията и тяхното изменение.

Наблюдението   предполага   цел,   конкретизиране   на   задачите, 

фиксиране   на   наблюдаваните   фактори   посредством   запис,   оценка   на 
фактите,   анализ   и   обобщение,   чрез   които   се   достига   до   ценни   научни 
изводи. Те дават възможност да се изясни по-добре теоритически добрия 
педагогически опит и чрез него да се обогатява педагогическата теория.

  Изучаването на педагогически  опит се извършва  и чрез анализ на 

детското   творчество   –   рисунки,   апликации,   моделирани   предмети   и 
сюжети,   постройки,   разкази.   За   обективността   и   достоверността   на 
научните изводи голямо значение има както броят на събраните рисунки, 
разкази и други, така и системата за техния подбор. Изучаването на такива 
материали често дава възможност да се правят научни открития в детската 
психология и педагогиката.

Психолого–педагогическия експеримент в единство с целенасоченото 

наблюдение   и   проучване   на   детското   творчество   е   основен   обективен 
метод за изучаване процесите на обучение и възпитание и за формиране на 
детската личност.

Експериментът   позволява   да   се   видоизменят   условията,   при   които 

протича   дадено   педагогическо   явление,   да   се   подбират   средствата   за 
въздействие.

Най-достоверни са данните, събрани от експеримент, който протича в 

естествени   условия,   в   прекия   възпитателно   –   образователен   процес. 
Сравнителният анализ на данните и разкриването на закономерни връзки 

4

между   средствата   за   въздействие   и   постигнатия   педагогически   резултат 
налагат   провеждането   на   констатиращ,   обучаващ   и   контролен 
експеримент.

Този   диференциран   подход   при   провеждането   на   експеримента 

изисква пряка връзка с наблюдението като метод за проучване.

Естественият експеримент протича резултатно, при организация която 

обхваща:

1. Поставяне цел на изследването.

2.

Теоретическа обосновка на хипотезата.

3.

Поставяне   на   конкретни   задачи,   от   които   зависи   доказването   на 

хипотезата.

4. Подбиране на методи за проучване.
5. Събирането на фактите, техният сравнителен анализ и обобщение.

Същността   на   този   метод   показва,   че   данните   ще   бъдат   най-

показателни,   когато   дават   възможност   за   сравнение.   Сравнението   се 
извършва върху основата на констатиращия и контролиращия експеримент 
и върху данните от контролни / неексперементални / групи. При еднакви 
изходни   условия   в   контролните   и   експериментални   групи   –   възрастова 
граница,   брой   на   децата,   подготовка   на   учителката   и   други   –   в 
експерименталната   се   използват   специални   средства   за   педагогическо 
въздействие   и   накрая   резултатите   се   сравняват   с   тези   от   контролните 
групи.

Статистическите   методи   се   прилагат   успешно   в   педагогиката   за 

обработка   на   факти   от   анкетни   източници,   от   естествен   и   лабораторен 
експеримент, при наличието на данни, които обхващат голям брой деца 
или събрани в продължение на дълъг период от време. Количеството факти 
дават възможност да се правят изводи с по-широко значение.

               Например за диагностиране умственото развитие на децата от 

даден възрастов период или умствената готовност на децата за училище да 
се проучат голям брой деца от различни райони на страната обучавани при 
различни условия. Тогава се откриват показатели, свързани с развитието на 
сензорните   и   познавателните   процеси,   с   интелектуалните   умения   на 
децата.     Математическата   обработка   на   тези   данни   чрез   различни 
статистически методи ориентира убедително към възможностите на децата 
от ранна възраст.

Социометричните изследвания и формализацията на материала чрез 

математическа обработка и социограми дават възможност по-широко да се 
изучават   някой   сложни   педагогически   явления,   каквито   са 
взаимодействията и взаимоотношенията на децата, закономерностите при 
формирането на детския колектив и други.

