УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

гр.СОФИЯ

На тема:

ИКОНОМИЧЕСКАТА КУЛТУРА НА ЗЛАТОГРАД

Общи бележки и особености 

Като   сравнително   малък,   патриархално   обособен,   исторически   древен   и 

съвременно   обременен,     Златоград     е   място,   където   могат   да   бъдат   наблюдавани 
интересни елементи на икономическата култура в местен и общински план.   Ако за този 
наш  най-южен   град,       с  население   от   около  8-9   хиляди   души,   с  исторически   спомени, 
датиращи   преди   повече   от   четири   столетия,   с   потенциал   за   развитие   на   туризъм   и 
очакване за премахване на изкуствените трансгранични бариери, се изследват   различни 
аспекти     от   взаимодействието   между  културата   и  икономиката,   ще  се  установят   някои 
характеристиките на местната икономическа култура. В различните периоди от развитието 
на Златоград, взаимодействието между  култура и икономика има различни проявления и 
те   най-често   рефлектират   във   формиранане   на   отношения,     основани   на   определени 
традиции.   На   за   икономическата   култура   на   Златоград     -     „дадената   дума”,   „имиджа”, 
„моралът” имат сериозно присъствие. 

В Златоград съществуват  сходни обичаи и традиции, има общ начин, по който се 

правят   много   от   нещата.     Вероятно   поради   това,   че   така   се   е   действало   до   вчера, 
вероятно в резултат на стремежа да се  следва  някакъв утвърден облик. Следователно, 
икономичската   култура    в   Златоград    е   зависима   от   традициите.  Тя   е  резултат   от 
взаимодействието   между   възгледите   и   начините   на   действие   на    традиционните 
(структруоопределящите) фирми  и това, което    малкият     бизнес  постепенно научава от 
собствения си опит.

Да разгледаме някои от общоприетите   символи на Златоград:

-

кръглите     комини     и   белосани   къщи

  –   символ     на 

стремежа   на   златоградчанина   към   хармония,   уют   и 
завършеност. Това е черта, която е по-скоро онаследена 
и   намира     приложение   в   желанието   на   всеки   да   има 
свой   дом   (на   няколко   етажа)     свой   покрив,     който   да 
демонстрира   неговата     обществена   пълноценност.   В 
исторически   план  тази  традиция   е  намерила  отражение  в можеството   архитектурни 
паметници   на   културата   с   местно   значение   (повече   от   120)   и   т.нар   старинни   и 
реставрирани   къщи.   В     условията   на   социалистическото   развитие   и   банковата 
подкрепа за златоградските миньори бяха изградени много частни къщи, повечето от 
които впечатляват със своята площ и висота. Спазена бе традицията да са  бели и и да 
бъде   осигурено   собствено   жилище   за   всеки   наследник.   Независимо,   че   далеч 
надхвърлят нормалните семейни питребности. В последните десет години този символ 
се насочва   към усилието   - как тази архитектура да бъде ползвана  не само за свои 
нужди, как наличното   културно и архитектурно наследство да бъдат   източници на 
доходи  или да генерат приходи на собствениците и местното население. Това води до 
изпълването им с ново и различно съдържание. 

-

Вторият   символ   са  Занаятчийските   работилници   и 
Етнографския   ареален   комплекс

  –   ако   в   миналото 

Златоград се е славел със своите занаятчийски работилници 

2

и занаятчискии обединения (особено абаджийския еснаф, който „изпълнявал годишна 
поръчка” от 1 милион метра шаячна аба   директно за турската армия), то сегашният 
символ   е   Етнографския   ареален   комплекс.   Това   са   не   просто   занаятчийски 
рабитилници и експозиции.   Неговата неповторимост се обуславя от динамичния показ 
на   музейната   експозиция   и   демонстрацията   на   традиционни   трудови   умения.   В 
съвремнни   условия   се   демонстрира   новаторски   експозиционен   подход   в 
занаятчийските   работилници.   Характерно   е  разположението   на  обектите   в  сгради   – 
архитектурни   паметници   на   културата,   които   са   обитавани   целогодишно   от   своите 
стопани.     Непрекъснато   развиващ   се   по   отношнеие   на   обекти   ,   услуги   и   продукти 
Етнографският ареален комплекс демонстрира практическо проявление за Публично-
частно   партньорство   (   между   местна   фирма-местна   власт-активни   граждани)     по 
отношение   на   опазване,     популяризиране   и     развитие   на   културно-историческо 
наследство. 

