Мисията и целите на ЗИЕСТО АД са свързани е трайното налагане на 

българският   пазар   и   опити   за   пробив   на   международния   пазар   на 
производството   на   инструментална   екипировка,   специализирано 
технологично  оборудване,  плоскощепселни,   контактни  съединения и  малки 
уреди, за домакинството. Целта е да се наложат като главно се акцентира на 
качеството на продукта и чрез успешна маркетингова политика да се завоюват 
нови позиции. Фирмата е с утвърдено име на пазара, затова и много разчита 
на иновационната си политика. Тук трябва да се отбележи, че те разполагат с 
висококвалифициран   проектантски   екип,   който   непрекъснато   се   стреми   да 
разработва   нови   продукти   и   да   усъвършенствува   старите,   съгласно 
изискванията на потребителите. Фирмата поддържа тесни отношения с най-
важните   свои   клиенти   и   следи   за   промените   в   пазарното   търсене.   В 
настоящият   етап   изключително   много   се   залага   на   производството   на 
електрически изделия, както на продукти с по-голямо бъдещо потребление. 
Сред   основните   цели   на   фирмата   е   обновяване   на   технически   остарелите 
производствени   мощности,   което   на   този   етап   е   изключително   трудно. 
Акцентира се върху качеството и гаранционното обслужване.

За стимулиране на работниците и служителите са
предвидени следните социални придобивки;
• допълнително възнаграждение за храна
• облекчени условия на труд за работниците три години
преди пенсиониране
• безплатно облекло за работниците
За   осъществяването   на   всяка   една   дейност,   фирмата   притежава 

съответната техника, опит и персонал.

  Като   по-точен   измерител   се   счита   показателят   Брутен   вътрешен 

продукт, тъй като неговото равнище влияе пряко върху равнището на заетост, 
върху   обема   на   съвкупните   разходи   инфлацията   и   останалите 
макроикономически показатели.  Величината на Брутния вътрешен  продукт, 
показва   не   само   какво   количество   стоки   и   услуги   са   произведени   през 
текущия   период,   но   и  на   какви   цени   са   се   реализирали   тези   продукти  на 
пазара. Елиминирането на ценовия фактор е особено важно при сравнението 
на   отделните   равнища   на   Брутния   вътрешен   продукт.   За   тази   цел   се 
използва 

номинален Брутен вътрешен продукт

, 

който е изчислен по текущи 

цени и 

реален Брутен вътрешен продукт

, който се получава като отношение 

между   номиналния   Брутен   вътрешен   продукт   и   дефлатора   на   Брутния 
вътрешен продукт.

Друг метод за определяне на Брутния вътрешен продукт е разходния 

метод. При него Брутният вътрешен продукт се получава като сума:

 
GDP = C + GDI + G + (X-M),
където
С — личните потребителски разходи
GDI — Брутни частни вътрешни инвестиции
G — Държавни разходи

(X-M) — Чистия износ
 

Таблица № 8

Брутен вътрешен продукт изразе

н

 в млн. долари по тримесечия за 

периода 1996-юни 2000 г.

Брутен вътрешен продукт(в 

млн. долара)

1996 г.

1997 г.

1998 г.

1999 г.

2000 г

1

.

Януари-Март

1234.963

1281.226

2528.173

2726.214

2617.313

Април - Юни

1627.881

2344.856

2791.072

2723.263

2671.739

Юли -Септември

2919.618

3219.955

3455.303

3446.171

…

Октомври - Декември

4047.218

3131.51

3336.912

3475.857

…

Общо

9829.7

9977.5

12111.5

12371.5

5289.1

Измерването   на   Брутен   вътрешен   продукт   и   свързаните   с   него 

показатели   се   използват   за   оценяване   степента   на   икономически   растеж. 
Брутен   вътрешен   продукт   е   мярка   за   икономическото   благосъстояние   на 
нацията,   тъй  като   заетостта   и   доходите   са   в   тясна   връзка   с   равнището   на 
съвкупния обществен продукт. Доходите и разходите на отделните участници 
имат тенденцията да нарастват или да се съкращават в зависимост от общата 
икономическа активност в страната.

 Въпреки своите  предимства  Брутен  вътрешен продукт  има   и своите 

недостатъци. Той не отчита важни страни от икономическата дейност, като не 
пазарно   произвежданите   стоки   и  нелегалната   икономика.   В   България   е   не 
малък делът на стоките, който не минават през пазара, а служат за директно 
потребление. Доходите регистрирани от т. нар. “нелегална икономика” са по-
големи  в  страните с  по-високо данъчно  облагане. През последните години 
тези доходи нараснаха значително, повечето (най-вече частни фирми ) укриват 
своите доходи.

Другите му недостатъци са свързани, с тъй нареченото, надценяване, 

което произтича от това, че той не отразява качествените характеристики на 
текущото   производство.   Чрез   този   показател   не   се   отчита   стойността   на 
свободното   време   на   обществото,   което   е   важен   ориентир   за   неговата 
производителност и техническия прогрес в страната.

Брутният вътрешен продукт не разграничава също така държавния дял 

на   производството   и   ролята   на   обществените   блага   и   услуги   за 
удовлетворяване   потребностите   на   обществото.   Някои   от   разходите   на 
държавата – като тези за отбрана, полиция, екология, нямат пряко отношение 
към икономическото благосъстояние на нацията. Тези дейности, наистина са 
необходими, но създават нереален Брутен вътрешен продукт.