Проучването   на   документацията   в   детските   заведения   осигурява 

исторически подход при разработката на проблемите. В това отношение 
като   източник   на   информация   служат   годишните   отчети   на   групите, 

5

различните планове и разработки на план – конспекти,   протоколите от 
съвещания. 

Наред с детското творчество разнообразната по цел и съдържание 

документация   допринася   за   по-задълбочен   анализ   и  за   по-точни   изводи 
при проучване на различни по характер педагогически явления.

Беседата е метод с по-ограничено приложение в ранната възраст, но 

независимо от това тя дава възможност за получаване на непосредствени 
впечатления.

Съпровожда   също   естествения   експеримент,   когато   се   провеждат 

беседи,   съчетани   с   предварителни   наблюдения   на  отделни   деца,   или  се 
проучват някои детски способности с цялата възрастова група.

Характеристиките на децата са също източник за научен анализ и 

педагогически изводи.

Проучването може да обхване отделни деца, избрани по определени 

показатели.

Чрез   характеристиката   се   проследяват   техните   реакции   при 

определени   условия   и   развитието   им   като   резултат   от   конкретно 
въздействие.

Този   метод   допълва   сведенията   от   другите   методи   и   е   ценно 

средство за изучаване индивидуалните особености на децата.

За  достоверността   на отразеното   в характеристиката   на  отделното 

дете се съставя план с конкретни показатели, като се използват данните от 
наблюдения, детско творчество, психолого – педагогически експеримент, 
беседа.

Развитието   на   педагогиката   се   определя   и   от   изучаването   на 

литературни източници.

Чрез   тях   се   проследява   развитието   на   педагогиката   като   наука,   а 

изследванията   се   насочват   към   спорните   и   неизяснени   въпроси,   които 
трябва да бъдат предмет на изучаване.

Посредством   литературните   източници   експерименталната 

проблематика получава теоретическа обосновка.

Педагогиката   може   да   се   развива   само   като   единство   на   теория   и 

практика, което изисква съчетаване на различни методи.

Нито един от тях прилаган изолирано, не може да доведе до значими 

за теорията и практиката изводи.

Например   наблюдението   е   основен   метод,   но   той   се   използва 

резултатно,   когато   данните   от   различните   наблюдения   коригират   и 
допълват анализа на получените факти чрез други методи.

Статическите   методи,   прилагани   независимо   от   педагогическия 

експеримент   не   дават   възможност   за   научен   теоретически   анализ   за 
обогатяване методологията на педагогиката.

6

І ГЛАВА

ТЕОРЕТИЧНА ПОСТАНОВКА НА ПРОБЛЕМА – РАЗВИТИЕ 

НА РЕЧТА У ДЕЦАТА ОТ РАННА ВЪЗРАСТ

1. Развитие на речта у децата от ранна възраст

        Развитието на децата от ранната възраст считано от една до три 

години се характеризира с неукрепналост на физическия организъм, лесна 
податливост   на   заболяване   и   голяма   активност   за   свързване   с  околната 
среда.

Поради   това   една   от   основните   задачи   на   възпитанието   в   тази 

възраст е укрепване и запазване здравето на децата; втората основна задача 
е да се създадат условия за своевременно и нормално психично развитие, 
което   се   състои   в:   първоначално   усъвършенстване   на   сензорната 
активност, чрез която се формират елементарни възприятия и представи за 
околната   среда,   овладяване   на   основните   движения   и   елементарно 
формиране   уменията   на   ръцете,   постепенно   овладяване   на   говора   и 
системно   формиране   на   положително   и   емоционално   отношение   към 
заобикалящите хора и предмети.

За   да   се   осигури   своевременно   нормално   психично   развитие   на 

децата в периода от една до три годишна възраст, е необходимо:

•

  Да   се   установят   задачите   на   възпитанието   за   всеки   възрастов 

период;

•

 Да се познават особеностите на развитието;

7

•

  Да се установи правилната организация на живота на децата чрез 

съответен дневен режим.