-

Третият символ  е Дельо войвода

, представен в песните,  легендите 

и паметните места. Обстоятелството, че златоградската песен „Излел 
е   Дельо   хайдутин”   е   част   от   космическото   ни   послание   към   други 
цивилизации,     внушава   у   златоградчанина   значителна   доза 
обществена   значимост.   А   легендите   за   Дельо,   който   бил   ловък   и 
решителен и  толкова дързък, че   пазел  неотлъчно живота и вярата 
на местните  хора и толкова бърз, че докато  стигнел до Ксанти  (на 45 
км)-   питата     му   била   още   топла   в   торбата,   подхранват 
златоградчанина   и   с   допълнилана   етническа   и   религиозна 

толерантост, която е същностна черта на местната икономическа култура.  

-

Геотермалните води и залежите на оловно-цинкови руди

  са не толкова символ, 

колкото   даденост,   с   потенциал   да   бъде   основен   ресурс.   Природните   богатства     на 
Златоградския   край   са   определили   облика   на   града   през   последните   50   години,   а 
перспективите   за     оползотворяване   на   геотермалните   водни   запаси     са   основен 
приоритет   за   бъдещо   развитие.   В   момента   се   изгражда  

районна   геотермална 

отоплителна  

система   за   жителите   на   град   Златоград.   Освен   нея   стремежите   са 

насочени   към   балнеолечение,   оползотворяване   на   минералната   вода   в   спортните 
комплекси, спа-туризъм, бутилиране.

-

Имената на града - Беловидово – Даръ Дере – Златоград.

    Някога Златоград се е 

наричал   Беловидово   -  заради  ослепително   белите  му  къщи.  Варосани   са  зидовете, 
които ограждат всички старовремски къщи, бели са стените им и стаите.  През турското 
робство Златоград се нарича Даръ-дере.  „Дар-ъ" означава и „просо", и „тясно".  След 
Освобождението,   градът   получава   днешното   си   име   -   Златоград.   Зеленото   злато   - 
тютюнът, залежите на олово-цинкова руда, бистра вода и чист планински въздух са 
кръстниците на това населено място.

Икономическата култура на Злтоград и пречупена през тези четири символа. Тя е имала 
определено проявление преди  Освобождението. Ако през този период в национален план 
българинът изпълнява ролята на   “вечно догонващ”    и това се    превръща в историческа 
съдба на много поколения българи, то за златоградчанина през този период е характерно 
известно   самочувствие.   То   проличава   в   няколко   характерни   примера   –   усилията   на 

3

местната   общност     по   издаване   на   разрешение   и   построяване   на   първата   църква     в 
Родопите   още   през   1834г,     построяването   на   първото   светско   училище   през   1852   г, 
изграждането на първото читалище, чествало през миналата година 100-годишен юбилей, 
функционирането на тогавашните работилиции форми на сдружаване.  В тези и подобни 
примери прави впечатление, че не се наблюдава отчуждението от държавата, характерно 
за много други места, а се търсят възможности за взаимодействия с нея и получаване на 
официални разрешителни, становища, котакти с тогавашната държавна власт  и ивъпреки 
странните и неизпърними от днешна позиция условия, поставяне от центрълната власт, 
същите са били спозвани в името на целта – изграждане на нещо ново. Това е резултат и 
от   факта,   че    възможностите   на  златоградчанина  за   избор    и   комуникации,   не  се 
концентрират предимно в семейството и в местната общност.

