ЕКОЛОГИЧНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И НОРМИ
„ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ НА ЕКОЛОГИЧНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
В БЪЛГАРИЯ И ЕС”
Въведение
Към структурата на екологичното законодателство се отнасят и т.н. правно
административни организационни актове. Правноадминистративните организационни актове
определят по нормативен път функциите и дейността на институциите, които провеждат
държавната политика в областта на опазването на околната среда и отговарят за спазването на
екологичното законодателство и норми. Такива са например ПМС за Устройствен правилник
на МОСВ за определяне на основните функции и задачи на МОСВ, Правилник за устройството
и дейността на РИОСВ, Устройствен правилник на Изпълнителната агенция по околната среда,
Правилник за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции,
Правилник за устройството и дейността на предприятието за управление на дейностите по
опазване на околната среда, Наредба за реда за създаване на публичен регистър на експертите,
извършващи екологична оценка и оценка на въздействието на околната среда, и реда за
кандидатствуване на лицата за вписване в регистъра, публикуването на редица заповеди и
тарифи за определяне на санкциите при неспазване на нормативната уредба по опазване на
околната среда и на таксите, които се събират от МОСВ при извършване на административни
услуги и издаване на документи, разрешителни, решения и др. По същество организационните
актове са подзаконови нормативни актове.
Изложение
Общите изисквания към опазването на околната среда и на отделните нейни компоненти
се дават в Конституцията на Р България и основният екологичен закон Закон за опазване на
околната среда (ЗООС) или в международните актове и документи (конвенции, протоколи,
договори, спогодби, споразумения, декларации), подписани и ратифицирани от България,
имащи сила на закони .
В зависимост от обхвата на приложение нормативните актове на екологичното
законодателство могат да се подразделят на обща и специална нормативна уредба.
Общата нормативна уредба по защита на природата и опазване на околната среда
обхваща всички общи нормативни актове, уреждащи правата, задълженията и отговорностите
1
на отделните субекти (държавата, общините, юридическите и физическите лица), начините и
методите за събирането и предоставянето на информация за състоянието на околната среда,
осъществяването на контрол върху състоянието на околната среда, извършването на оценка на
въздействието върху околната среда, програмирането и осъществяването на мероприятия по
опазването на околната среда и др. Към общата нормативна уредба спадат Конституцията на Р
България и основният нормативен акт по опазване на околната среда Закон за опазване на
околната среда. Към тази група нормативни актове спадат също и редица наредби, отразяващи
общите изисквания за извършване на контрол върху състоянието на ОС като например Наредба
за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, Наредба
за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, Наредба за
Националната схема за управление на околната среда и одитиране, Наредба за условията и
реда за издаване на комплексни разрешителни, Наредба за реда за определяне и налагане на
санкции при увреяодане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и др.
Тук спадат и всички международните актове и документи (конвенции, протоколи,
договори, спогодби, споразумения, декларации и др.) приети, подписани и ратифицирани от
България, имащи сила на закони като Рамкова конвенция на ООН по изменение на климата,
Виенската конвенция за защита на озоновия слой, Конвенция за оценка на въздействието върху
околната среда в трансграничен контекст, опасни отпадъци и тяхното обезвреждане,
Виенската конвенция за ландшафта и др. Трябва да отбележим, че когато българското
законодателство и норми противоречат на международните актове и норми, последните имат
приоритет и задължителен характер на спазване и изпълнение пред българските.
Специалната нормативна уредба засяга нормативните актове по опазване, рационално
ползване и защита на отделните компоненти на околната среда. Найчесто тя се приема под
формата на рамкови и специализирани закони и специални наредби.
В българското екологично законодателство са приети специализирани рамкови закони за
опазване и защита на основните компоненти на околната среда, като например Закон за
чистотата на атмосферния въздух, Закон за водите, Закон за почвите, Закон за биологичното
разнообразие.
Основният закон в областта на екологичното законодателство и рамковите закони
регламентират създаването и на специализирани закони в областта за опазване на отделните
компоненти на ОС или въздействието на различни фактори върху човешкото здраве и
нормалното функциониране на екосистемите като например Закон за опазване на земеделските
2
земи, Закон за подземните богатства, Закон за управление на отпадъците, Закон за защита от
вредното въздействие на химичните вещества и препарати, Закон за защита от шума в околната
среда, Закон за защитените територии, Закон за защита на растенията, Закон за горите, Закон
за генетично модифицирани организми и др.
