Любопитни факти за с.Буховци

Китно българско селце с чисти спретнати дворове ,големи и 
красиви къщи, асвалтирани  улички и гостоприемни хора.На 
североизток като величествен паметник се издига възвишението
„Фисека” единственият свидетел на радостите и тъгата на 
бухларци.Зеленият хълм на изток е част от Шуменското плато
Голямата канара „Фисека” се оглежда в гладката повархност на 
едноименния язовир,събрал струи на няколко малки рекички.
    Село Буговци  е разположено на крастопатя на главните 
артерии ,свързващи източна и западна  чат на Мизия и пътя Русе-
Преслав-Цариград.Имаме напълно основание да считаме ,че тук е 
кипял живот още от ранните епохи макар и в това отношение да 
липсват системни проучвания. Ето и най-старите предания   за 
живот в района на селището .Много години от Амишовата до 
Мокинската воденица на „Фисека” се е простирало 
селище.Предполага се че това е още през римско време.За живот 
 в местноста свидетелстват намерените в нивата на Златил хаджи 
Иванов делви от които едната бил здрава.Заедно с нея едно 
прастено канче и желязно ножче.
  През 1787 година на 21 юли на път от Русе за Цариград  от тук е 
минал Картен Кабур, който е бил в Бухлар.Направило му 
впечатление че северната страна на Преславски балкан  нивите са 
по добре обработвани  в сравнение с Одринско и Цариградско 
което била характерна черта  за българското трудолюбие.Той 
заповядал 10 000 българи да се изселят в Одриснко и 
Цариградско  за да обработват земите на турските феодали.Този 
исторически факт  дава пално  и точно обяснение са се преселили 
българи в Бухлар .
   1919 година се смята за  рождена година  на партийната 
организация в Буховци.Тогава се образува първата партийна 
група  в селото.Неин секретар е Недялко Йорданов,а членове са 
Апостол Иванов,Никола Греков и други.Гордост за жителите на 
селото е че на първия конгрес на БКП е присъствал и техния 
съселяин Апостол Иванов.Когато му съобщават че  ще трябва да 
отиде на конгреса ,той изпада в неловко положение,защото няма