2. Развитие на говора

Задачи: 
Укрепване и запазване здравето на децата, като се създават условия 

за  постепенно  приспособяване  към   измененията  на околната  среда  чрез 
правилни   хигиенни   грижи,   закалителни   въздействия   и   елементарни 
хигиенни навици.

Поставяне   начало   на   умствено   възпитание   чрез   запознаване   на 

децата   с   предметите   и   явленията   на   непосредствено   заобикалящата   ги 
околна   среда   и   развитие   на   сензорна   активност,   възприемане   и 
елементарно запомняне.

Развитието   на   ходенето   като   основен   начин   за   самостоятелно 

предвижване в пространството и постепенното му автоматизиране.

Създаване условия децата да се ориентират все по-лесно в околната 

среда чрез разбиране говора на другите; развитие на активен говор, като 
докрая на втората година децата трябва да говорят с изречения поне от две 
думи.

Поставяне   начало   на   елементарни   навици   и   създаване   първи 

положителни   взаимоотношения   с   другите   деца   при   честа   намеса   на 
възрастните.

2.1.Развитие на движенията – груба и фина моторика.
А/ Груба моторика.
Периодът   от   дванадесет   до   осемнадесет   месеца,   е   период   на 

„движението” за всички деца.

Детето,   което   е   овладяло   ходенето,   означава,   че   може   да   запази 

равновесие.

Това   е   възрастта,   в   която,   ако   детето   е   имало   възможност   да   се 

движи   овладява   самостоятелното   ходене,   което   е   предпоставка   за 
останалите   движения:   скачане,   бягане,   изкачване   и   слизане   по   стъпала, 
като се държи за перилата, хвърля на топка над главата, ритане на топка.

Новите възможности на детето да се придвижва до различни части 

на стаята  и пространства / изкачване  по стълби, гледане от височина и 
други/ обогатяват сетивния му опит и емоционалните му преживявания.

Чрез откриването на света по пътя на своя опит се разширяват психо 

– моторните мнения на детето, ориентирането в пространството.

8

Обогатява се жизнения и познавателен опит на детето, а с това и 

психо – социалното развитие.

Към края на втората година ходенето постепенно се автоматизира и 

детето  може да  извършва  едновременно  дейности  с  ръцете  и  краката  – 
ходи и държи предмети.

Б/ Фина моторика.
Децата   имат   интензивна   моторна   дейност.   Отначало   едната   ръка 

помага   на   другата,   но   постепенно   ръцете   започват   да   функционират 
независимо една от друга.

Рисуването и играта преливат в едно, за това детето може да държи 

много добре молива и с лява и с дясна ръка.

Върху   хартията   може   да   рисува,   но   още   по–занимателно   е   да   се 

правят топки от нея / смачква /.

Когато детето трябва да рисува особено вертикална черта, ръката се 

чувства доста неуверена.

2.2.Емоционално – социално развитие.

Децата   говорят,   играят   и   взаимодействат   с   родителите   и   други 

възрасти и деца, изследват нови възможности за дейности и искат да ги 
извършват възможно по-самостоятелно.

При някои от децата се наблюдават борби с другите деца за играчки 

или с родителите за естествените им нужди.

Към   края   на   периода   децата   са   способни   да   изпитват   голямо 

разнообразие от емоции и реакции като любов, удоволствие, радост, гняв и 
тъга.

2.3.Личностно развитие.

Наблюдава се нова фаза в развитието на Аз-а и се характеризира с 

целенасочено поведение към силно ангажиране на околните и особено на 
майката.

Детето се възприема като своеобразен център и иска всички да му 

признаят това право.

За това на него му е трудно да разбере /да застане на позицията на 

родителите   си/   или   появата   на   нов   член   /   братче   или   сестриче/   в 
семейството.

Не може да разбере родителските нагласи и проявите на любов към 

новия член на семейството.

Докато в съзнанието на детето този нов член може да се превърне и 

във въображаем съперник.

