1. ВЪЗНИКВАНЕ И СЪЩНОСТ НА ДЪРЖАВАТА. ФОРМИ НА ДЪРЖАВАТА

Държавата и правото са исторически явления. Те са продукт на историческото развитие 
на обществото. В условията на първобитно-общинния строй не е съществувала 
държавна организация, тъй като човек още не е бил узрял за реализирането на подобна 
идея, а и не са съществували условия, които да изискват държавна организация на 
обществото. Хората  са били организирани в родове, племена и общини – форми на 
организираност, които нямат нищо общо с държавата. 
Причини за появата на държавата са: появата на частната собственост, разделението на 
обществото, усъвършенстването на обществените отношения, необходимостта от 
създаване надеждна защита на заетата от племената и народите територия от 
посегателството на други племена и народи.
Главни причини за възникването на държавата като политическа организация  на 
обществото са: утвърждаването и запазването на обществения ред, както и 
организирането на защитата на територията от външни нападения.
Държавата е политическа организация на обществото, създадена да обслужва цялото 
това общество.
Формите на държавно управление биват монархия и република.
Функцията на държавата се подразделя на вътрешна и външна. Вътрешната включва 
установяване и поддържане на обществения ред и сигурност, основана на 
Конституцията и законите. Насочена е към опазване собствеността на държавата, 
юридическите лица и гражданите, към създаване на необходимите благоприятни 
условия за нейното развитие. Външната е насочена към организиране отбраната на 
територията на държавата от външни посегателства срещу нея. За целта тя организира 
боеспособна армия, съоръжена със съвременна бойна техника, която да бъде надеждна 
гаранция за опазване цялостта и сигурността на държавата и нейното население от 
външни посегателства или агресивни действия на други държави. Насочена е и към 
създаване и поддържане на политически, икономически, културни и военни отношения 
с другите държави. В съвременния свят общуването на отделните държави помежду им 
на двустранна и многостранна основа представлява една от основните задачи на 
държавата. Друга важна задача е участието й в международни организации, които 
гарантират световния мир и сигурност в света и отделните региони, както и 
поддържането на полезни връзки между държавите в различните области.
Държавата осъществява своята дейност и функции чрез организация на обособени и 
функционално определени органи, които в своята съвкупност образуват държавния 
апарат. Те представляват механизъм, който действа в различните сфери на обществения 
живот.
Държавните органи са еднолични или колективни съвкупности от лица, образувани от 
държавата по съответния, определен от Конституцията или законите ред. Тези органи – 
еднолични или колективни, по силата на Конституцията и законите, са оправомощени 
да извършват правно регламентирана дейност, която има задължителен характер. 
Държавните органи са носители на държавната власт – като оправомощени от 
държавата те действат от нейно име. Осъществяваната от тях държавна дейност се 
развива в определени от закона рамки, които очертават компетентността на държавните 
органи.
Дейността на държавния орган като държавна дейност се характеризира със своя 
властнически характер. Органът на държавата е носител на държавната власт, което 
определя властническия характер на неговата дейност. Оттук произтича и 
задължителният характер на актовете на държавните органи. 

2. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРАВОТО. ВЪЗНИКВАНЕ И СЪЩНОСТ. ИЗТОЧНИЦИ 

НА ПРАВОТО

За   гарантиране   на   обществения   ред,   държавата   като   политическа   организация   на 
общетсвото е създала общи правила за поведение, спазването и изпълнението на които 
е било гарантирано от държавната власт чрез прилагане на държавна принуда в случаи 
на   тяхното   неизпълнение.   По   този   начин   е   възникнало   правото   в   обществото, 
организирано   в   държава.   Това   право   е   съвкупност   от   правила   за   поведение, 
задължителни   за   всички.   Тяхното   спазване   и   изпълнение   е   било   гарантирано   от 
възможността да се приложи държавна принуда.

В различните исторически епохи и отделните обществено-икономически формации са 
господствали едни или други източници на правото. Наи-старата историческа форма на 
правото е обичая. Тази форма е съществувала още в първобитното човешко общество. 
Дори   и   сега,   при   спазване   на   някой   условия   и   изисквания,   обичайните   норми 
представляват източник на правото. Обичайно-правните норми се създават в резултат 
от приложението им в продължителен период от време, при наличие на съзнание у 
хората за задължително съблюдаване на тези норми. За наличието на една обичайно-
правна норма са необходими два елемента - продължително приложение и съзнание за 
задължителност.

Правният прецедент е друг източник на правото. За правен прецедент се счита такова 
решение   на   съдебен   орган   по   конкретно   дело,   което   се   прилага   като   правило   при 
решаване на други аналогични случаи и дела.
Нормативните   актове   –   законите   и   подзаконовите   актове   –   са   третата   историческа 
форма на правото. Нормативни актове са пряко установени от държавата предписания, 
които имат задължителен характер.