Уникалната църква "Св. Богородица" в Златоград, 

едно   от   най-старите   в   Родопите,   е     построена   от 
местните   българи   през   1834г,   изцяло   с   дарения   от 
местни фирми.  Построяването на църквата станало със 
специалното   разрешение   на   султана.   По   това   време 
Султан   Махмуд   ІІ,   съобразявайки   се   с   клаузите   на 
Одринския   мирен   договор   от   1829г.,   позволявал 

възстановяването на стари разрушени християнски храмове. Златограчани били едни от 
първите, които се възползвапи от това позволение. За да издейства необходимия ферман 
в   Цариград,   на   два   пъти   ходил   златоградският   първенец   Димо   Караджинов.Той   носил 
подписка от много златоградчани  християни и видни  българи мохамедани,  че е честен 
човек и верен поданик на султана. Султанът го наградил с отличителен почетен знак и в 
тази връзка закачили на коляното на потурите му специално звънче, та всеки, който го 
срещнел да му отдава уважение като почитан от султана човек. Въпреки огромната си 
амбиция   и   желание   Димо   не   успял   да   получи   фермана   лично,   тъй   като   починал   три 
месеца преди издаването му. Тогава на помощ се притекъл митрополитът на Гюморджина, 
който изпратил специален човек до столицата да го вземе и донесе. Във фермана освен 
разрешението   за   строителство   на   ниска,   вкопана   в   земята   черква,   скрита   зад   високи 
зидове,   се   съдържали   и   височайшите   пожелания   на   султана   за   мирно   и   братско 
съжителство на даръдерци от двете верски групи. Според едно предание църквата била 
построена  само  за  40  дни  и  трябвало   да  отговаря  на  условието,   когато   турчин  на  кон 
минава покрай църквата да не е по висок от зидовете й, затова тя е вкопана в земята. 

Подобна е ситуацията и с изграждането на българско светско училище. Идеята се 

подема от будни  ентусиазиарни  учители,  търговци,  еснафи,  занаятчии  и домогващи се 
чобани още през 1850 година, които решават да започнат строителство, събират първата 
сума   от   900   т.лири   за   начало   и   зпратили   Иван   Колев   при   валията   за   да   издейства 
разрешение за строеж, което се получава слде три месеца и с общи услия за градене, за 
материали и средства, за организация  било построена учулищната сграда  и училището 
отворило врати през 1852 г.  В историческите хроники от този период четем, че и тогава 
( както и   днешно време)   е имало противници на подобна инициатива,  които пречели 
рад.зрастването   на   просветното   дело,   пишейки   доноси   до   властити,   злепоставяйки   и 
клеветийки учителите, вкл и отпарвяйки заплахи. Но тава било преодоляно , нещо повече 

4

през 1855  на първата учителска конференция в Пловди където участвал и златоградския 
учител Ангел Киряковсе решава въвеждане на официалното преподаване на български 
език,   с   което   в   Златоград   започва   сериозна   борба   с   гръцкото   духовенство   и   турската 
управа. 

Като   се   има   предвид   развитието   на   просветното   дело   в   Златоград   през   ХІХ   в., 

спонтанното и непоколебимо преминаване на златоградчани към Българската  Екзархия 
след учредяването й в 1870 г. със султански ферман и тяхната обществена ангажираност, 
може да се предполага, че сред тях още по това време се е появила идеята за създаване 
на читалище. А може би са били направени и първите стъпки, като събиране на книги и 
организиране   на   общодостъпна   библиотека   и   читалня.   Още   повече,   че   златоградските 
търговци са имали връзка с Цариград, където тамошното читалище е издавало от 1870 до 
1876 г. сп. “Читалище”2. Според “Бележки по читалищния въпрос” написани от Владимир 
Панайотов Печев  идеята за създаване на читалище в Златоград е възникнала през 1907 
г., когато група родолюбиви българи – той,  Илия Николов Хаджидончев, Георги Николов 
Хекимов и Тома Лазаров Пачилов се замислят как да намерят средства за закупуване на 
книги за четене и за откриване на дом “Читалище”. В доклада, посветен на 75 годишния 
юбилей   (1983   г.)   се   сочи,   че   същите   лица   през   1906   г.   правят   първите   стъпки   за 
организиране на “читалищен отдел”, като на следващата година за тази цел им се отделя 
най-голямата   стая   на   приземния   етаж   на   Старото   училище   построено   в   1852   г.   (дн. 
Музейна сбирка “Просветно дело в Средните Родопи”). За начало инициаторите дарили 
собствените   си   книги   и  помолили   и  други   златоградчани   да  направят   това.   Събраните 
книги   по   тяхна   преценка   били   малко.   По   предложение   на   Илия   Хаджидончев   те   се 
обърнали с молба към Братя Семерджиеви,  книжари в Солун,  от които златоградското 
училище и църковно настоятелство години наред купували учебници, учебни помагала и 
други книги. За да оформят писмото по правилата, то било подпечатано с печат на който е 
изобразена разтворена книга и изгряващо над нея слънце с озаряващи лъчи. Надписът 
гласял: “Читалище “Просвета” гр. Даръ-дере”. Той бил изработен от Владимир Печев от 
сапун. Братя Семерджиеви, родолюбиви и безкористни българи, се отзовали на молбата и 
изпратили безплатно, чрез Братя Хекимови в Ксанти, четири конски товара превъзходни 
книги – историческа, научна и художествена литература.

