ПЕЙО ЯВОРОВ – ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО

1.

Име - Пейо Тотев Крачолов.

2.

Прякори – Пейо Яворов, Джемо.

3.

Направление – символизъм.

4.

Роден е в Чирпан на 01.01.1878г. Умира на 29.10.1914г. в София.

5.

Част от литературния кръг „Мисъл“, заедно с д-р Кръстев, П. П. Славейков, П. Ю. 

Тодоров. Те внасят на родна почва идеите на Ницше, Шопенхауер, Киркегор и 
творческите търсения на Ибсен, Метерлинг, Шилер. Основното, което обединява 
творците около списание „Мисъл”, са общите естетически принципи и идейни 
виждания за естеството на литературата. Най-голям принос за създаване на 
идейно-естетическа програма на кръга имат д-р Кръстев и П. П. Славейков. 
Двамата творци носят самочувствието, че могат да поставят началото на нови 
литературни търсения, които да изведат родната литература от тесните рамки на 
национално ограниченото до висините на световно значимото. В това отношение 
те приемат своята дейност като месианство. Новото начало, което ще постави 
личността с нейните екзистенциални проблеми в центъра на изображението, е 
формулирано като „събуждане на човека в българина”. Това е повратната точка в 
литературната ни история, защото означава освобождаване на литературата от 
обществените й функции и превръщането й в чисто духовна дейност.

6.

Командирован на няколко пъти в чужбина за усъвършенствуване по литература 

— в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска 
поезия. През 1905 година става близък приятел с Дора Габе. През 1906 г. се 
влюбва в Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров, но скоро след това, при едно 
от своите пътувания (1910 година) изпраща към последния ѝ дом своята 
възлюбена, която умира от туберкулоза в санаториум и е погребана в Париж, 
Франция. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка „Безсъници“, която 
окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. 

7.

Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скептицизъм 

и прозрения за вечните въпроси, що никой век не разреши, променя радикално 
българското литературно мислене и налага нов начин на писане.

8.

Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на 

литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, дъщеря на 
държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година, малко преди 
да замине за фронта в Кюстендил, е жената, чиято любов се оказва фатална за 
него. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, 
свидетелствува за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и 
много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато Лора се 
застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от