От   графиката   се   вижда,   че   най-нисък   Брутен   вътрешен   продукт 

страната   е   реализирала   през   втората   половина   на   1996   г.   Настъпилата 

относителна стабилизация ясно се очертава чрез почти препокриващите се 
линии на Брутен вътрешен продукт измерен във валута за периода 1998—
1999 г. Най-резки колебания има Брутния вътрешен продукт през 1997 г.

Страната, която е в преход, се характеризира с криза от нецикличен тип. 

Тя обхваща всички ключови сектори, като е свързана с недопроизводство и не 
напълно използвани производствени мощности.

Други   показатели   пряко   свързани   с   Брутния   вътрешен   продукт 

са 

безработицата и инфлацията

.

Безработицата като проблем е тясно свързана със заетостта. Заетостта е 

показател, който показва до каква степен се използва потенциала на работната 
сила в държавата. Заетостта, по своята същност, може да бъде пълна, непълна, 
рационална   и   нерационална.   За   пълна   заетост   се   приема,   когато   броя   на 
безработните   е   в   границите   на 

естественото   равнище   на  

безработица. 

Непълната   заетост   е   тази,   при   която   броят   на   безработните 

излезе от границите на естественото равнище на безработица или работната 
сила   се   използва   частично.   Рационалната   заетост   е   свързана   с   оптимално 
използване на заетите в продължителен период от време. Така може да има 
пълна,   но   нерационална   заетост   и   ниска   производителност   на   труда. 
Положението   със   заетостта   беше   подобно   през   последните   години   на 
предишния режим и първите години на прехода. Може да има и непълна, но 
рационална   заетост,   такъв   вид   заетост   е   налице,   когато   безработицата   е 
излязла   извън   естествените   си   граници,   но   ефективността   на   труда   е 
достигнала своите граници при съществуващата технология и организация на 
труда.   Заетостта   е   в   пряка   зависимост   от   типа   на   икономически  растеж   – 
екстензивен или интензивен. Интензивния растеж влия върху заетостта, чрез 
въвеждането на  нови технологии, които правят излишна част от работната 
сила , но от друга страна производителността на труда се повишава и това 
дава   възможност   на   фирмите   да   увеличат   обема   на   производство   и   да 
разкрият нови работни места. Влияние върху заетостта оказва и екологичния 
фактор,   когато   се   появи   екологичен   проблем   с   някое   производство   – 
възможните   начини   за   разрешаването   му   са   два   или   да   се   инсталират 
пречиствателни съоръжения (което е фактор за увеличаване на заетостта или 
да   закрият   тези   производства   (което   е   свързано   с   увеличаване   на 
безработица).

Безработицата   е   такова   социално   явление,   при   което   лицата   в 

трудоспособна   възраст,   които   желаят   да   си   намерят   работа,   не   работят   в 
момента.   В   България   броя   на   безработните   се   определя   на   база 
регистрираните в бюрата по труда.

Таблица № 9

Състоянието на работната сила в град Варна

Население   по 
икономическа 
активност

Общо

Мъже

Жени

1996

1997

1998

1996

1997

1998

1996

1997

1998

Икономически 
активни

196.1

202

192.7

105.8

112.2

106.2

90.3

89.8

86.5

Заети

173.7

174.2

165.5

95.3

98.4

92.4

78.4

75.8

73.1

Безработни

22.4

27.8

27.2

10.5

13.8

13.8

11.9

14

13.4

Икономически 
неактивни

175.6

170.6

175.9

75.6

69.5

73.3

100

101.1

102.6

Общо

371.7

372.6

368.6

181.4

181.7

179.5

190.3

190.9

189.1

Коефициент   на 
активност

52.8

54.2

52.3

58.3

61.8

59.2

47.5

47.0

45.7

Коефициент   на 
заетост

46.7

46.8

44.9

52.5

54.2

51.5

41.2

39.7

38.7

Коефициент   на 
безработица

11.4

13.8

14.1

9.9

12.3

13.0

13.2

15.6

15.5

Източник:Статистически сборник Варна 98 г.

 фиг.   9

Източник:Статистически Сборник Варна 99 г.

Трайното   нарастване   на   безработицата   се   дължи   на   цялостния 

икономически   спад   в   региона,   освен   това   през   последната   година   бяха 
обявени в несъстоятелност предприятия като Варненска корабостроителница, 
което   допринесе   още   повече   за   увеличаване   на   безработицата,   се   появява, 
когато   Брутен   вътрешен   продукт   е   по   потенциалните   възможност   на 
икономиката.   Високата   безработица   се   появява   в   периоди   на   рецесия,   и 
показва   неефективно   използване   на   ресурсите.   По   своята   същност 
безработицата бива два основни вида: 

доброволна

 и 

принудителна

.

В момента в България се наблюдава, втория тип безработица, при които 

индивидът желае, но не може да си намери работа. Друг вид безработица е т. 
нар. 

скрита безработица

, тя се проявява, когато висококвалифициран кадър, 

работи   нискоквалифициран   труд   и   неговите   умения   не   се   използват 
ефективно.

В зависимост от факторите, които пораждат безработицата, тя бива:

Фрикционна

 – Това е текущата безработица, която обхваща периода на 

смяна на местоработата и търсенето на такава

Структурна

 – Това е онази безработица появила се в резултат на нови 

продукти   и   технологии.   В   този   случаи   се   получава   разминаване   между 
необходимия образователен ценз и търсените качества.