Клетъчна организация 
на живата материя

Клетка



Материална система притежаваща всички 
свойства на живота.



Може да се саморегулира и 
самовъзпроизвежда.



Носи в себе си генетичната информация и 
програмата за индивидуалното развитие 
на организма.



Свързващ мост между поколенията.

Вируси



Има  една група тела, които нямат клетъчен  строеж и въпреки 

това  често  се  смятат  за  живи.  Това  са  вирусите. 

Извънклетъчната  им  форма,  наречена  вирион,  е  изградена  от 

нуклеинова  киселина  (ДНК  или  РНК),  белтъчна  обвивка  и  в 

някои  случаи  двоен  липиден  слой,  взет  от  мембраната  на 

последната  клетка-гостоприемник.  След  като  проникне  в 

клетката, вирусът разопакова своя вирион и губи характерната 

си  структура.  От  друга  страна,  именно  тогава  той  проявява 

"живо"  поведение  –  налага  своя  интерес  върху  клетката-

гостоприемник и се възпроизвежда.



 И по структура, и по функции вирусите приличат не толкова на 

организми, колкото на генни комплекси, придобили максимална 

самостоятелност. 



Вирусите  нямат  собствена  обмяна  на  веществата.  Нещо 

повече,  тяхната  наследствена  програма  не  е  цялостна  и 

трябва да се допълва с гени на гостоприемника. 



Вирусите  произвеждат  своите  белтъци  върху  чужди  рибозоми 

и оставят своите гени и РНК в допир с чужди ензими.

ПРОКАРИОТНА КЛЕТКА



Устройството  на  прокариотната 

клетка е следното: Тя е оградена 

с липидна клетъчна мембрана. В 

средата 

на 

клетката 

се 

разполага  генетичният  й  апарат 

– една пръстенна молекула ДНК, 

често 

наричана 

бактериална 

хромозома.  Участъкът,  зает  от 

хромозомата, 

се 

нарича 

нуклеоид.  Функционално  той  е 

аналог  на  еукариотното  ядро,  но 

няма  обвивка,  оттам  и  името 

прокариоти. 

Пространството 

между  нуклеоида  и  клетъчната 

мембрана 

е 

изпълнено 

с 

цитоплазма, 

съдържаща 

рибозоми.  В  нея  може  да  има  и 

извънхромозомна  ДНК  –  малки 

пръстенни  молекули,  наречени 

плазмиди.

ЕУКАРИОТНА КЛЕТКА

ЕУКАРИОТНА  КЛЕТКА

ЦИТОПЛАЗМА – осигурява обмяната на веществата 
и основните клетъчни функции.
Тя  е  колоидна  система  ,  съдържаща  85%  вода  и 
10% белтъчини.
МИТОХОНДРИИ  –  сферични  или  пръчковидни 
образувания  със  сложна  структура.  Състоят  се  от 
белтъчини  и  липиди  и  са  богати  на  ензими.  В  тях 
протичат  основните  реакции  на  енергийния 
метаболизъм  (цикъл  на  трикарбоновите  киселини, 
окислително фофорилиране, синтеза на АТФ).
Съдържат ДНК, РНК, рибозоми и са в състояние да 
синтезират белтъчни молекули.

ЕУКАРИОТНА  КЛЕТКА

РИБОЗОМИ  –  разположени  са  свободно  в 
цитоплазмата или са прикрепени към ЕР. Броят им 
може да достигне стотици хиляди  и да се групират 
в полирибозоми.
ЛИЗОЗОМИ – в животинските клетки. Богати са на 
литични  ензими,  които  катализират  литичните 
процеси в цитоплазмата.
АПАРАТ  НА  ГОЛДЖИ  -  Състои  се  от  уплътнени 
торбички, с гладки събрани по няколко мембрани. 
Няма  особено  значение  за  предаването  на 
наследствената информация.
ЦЕНТРОЗОМА-състои  се  от  две  или  повече 
центриоли.  Има  пряко  значение  при  образуването 
на делителното вретено.

ЕУКАРИОТНА  КЛЕТКА

ЕНДОПЛАЗМАТИЧЕН  РЕТИКУЛУМ  –  система  от 
мемебрани  и  каналчета,  които  водят  началото  си 
от  обвивката  на  ядрото.  Изпълнява  транспортни 
функции.  В  него  се  натрупват  различни  продукти 
на  синтезата,  откъдето  се  транспортират  към 
съответните части на клетката.

ЯДРО  –  състои  се  от  ядрена  мембрана  и 
нуклеоплазма,  в  която  са  разположени  едно  или 
няколко ядърца и хроматиновата структура. Тя се 
състои  от  деспирализираните  хромозоми  на 
интерфазното ядро. 

ЕУКАРИОТНА  КЛЕТКА

Основният  химичен  състав  на  хроматиновата 
тъкан  са  дезоксирибонуклеопротеидите,  които  са 
съединения  на  ДНК  с  белтъчини  от  рода  на 
хистоните. 
Ядрото изпълнява  изключително  важни функции, 
свързани  с  целия  жизнен  цикъл  на  клетката.  От 
особена  важност  е  синтезата  на  ДНК  и  РНК, 
свързана  с  репродукцията  и  предаването  на 
наследствената информация в поколенията.
Това  определя  сложното  поведение  и  изменение 
на ядрото по време на делене на клетката.