Златоградчани   свързват   началото   на   своето   читалище   със   създаването   на 

Българския   конституционен   клуб   в   града.   Известно   е,   че   на   учредителния   конгрес   на 
Българските   конституционни   клубове   в   Македония   и   Одринско,   състоял   се   на   8   и   9 
септември   1908   г.   в   Солун,   участват   двама   делегати   от   Златоград   –   Никола   Георгиев 
Хекимов и Илия Николов Хаджидончев. А това означава, че в Златоград вече е имало 
учреден Български конституционен клуб. За да се увековечи важното историческо събитие 
е   направена   снимка   на  всички   делегати   на  която   се   виждат   и   двамата   златоградчани. 
Първият   от   ляво   на   дясно   на   втория   ред   е   Никола   Георгиев   Хекимов,   а   петият   на 

четвъртия   ред   е   Илия   Николов 
Хаджидончев.

5

Учредителен конгрес на Българските конституционни клубове, 8 и 9 септември 1908 г., Солун.

За   председател   на  Българския   конституционен   клуб   в   Златоград   е  избран   Никола 

Георгиев   Хекимов,   за   подпредседател   Костадин   Александров   Чанов,   за   секретар   Илия 
Шентов   и   за   касиер   Кирчо   Иванов   Джерахов.   В   протокола   на   заседанието   №   18   от   5 
декември 1908 г. е записано: “В днешното заседание под председателството на г. Никола 
Хекимов реши се на 7-того да се освети клуба ни и се пусне диска (дискоса в черквата ) в 
негова полза, а на 14-ти  същи, да стане откриването му, за която цел да се поканят Нег.
[ово] Благор.[одие] Каймакамина, всички правителствени чиновници и видни граждани”. 

През   1912   г,   първата   местна   управа   с   председател   Спиридон   Джинджев     приема 

актове,   с   които   урежда,   въпроси,   свързани   с   историята,   територията   на   общината, 
официалния празник на град Златоград. Например,    Протокол №5   е уникален случай в 
родопската и  националната история, когато местната Временна управа на свое нарочно 
заседание взема специално решение, за да уточни деня на освобождението и определи 
неговото празнуване.   В протокол №5 от 13.11.1912г. (копия от които са експонирани   в 
Музея на просветното дело и Музейната сбирка на съобщенията),   за вечен спомен   се 
определя денят 8 ноември, Архангеловден, (нов стил 21 ноември)   да се празнува всяка 
година като местен народен празник.  Честването на този ден е възстановено  през  1992 
г.   и продължава и до днес.    Обстоятелството, че за председател на първата Временна 
управа  е избран човек заможен и уважан,   председател  на най- голямото за времето си 
златоградско „бизнес-сружение”  – абаджийския  еснаф, е показателно за елементите на 
местната икономическа кулутура в този исторически период. 

В икономическата култура на Златоград  се отбелязва  важната роля на  религията  за 

запазване на вярата и езика, обичаите и традициите, бита и душевността на българите. 
Преди Освобождението икономическата култура в Златоград, а и в целия регион  разкрива 
ролята на стопанската задруга като форма на семеен, родов и колективен труд и начин на 
живот. Разкрива се    ролята   на   местния    еснаф с неговия стремеж към собственост и 
усвояване на занаят,  използвайки трудолюбието на  златоградчанина. Същевременно се 
наблюдават (вкл и в посочените по-горе примери)  случаи на обществена ангажираност и 
дарителство по важни градски дела. Като характерна черта на икономическата култура 
възприемам  и желанието на  тогавашните по-заможни златоградчани да демонстрират не 
само обществено благополучие, но и истинска гражданска активност. Ако до 1912 година, 
на   пазара   в   Златоград   традиционна   гледка   било   присъствие   на   камили,   доставящи 
товарите   на   търговците,   то   след   1920   г,   тук   се   появяват   първите   автомобили   и   за 
съжаление  най-заможния   тогавашен   представител   на  бизнеса     загива   през   1925  г.     от 
автомобилна катастрофа. 