Разширява се АЗ концепцията с включване на полова идентичност и 

назоваването на собственото си име.

Наблюдава се началото на моралното развитие.
Желанието   за   самостоятелност   отстъпва   място   на   социалните 

взаимодействия.

9

2.4.Самообслужване.

Към втората година децата могат да държат лъжица и чаша и да се 

хранят самостоятелно.

Хранят   се   шумно,   цапат   дрехите   си,   искат   да   се   хранят 

самостоятелно като възрастни.

2.5.Игрите.

В началото на втората година детето все още не може да играе с 

играчките, както очакваме ние, възрастните.

Ние показваме как да погали куклата, но то не може да произведе 

това действие.

Към   петнадесетият   месец   децата   имитират   действията   на 

възрастните и ги пренасят върху играчките.

След   осемнадесетият   месец   детето   може   да   използва   играчки   – 

заместители на липсващите елементи на играта / тревичката може да бъде 
храна за куклата; пръчката може да бъде превозно средство и други/.

Към края на втората година се заражда тъй наречената „отразителна 

игра”, в която основния и активен участник в играта е играчката.

 Куклата заема и основно място в общуването на детето.
Играта е най-важното занимание на детето. За това е важно да се 

осигури време и условия за нея. 

Така   ще   окажем   влияние   и   подпомогнем   процеса   на   цялостното 

детско развитие.

2.6.Въвеждането на правила.

Между 18 и 24 месеца, детето се превръща в малък изследовател.
Детската   любознателност   е   много   по-голяма   и   преобладава   пред 

инстинкта за самозащита.

Затова детето може да възприема живото застрашаващи „операции”, 

да се катери по опасни места; да опитва от всичко, което попада по пътя 
му, независимо от последствията.

Това е моментът за въвеждане на ПРАВИЛАТА: кое е позволено; кое 

е забранено и кое е опасно.

Способността на детето да разбира правилата е по-малка от нашите 

очаквания.

За това не бива да се разчита само на вербалната забрана, а по-скоро 

да се отвлича вниманието на детето от неговата цел.

Така   позитивно   то   ще   се   научи   да   спазва   правилата   в   света   на 

възрастните.

2.7.Развитие на мисленето.

Стимулирането на развитието чрез усъвършенстване на движенията, 

развитието   на   предметната   дейност   и   езика,   използването   на   различни 
дидактични игри между 18 – 24 – ри месец подпомагат за формирането на 
мисловната операция в сравнение.

Всичко   от   обстановката   и   бита   може   да   бъде   използвано   за 

стимулиране развитието на тази мисловна операция: храните / плодове и 

10

зеленчуци/, дрехите / зимни и летни/, обувките / за у дома и за навън/, 
играчките / строители, кукли, животни, кубчета/.

По–късно сравняването преминава по цвят, по форма и големина.
Постепенно две годишното дете започва да разбира по–абстрактни 

идеи, като: „ повече и по-малко”.

2.8.Развитие на речта – говора.

Детето   разбира   говора   на   възрастните   и   паралелно   с   разбирането 

започва да проявява собствената си реч.

Бързото   развитие   на   движенията   между   една   и   две   години   до 

известна   степен   се   отразява   върху   развитието   на   говора,   който   се 
активизира   между   16   и   18   месец,   когато   вниманието   и   интереса   от 
ходенето се прехвърля върху говора.

Децата имат различни постижения в тази възраст всичко зависи от 

средата, в която живеят и възможността да тренират да „говорят” с или на 
някого /човек, играчка, животно/.

За това обемът на речника варира – някои деца могат да използват 

двадесет думи, други петдесет думи, а трети сто думи.

Независимо от запаса на думи, има нещо общо – това е използването 

на глагола / действието/.

