СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „Св. 

Климент Охридски”

2009 г.

Икономически и регионални 

аспекти на членството на 

България в ОЧИС

( География на транспортните и икономическите връзки )

Съдържание:

1.

Основаване на ОЧИС, цели и значение на 

организацията

2.

Аспекти на членството. Участие на България в ОЧИС и 

икономическа обстановка на държавите членки

3.

Изградени енергопреносни мрежи

a)

„Син поток”

b)

„Южен поток”

c)

„Набуко”

d)

 Нефтопровод Баку- Тбилиси – Джейхан

e)

 Газопровод Баку- Тбилиси - Ерзурум

4.

Проекти на ОЧИС в начална фаза на реализация

a)

Магистрален пръстен около Черно море

b)

Петролопровод Бургас- Александруполис

c)

„Син поток 2”

5.

Тенденции и перспективи пред страните членки на 

ОЧИС.Инициативност на България в ОЧИС

2

Основаване на ОЧИС, цели и значение на 

организацията

  Организацията   за   черноморско   икономическо   сътрудничество 
(ОЧИС)   се   създава   на   25   юни   1922г.,   когато   държавните   глави   и 
премиерите на 11 страни подписват в Истанбул обща декларация. 
През   1999г.   получава   статут   на   пълноправна   международна 
организация.   В   момента   страни-   членки   са   Албания,   Армения, 
Азербайджан, България, Грузия, Гърция, Молдова, Румъния, Русия, 
Сърбия, Турция, Украйна и Черна гора. Сред страните- наблюдатели 
в ЧИС са 

Австрия, Беларус, Германия, Израел

, САЩ, Франция, 

Египет,   Италия,   Полша,   Словакия

и

  Тунис,   а   сред   партньорските 

организации – Европейската комисия и Енергийната харта. ЧИС има 
и редица специализирани органи, като  Парламентарната асамблея 
на   ЧИС,  Черноморската   банка   за   търговия   и   развитие, 
Международния   център   за   черноморски   изследвания  и  Бизнес 
съвета   на   ЧИС.  Територията   на   ОЧИС   е   около   20   млн.   кв.   км,   а 
населението – над 350 млн. души. Нейната задача е да служи като 
уникален   модел   за   многостранна   политическа   и   икономическа 
инициатива, която да хармонизира действията на страните-членки, 
да осигури мира, сигурността и развитието на черноморския регион 
в духа на приятелските взаимоотношения.

  Както се подчертава в договора за създаването и, основна цел на 
организацията   е   да   стимулира   многостранното   регионално 
сътрудничество   в   сферите   на   търговията   и   индустрията, 
енергетиката,   транспорта,   здравеопазване   и   фармацевтиката 
комуникациите, науката и техниката, културата, селското стопанство, 
търговията   и   икономическото   развитие,   екологията,   туризма, 
финанси и др.

  Турция е председател на организацията за периода май 2007 до 
януари 2008.

 Централата на ОЧИС - постоянният международен секретариат - е 
учреден през март 1994 в Истанбул.

3

  Членството   в   ОЧИС   не   е   ограничено   само   до   страни,   имащи 
териториални води в Черно море: Албания, Армения, Азербайджан, 
Гърция, Молдова и Сърбия нямат брегова линия по Черно море. С 
приемането на Сърбия и Черна гора през април 2004 организацията 
има 13 страни-членки. 

Аспекти на членството в ОЧИС

Бурните събития от последните години доведоха до смесването на 
много   световни   геополитически   реалности.   Днес   Черноморската 
зона е сред центровете на европейската и световна политика. Част 
от световните геополитически играчи, и най-вече САЩ, разглеждат 
региона   като   „стратегически   коридор”,   отварящ   пътя   към 
обхванатите от тежка криза райони на Близкия и Средния изток и, в 
същото   време,   като   своеобразна   „цивилизационна   преграда”. 
Европейският съюз, който разшири позициите си в Черноморската 
зона,   след   присъединяването   към   него   на   България   и   Румъния, 
разпространи   своята   политика   на   „новото   европейско   съседство” 
върху всички страни от Южен Кавказ и Балканите. Накрая, Русия и 
Турция са заинтересовани от възстановяването на своите ( днес, в 
значителна   степен,   изгубени   )   позиции   и   от   развитието   и 
задълбочаването   на   всички   аспекти   на   регионалното 
сътрудничество.   След   разпадането   на   Съветския   съюз,   руската 
брегова линия на Черно море беше ограничена до участъка между 
Анапа и Адлер. В същото време регионалната политика на Турция 
все   повече   се   влияе   от   острите   конфликти   в   Близкия   и   Средния 
изток и, най-вече, от войната в Ирак и ядрената програма на Иран.

 За разлика от тях Черноморският района се отличава с относителна 
сигурност, макар да е подложен на натиска от множество заплахи и 
чужди интереси. 

 Поставят се въпроси относно перспективата на Черноморската зона 
- дали тя ще се превърне в сфера на регионално сътрудничество, 
или в арена на противопоставяне между различни външни сили, чие 
присъствие   в   акваторията   на   Черно   море   ще   доминира   през 
следващите няколко десетилетия. 

4

 Последните години се измени политическата обстановка в Украйна 
(Русия спря доставките на газ и увеличи тези за ЕС ) и САЩ ( след 
11   септември   беше   заявено,   че   американските   стратегически 
интереси изискват: диверсификация на транзита на енергоносители 
и   активизация   на   доставките   от   страните,   разположени   извън 
района на Персийския залив, които при това не са членки на ОПЕК; 
укрепване   на   връзките   с   държавите   с   предимно   мюсюлманско 
население   от   Южен   Кавказ   и   Централна   Азия,   с   цел   съвместно 
противопоставяне   на   радикалния   ислямизъм;   подкрепа   за 
независимостта и суверенитета на постсъветските държави от Южен 
Кавказ и демократичните реформи в тях ).

  За България, бъдещото развитие на ЧИС се определя от няколко 
основни   елемента   –   реформа   на   самата   организация   с   цел   по-
голяма   ефективност;   реализирането   на   конкретни   проекти   с 
регионално   значение;   засилване   на   отношенията   ЧИС-ЕС;   по-
активно взаимодействие с други региони – Дунав, Централна Азия и 
Каспийския басейн.

  С   оглед   на   многобройните   предизвикателства,   които   са   общи   за 
всички тези региони, България подкрепя установяването на засилен 
диалог по въпроси като околна среда, транспорт и енергетика.

  Наред с вътрешните реформи и опростяването на процедурите за 
вземане   на   решения,   важен   елемент   е   и   преминаването   към 
програмно-ориентирано   бюджетиране   и   цялостната   визия   за 
превръщане на ЧИС в организация, която не просто служи за форум 
за   обмен   на   идеи   на   междудържавно   равнище,   а   се   стреми   към 
иницииране   и   реализиране   на   конкретни   проекти.   Два   подобни 
проекта вече са в начална фаза на реализация – за изграждане на 
магистрален   пръстен   около   Черно   море  и   за  развитието   на 
транспортните връзки между пристанищните градове.

Изградени енергопреносни мрежи

„Син поток”

  В последните дни на 2002 г. след многократно отлагане най-сетне 
потече   руски   природен   газ   по   газопровода   Син   поток   за   Турция. 

5