Тези примери показват,  че макар в душевността  на местните хора  да са присъщи 

някои   ориенталски   елементи   на   културата   като    зачитане   на   традиционното   мислене, 
безразличие към времето, известна    мудност    в поведението, то съществуват  и черти, 
които   могат   да   бъдат   опеределени   като   специфини   за   златоградската   икономическа 
култура   -     поемането   на   отговорност,   включването   в   рискови   начинания,   стремеж   към 
промяна и към новото. Силно е влиянието  на образователните и гражданските структури, 

6

на  читалището.   Ако на   други места се наблюдава  властването на политическата над 
икономическата   целесъобразност,   тук   по-скоро   е   налице   обвързаност   между 
политическите   и   икономически   структури,   вкл   и   чрез   многопредставителната   роля   на 
тогавашните „видни” личности. Но на онзи  етап това смятам,  че не води до придобиване 
на икономически  облаги  от  властта, по-скоро  обратно  –  използване   на  икономическите 
ресурси за утвръждаване в  обществото. 

Разглеждайки всичко това, може да се обобщи, че за Златоград в голяма степен е 

присъщо   твърдението   на       доц.   Колев     че     “амалгамата   на   социумната   тъкан   е 
изключително разнообразна - от архаизъм до модерност”.     На местната икономическа 
култура   влияят     болезненото   скъсване   с   миналото,     бавно   настъпващите   промени   в 
икономическата   култура,  които  като   правило  си  пробиват  път  в  продължение  на  много 
години,     експериментите   със  заимствани   от други  страни  финансови  и организационни 
модели,  своеобразието на бита и  на психиката,  ролята на душевността и на традициите 
в икономическата култура на населението.  

В   подкрепа   на   всичко   това   ще   приложа   още   една   характерна   за   Златоград 

историческа случка от сравнително по-ново време. През 1934 г се построява нова сграда 
на местното читалище. Това става с много ентусиазъм, дарения, усилия. Златоградчани 
не могли да се нарадват и се гордеели с новопостроената двуетажна читалищна сграда с 
театрален   салон.   Радостта   им   обаче   била   кратка.   Сполетели   ги   две   беди.   Първата 
произтекла   от   обстоятелството,   че   строежът     се  извършил   изключително   бързо,     още 
преди   да   се   получи   официалното     одобрение   на   плана   н   от   Министерството   на 
обществените  сгради и  благоустройството.   Не   друг,  а самото Министерство забавило 
неговото утвърждаване. Лятото минавало, планът не се връщал, и ръководството, като 
разчитало, че все пак той ще бъде утвърден, започнало и завършило строителството. Чак 
на   18   януари   1935   година   Дирекцията   на   обществените   строежи   пише   на   областния 
инженер в Пловдив: “Министерството не може да оформява обществен строеж, извършен 
без всякакъв технически контрол и преди още да е бил представен плана за одобрение”. 
Затова одобрението на плана се възлага на Пловдивския областен инженер. По-нататък 
се изисква: “Да се донесе кои са виновните лица за нарушение на закона и за невземане 
своевременно съответните мерки”. Областният инженер от своя страна, без да одобри 
плана, изпраща писмо до кмета на Златоград за обяснения и списък на виновните лица. 
Последният, в отговора си, след като обяснява как е бил извършен строежа, пише:

“При   тези   обстоятелства,   аз   се   намирам   в   невъзможност   да   Ви   посоча   единични 

виновници, защото всички отговарят и всеки от тях е строител.  Всички са вярвали,  че 
плана   изпратен   на   25   август   1934   година   ще   бъде   утвърден   и   че   добросъвестно   са 
постъпили при изпълнение на своя обществен дълг”.