Към специалната нормативна екологична уредба спадат и редица подзаконови
нормативни актове, към които се отнасят всички наредби за пределно допустими
концентрации (ПДК), максимално допустими концентрации (МДК) и пределно допустими
емисии (ПДН) на вредните вещества в отделните компоненти на околната среда въздуха,
водите и почвите, ПДН за вредните физични фактори шум, вибрации, излъчвания. Към
специалната нормативна уредба спадат и наредбите за някои специфични дейности, като
например Наредбата за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на
отпадъчни води чрез употребата им в земеделието, Наредбата за ограничаване на ползването на
обработваемата земя за строителство и др.
Към специалната нормативна уредба спадат всички нормативни актове отнасящи се
конкретно по:
оценка, контрол и опазване на чистотата на въздуха;
оценка, контрол, опазване и рационално ползване на земята и почвата;
оценка, контрол, опазване и рационално ползване на подземните богатства;
оценка, контрол, опазване и рационално ползване на повърхностните, подземните и
морските води;
опазване и устойчиво използване на биологичното разнообразие на растителния и
животинския свят;
опазване и рационално ползване на горите и защитените природни обекти;
опазване и рационално ползване на флората и фауната;
радиационен контрол и радиационна защита;
защита от шум, излъчване и вибрации;
екологосъобразно управление на отпадъците;
защита от вредното въздействие върху хората и околната среда на опасни химични
вещества.
Нормативната уредба по опазване на околната среда е обвързана пряко или косвено с
редица закони и нормативни актове от други области на българското законодателство. Тъй
като опазването на околната среда има за крайна цел създаването на найблагоприятни условия
3
за живот, труд и почивка на хората и запазване здравето на настоящето и бъдещите поколения
екологичното законодателство е в найтясна връзка и взаимодействие със Закона за здравето,
Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Кодекса на труда, Закона за защита при
бедствия и др. На тяхно основание, като подзаконови нормативни актове, са издадени редица
наредби, имащи пряка връзка с екологичното законодателство. Това са наредбите за хигиенни
изисквания за здравна защита на селищната среда (ХЗЗ), за санитарноохранителните зони
около водоизточниците и съоръженията за питейнобитово водоснабдяване, за хигиенните
норми за ПДК на допустимите количества от химични и от биологични замърсители в
хранителните продукти, за хигиенните изисквания към битовите химични препарати, за ПДК
на химичните вещества, отделяни от полимерни материали в жилищни и обществени сгради, за
оценка на риска на работните места и др. Едни от найважните документи свързани с
екологичното законодателство са наредбите на МТСП и МЗ наредба за защита на работещите
от рисковете, свързани с експозиция на химични агенти при работа и наредба за защита на
работещите от рискове, свързани с експозицията на канцерогени и мутагени при работа,
наредбата на МТ за авиационния шум и за газовите емисии на авиационните двигатели,
наредбата за основните норми за радиационна защита и др.
Нормативната уредба по опазване на околната среда е обвързана също така и със Закона
за безопасно използване на ядрената енергия, Закона за гражданското въздухоплаване,
Законите за пътищата и за движението по пътищата, Закона за морските пространства,
вътрешните водни пътища и пристанища на Република България, Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи, Закона за териториално и селищно устройство, Законите за
енергетиката и за енергийната ефективност, Закона за здравето, и др. Към тях спадат и
издадените на базата на тези закони редица подзаконови нормативни актове като наредби,
правилници, инструкции и т.н. касаещи пряко или косвено защитата и опазването на околната
среда и защита и намаляне на риска за здравето на хората.
В областта на опазване на околната среда се изискват и издават многобройни
административни актове, като разрешителни за строеж, разрешителни за водоползване и за
заустване на отпадъчни води, решения по ОВОС и т.н. В този смисъл екологичното
законодателство е обвързано и с общата правноадминистративна законова уредба в България,
като Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за местните
данъци и такси, Закона за устройство на територията, Закона за устройството на
Черноморското крайбрежие, Закона за концесиите, Закона за достъп до обществена
4
Предмет: | Финанси, Икономика |
Тип: | Курсови работи |
Брой страници: | 14 |
Брой думи: | 3035 |
Брой символи: | 20134 |