Това   е   отражение   на   периода   на   действието.   Първоначално 

структурата на изречението съдържа една дума: „ папкам” / ям/, „дичка” / 
водичка/; постепенно се разширява в изречение с две думи: „ Лъчи,  лай – 
лай”, / Лъчи е в трамвай/ ; за да стигне в края на периода до три думи 
„ мама дичка дай”, / Мамо дай вода/.

Периодът от 12 до 18 месеца за по-голяма част от децата се оказва 

„ чувствителен” период, което подсказва, че детето научава с по-голяма 
лекота нова информация.

`Освен за движението, това е периодът за научаване на цветовете 

развитието   на   говора.   Една   от   основните   педагогически   задачи   е   да 
използваме естественото предразположение на детето за усвояване на тези 
знания и двигателни умения.

В противен случай детето пак ще трябва да научи всичко това, но 

във време, в което ще му бъде по-трудно и не до там мотивирано.

Детето   трябва   да   учи,   когато   има   желание   за   това.   В   предвид 

голямата отговорност на средата в процеса на развитие на личностните 
новообразувания,   социалната   и   емоционална   зрелост,   ние   няма   да 
ползваме   термина   „   възрастта   на   ината”   –   с   който   характеризираме 
периода около третата година, / а също и пред предпубертетната фаза/.

Резултатът   от   възрастовите   промени   е   автономност   и 

самостоятелност на детето, които са белег на психически здравото дете и 
могат да бъдат постигнати в развиваща и подкрепяща семейна среда.

Негативизмът не е задължителен елемент от развитието на детето. 

Когато самостоятелността не е ценност, тогава всички действия на детето 
попадат в етикета инат.

11

Проявите на негативизъм се свързват с предпочетената предимно на 

възпитанието на родителите; родителят – с неговите ценности. 

2.9.Особености на психическото развитие.

Втората година от развитието на детето е много важен и интересен 

по своята динамика период.

При правилно възпитание около средата на този период / около 1 

година и половина / се извършват резки изменения в развитието:

-

     Движенията се развиват особено активно, чрез което се засилва 

двигателния контакт с околната среда;

-

   Ходенето се автоматизира през втората половина на втората година 

и вниманието се освобождава за по-сложна психическа дейност;

-

   Повишава се координацията на движенията на ръцете и се създава 

възможност за самостоятелно хранене и усвояване на ръчни умения;

-

     Развитието на говора се извършва прелом – от говор с отделни 

думи през второто полугодие детето започва да говори с изречения най-
малко от две думи;

-

  Към   края   на   втората   година   започва   да   задава   първи   въпроси: 

„ Какво е това?”, „ Кой е?” и „Къде?”.

До края на втората  година децата започват  да влизат в контакт с 

други деца, но този контакт е нетраен и е необходимо да се укрепва от 
намесата на възрастен.

През   втората   година   детето   е   в   състояние   да   усвои   елементарни 

правила на поведение: изпълнява по–сложни поръчки, задържа действията 
си при забрана на възрастен, може да регулира физиологичните си нужди и 
да се приучи на елементарна чистота.

Поради все още неукрепналата нервна система детето през втората 

година,   особено   през   първото   полугодие,   бързо   се   уморява   и   не   е   в 
състояние да издържи бодърствуване с по-голяма продължителност от три 
часа и половина.

Поради това до една година и половина децата се нуждаят от два 

пъти дневен сън – сутрин и след обяд.

3.Развитие и възпитание на децата от две до три годишна възраст.

Задачи:

12

Укрепване   здравето   на   децата   и   физическото   им   развитие   чрез 

утвърждаване на хигиенните навици и по-специални хигиенни въздействия 
и физическо възпитание / закаляване, физически упражнения, подвижни 
игри и други/.

Разширяване задачите на умственото възпитание чрез увеличаване 

кръга на взаимодействията от околната среда и постепенно формиране на 
възприятия и елементарни представи за предметите и явленията, които ги 
заобикалят.

Утвърждаване развитието на общите движения – ходене, катерене, 

усъвършенстване двигателните умения на ръцете – хвърляне, хващане.