Започват   нескончаеми   преписки   без   резултат.   Тогава   адвокатът   Диньо   Бояджиев, 

член  на  Строителния  комитет,   пише  лично  писмо  до  Министър   Председателя   генерал 
Златев,   негов   личен   и   семеен   приятел   още   от   1925   г.   След   като   му   описва 
обстоятелствата   и  ентусиазма  с  който   в  Златоград,   от  самите  граждани,  “вътре  в  два 
месеца”   е   построено   “двуетажно   читалищно   здание   с   обширен   театрален   салон”   и   на 
освещаването   на което той лично го бил поканил, Диньо Бояджиев моли: “да повикате 

7

този инженер по телефона и да му заповядате, ако не благоволи да утвърди плана, да 
прекрати преписката”. Това писмо дало положителен резултат. Въпросът бил решен. 

Но се появила и друга, не по-лесна за решаване беда. Данъчните власти в града, 

оценявайки   брутната   стойност   на   сградата   на   456900   лв.,   задължават   читалището   да 
заплати   на   държавното   съкровище   еднократно   13707   лв.   –   3   %   такса   по   закона   за 
усилване на държавните приходи. И, понеже читалищното настоятелство при всеобщото 
въодушевление,   а   и   поради   незнание   пропуснало   да   подаде   в   срок   съответната 
декларация   за   започване   на   строителството,   същите   власти   го   глобяват   с   трикратния 
размер на 3-процентовата такса – 41121 лв. Така читалището, което при завършване на 
строежа има дългове над 60000 лв. към предприемачи и членове на настоятелството от 
които е взело заеми, за да довърши сградата, е трябвало да намери отнякъде още 54828 
лв.   за   да   се   разплати   с   данъчните   власти.   Читалищното   ръководство   подписва 
съставения акт със солидно и добре обосновано особено мнение:

“Подписваме   акта   при   особено   мнение.   ...   Господин   данъчния   началник   в 

присъствието на свидетели всекидневно, още от почването на подготвителната работа, 
изкопите   и   строежа   стоеше   по   цели   часове   и   се   възхищаваше   пред   започващата   се 
читалищна сграда, както и през време на строежа на същата. Нито той, нито г. помощника 
му не счетоха за свой обществен, граждански, човешки и служебен дълг да ни уведомят 
навреме   за   допуснатата,   поради   незнание,   нередовност   и   едва   при   подаването   на 
декларацията   на   29.ІХ.1934   година   ни   съобщиха,   че   ще   ни   съставят   акт,   понеже 
декларацията не сме подали в срок. В дадения случай налагат се две заключения: 1-во. 
Или   представителите   на   данъчната   власт,   поради   непознаване   на   данъчното 
законодателство, не са знаели това законоположение, или 2-ро, те са знаели, но нарочно 
са мълчали за да подведат цял един град в лицето на първите му хора, които жертваха от 
залъка си за да създадат мощна крепост на българската култура в този край. В последния 
случай се подвеждат и всички безименни труженици, които ежедневно, до свършване на 
сградата, доброволно и с ентусиазъм носиха на гърба си пясък, камъни, тухли, греди и др. 
за довършване на голямото патриотично дело в Златоград. Последното заключение се 
подкрепя от факта, че г. данъчния началник е говорил напоследък пред свидетели, че ще 
обърне   читалищната   сграда   и   театрален   салон   при   нея   на   склад,   но  пак   ще  прибере 
данъка и глобата – думи, които илюстрират неприязнените чувства на г. началника към 
делото на читалищата у нас”.

По това време читалищата били според закона, освободени от данъка върху сгради, 

обаче, са били длъжни да подават декларации в известен срок за притежавания от тях 
придобит   недвижим   имот.   Тогава   началник   на  финансовото   управление   бил   Т.  Костов. 
Изглежда, че с акта е целил да се покаже като ревностен блюстител на фиска. 

Данъчният началник Костов бил  преместен от  Златоград. Вместо „да изкара очи, той 

изписа вежди”, защото не само, че глобата била опростена, но отменили за цялата страна 
този закон и освободили  читалищата от тази никому ненужна процедура. За да се стигне 
до тази наистина благоприятна развръзка читалищното настоятелство и златоградското 
гражданство   направили   необходимите   решителни   действия   пред   висшите   държавни 
органи. Прилагам част от обосновката: 

8