Законът е най-важната форма на нормативен акт. Законът е нормативен акт, приеман от 
законодателния орган – Народното събрание. Законът има висша юридическа сила, т.е. 
не   може   да   бъде   отменен   от   никой   друг   освен   от   Народното   събрание,   а   всички 
останали актове на държавните органи, издадени законно, са подзаконови.
Подзаконови актове наричаме тези актове на държавните органи, които са издадени въз 
основа и в изпълнение на закона и служат като средство за конкретизация на нормите 
на закона, съдържащи общи правила за поведение. Те служат като указание за точното 
приложение на конкретен закон.

Законите   и   подзаконовите   актове   образуват   нормативната   система   на   Република 
България.   Според   нашето   държавно   конституционно   право,   единствен   източник   на 
правото   са   законите   и   подзаконовите   нормативни   актове.   Това   съответства   на 
изискванията на конституционния принцип на законността, който гарантира строгото 
спазване и изпълнение на законите и подзаконовите актове от всички държавни органи, 
длъжностни   лица   и   граждани.   Приложението   на   този   принцип   изключва   обичая   и 
правния прецедент като източници на правото у нас.

3. ПРАВНИ НОРМИ – СЪЩНОСТ И СТРУКТУРА. ВИДОВЕ ПРАВНИ НОРМИ.

Правото представлява съвкупност от правила за поведение, които имат задължителен 
характер и са наречени правни норми. Правната норма е общозадължително правило за 
поведение,   създадено   от   оправомощени   за   това   държавни   органи   при   спазване   на 
определен ред. Тя е властническо поведение на държавен орган, нейното изпълнение и 
спазване  е гарантирано с държавна принуда. Правната норма съдържа общи правила за 
поведение, които са задължителни за всички правни субекти. 
Правната норма съдържа хипотеза, диспозиция и санкция.
Хипотезата   е   тази   част   от   правната   норма,   която   обхваща   и   определя   нейния 
фактически   състав.  Това  са  юридическите   факти,  при  наличието   на  които  правната 
норма предписва определено поведение на правните субекти.
Диспозицията е тази част на правната норма, която определя дължимото поведение от 
правните субекти при наличието на юридическите факти, посочени в нейната хипотеза. 
Тя определя какво действие или действия трябва да бъдат извършени и от какво трябва 
да се въздържат правните субекти.
Санкцията   е   тази   част   от   правната   норма,   която   определя   правните   последици, 
настъпващи   при   спазване   или   неспазване   на   предписанията,   които   се   съдържат   в 
диспозицията й. Тя е принудителна мярка, която може да засегне както личността, така 
и имуществото на правния субект.

Според   характера   на   съдържанието   си   правните   норми   се   делят   на   заповедни, 
забраняващи   и   овластяващи.   Заповедни   са   онези   правни   норми,   които   разпореждат 
извършването на определени действия или бездействия от страна на правния субект. 
Забраняващи са тези правни норми, които установяват задължение за бездействие от 
страна   на   правния   субект.   Овластяващи   правни   норми   са   тези,   които   овластяват 
правния   субект   с   някакви   субективни   права,   които   му   дават   право   да   извършва 
положителни действия, т.е. признават правоспособност и дееспособност.

Правните   норми   се   делят   още   на   материално-правни   и   процесуално-правни. 
Материално-правни   са   тези   правни   норми,   които   определят   субективните   права, 
тяхното възникване, съдържание, изменение и прекратяване. Те определят и правните 
качества   на   субектите   на   правото,   тяхната   правоспособност   и   дееспособност,   или 
правни качества на обекти като имущество, вещи, вземания и др.
Процесуално-правните норми съдържат правила, определящи начините и средствата за 
реализирането и защитата на субективните права на правните субекти.

Правните норми се делят още на императивни и диспозитивни. Императивни са тези 
правни норми, които се прилагат, когато са налице фактите, посочени в хипотезата им. 
Те   се   прилагат   независимо   от   волята   на   правните   субекти.   Диспозитивни   са   онези 
правни норми, които се прилагат в зависимост от волята на правните субекти и те могат 
да отклоняват тяхното приложение в зависимост от своите интереси. Правните субекти 
могат да уговарят, да се споразумеят за нещо, различно от предписаното от правната 
норма.   Диспозитивните   правни   норми   се   съобразяват   с   автономията   на   волята   на 
правните   субекти.   Такива   са   правните   норми,   които   се   прилагат   предимно   в 
гражданското право.