Развитие на говора – обогатяване на речника с нови думи, главно 

съществителни   и   глаголи;   развитие   на   говор,   разбираем   за   другите; 
създаване   на   интерес   към   говорно   общуване,   интерес   към   текста   на 
песните, към стихчета и към малки разказчета; създаване необходимост от 
активен говор.

Възпитание   на   поведение   у   детето   в   колектив:   постепенно 

ограничаване постъпките при указания на възрастните; усъвършенстване 
на навиците за самообслужване.

Създаване   условия   за   разнообразни   и   по-продължителни   игри   с 

играчки.

Възпитание на умения у детето да се радва и лесно да преодолява 

отрицателните емоции.

ІІ ГЛАВА

РАЗВИТИЕТО - СЪЩНОСТ И ОСОБЕНОСТИ

Развитието   на   детето   преминава   през   различни   качествени 

изменения, които настъпват през еднакъв път на развитие, но различните 
деца   извървяват   този   път   различно   в   зависимост   от   съотношението   на 
различни"   условия   за   развитие:   наследственост,   среда,   семейство,   цен-
ности и възпитание.

Детското/човешко развитие се осъществява в междуличностна среда. 

Семейството осигурява културата, която осигурява диференциран достъп 
до   познанието   и   умствените   структури.   Те   осигуряват   взаимодействия, 
които са от критично значение през първите 3 години (Япония), първите 5 
години (САЩ), първите 7 (България), ако и средата, в която протичат е 
развиваща, подпомагаща детското развитие.

Развитието на детето е процес на изменения от несъвършени към все 

по-съвършени периодични промени, които науката отдавна е установила 
като   времетраене.   Тези   изменения   в   детското   развитие   са   постоянни   и 
необратими и не винаги равномерни. Има периоди, в които се наблюдават 

13

малък брой прояви, в други периоди не се наблюдават промени, възможно 
е трети вариант, при който с детето се случват много неща и се забелязват 
много нови прояви и изменения, в едно ново поведение.

Периодите,   в   които   не   се   наблюдават   никакви   външни   промени, 

подсказват   за   вътрешен   процес   (латентен)   на   развитие   на   отделните 
психични функции на детето, при който протичат вътрешни процеси на 
развитие   и   натрупване.   И   ако   в   началото   е   „новороденото",   което   има 
елементарни и относително неразчленени прояви, то постепенно неговото 
преживяване, че е едно общо цяло с майката, намалява, за да достигне след 
време до осъзнаването на собственото си „аз" (към 5-та година). Разликата 
между новороденото и малкото дете е не само количествена (по-големия 
жизнен   опит   и   различни   прояви),   но   и   качествена   (в   него   има   развити 
способности,   за   които   не   бихме   могли   да   знаем,   при   изследването   на 
новороденото). В малкото дете е протекъл не само процес на. растеж, но и 
на развитие.

Детското развитие преминава от общи към все е по-диференцирани и 

самостоятелни прояви.

Целият процес на детско развитие преминава през две условности: 

първата   -  обективната   среда   -  природно,   обществено   и   социо-културно 
обкръжение; втората - детето с неговата генетична програма.

Когато оценяваме детското развитие, е естествено да сме изправени 

пред   въпроса:   „Каква   част   от   развитието   на   детето   е   реализация   на 
неговата   генетична   информация   -   развиващо   се   от   една   предварително 
зададена   програма   или   е   от   влиянието   на   средата?".   Също   така   да 
отчитаме, че биологичните условия и влиянието на средата са неразделно 
свързани не само след раждането, но и в предходния пренатален период.

В психологическата и педиатрична практика се използват термините 

„двегодишно   дете",   „тригодишно   дете",   което   е   опит   да   се   типизират 
отделни   детски   поведения   по   признака   „възраст".   В   ежедневието   обаче 
виждаме, че между децата в една и съща възраст, например на 2 години, 
съществува огромна разлика. Това показва, че не е достатъчно да се отчита 
само и единствено възрастта на децата.

Съвременният   подход   при   изследване   на   детското   развитие 

утвърждава разбирането, че детското поведение е израз както на възрастта, 
така и на взаимовръзките между отделните условия на развитие: генотипа 
(съвкупността   от   гени),   ефекта   на   средата   и   ефекта   на   възпитанието. 
Развитието на детето е резултат от взаимодействието на тези условия, а 
не ; е резултат само на един решаващ фактор.

Темповете   на   детско   развитие   са   различни,   те   могат   да   бъдат 

синхронни  (когато   протичат   равномерно   и   съгласувано);  асинхронни 
(когато   протичат   неравномерно   и   несъгласувано);  непрекъснато 
(постоянно,   нарастващо)   и  етапно  (стъпаловидно,   „със   скок").   Именно 
поради тази информация за характера на детското развитие, не могат да 
бъдат пренебрегнатите  индивидуалните различия в развитието на децата. 

14

Това е един от основните въпроси с поставянето, на който вярваме, че ще 
ограничим  етикетирането   и   сравняването  на   децата   още   от   най-ранна 
възраст.

Ако   трябва   да   обобщим,   условията,   които   оказват   влияние   върху 

развитието на малкото дете, а по-късно и в неговото развитие, са: 

а) вътреутробни  (пренатални и перинатални, които дават основните 

предразположения на бъдещата  личност): 

б)   грижите   за   малкото   дете   и   степента   на   удовлетворяване   на 

основните му  биологични  (вода, храна, топлина, въздух, сухи пелени) и 
психологически потребности в ранна възраст (нежност, докосване, любов); 

в)  домашната   среда,  която   родителите   осигуряват   на   детето 

(стимулирането на специфичните му способности) 

г) ценностите на родителите, които детето „среща всеки ден".
И   още   едно   обобщение   на   детското   развитие:   Детето   е   Нютон   - 

между 8-и и 12-и месеца, когато прохожда и открива закона за тежестта; 
Декарт   -   между   24-и   до   30-и   месеца,  откриването   на   Аз-а   -   „мисля, 
следователно съществувам"; Ницше или волята за могъщество - след 30-и 
месец, когато детето иска да утвърди своята власт.

До три години детето е чувствително към всякакъв вид раздяла. Но 

до 2 години то е особено чувствително към раздялата с майката. Това е 
възрастта, в която наред с чисто биологичните потребности, трябва да бъде 
задоволена и потребността от любов и признание (детето е важно, значимо 
и ценно). Промените в детското развитие ще бъдат представени в следната 
последователност: Постиженията на детето през първата година; Детското 
развитие между 1-ва и 2-ра година; Детското развитие между 2-ра и 3-та 
година.

1.ПОСТИЖЕНИЯТА НА ДЕТЕТО ПРЕЗ 1-ТА ГОДИНА

• Развитието на движенията  са тясно обвързани с общото психично 

развитие, като подпомагат детето в развиване на неговите способности за 
натрупване   на   опит   и   познание.   Често   прохождането   се   съпровожда   с 
празнуването на първия рожден ден. Прохождането дава възможност на 
детето да опознава по-добре обстановката, в която живее; предметите и 
играчките,   които   го   заобикалят.   Това   го   прави   уверено   и   настойчиво, 
когато има цел - да вземе предмет или играчка - и едно и също действие 
може   да   бъде   повторено   много   пъти.   Това   е   пътят,   по   който   децата 
преднамерено   модифицират   съществуващите   умения,   за   да   постигнат 
целта си..

• С раждането  сетивният апарат се задейства.  Върху развитието на 

сензорната   дейност   оказва   влияние   индивидуалния   опит   на   детето, 
натрупан през тази първа и важна година. Затова  допринасят  зрително-
слуховите, зрителните, слуховите и зрително-слухово-допирно-двигателни 
въздействия между дете - възрастен и дете - играчка.

15