СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ” 

ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ СПЕЦИАЛНОСТ ПОЛИТОЛОГИЯ

Магистърска програма 

„Международни отношения и  проблеми на сигурността”

К У Р С О В А     Р А Б О Т А 

тема:   „  

България от неутралитет към 

съюз с Германия – 1939-1941 г.

”

През   30-те   години   в   света   се   оформят   три   политически   –   блока,   в 

зависимост от отношението им към Версайската система.

Победителите, между които изпъкват Англия и Франция са за запазване на 

статуквото. Пълният контрол над света наложен от тях, прави нежелани каквито 

и да е промени.

На другият полюс са страните, стремящи се към ревизия на договорите от 

Версай.   Освен   разпокъсаната   и   унижена   Германия,   тук   са   и   недоволните   от 

разпределението на „парчетата от баницата" Италия и Япония.

Като   трети   център   се   оформя   СССР.   Не   изоставил   идеята   за   световна 

социалистическа   република   със   столица   Москва,   той   балансира   между   двата 

блока, с цел максимална изгода.

От тези противоречия между Великите сили прави опит да се възползва и 

България.

В основата на „външната политика на България в навечерието на войната 

стои нерешеният национален въпрос, в резултат на Ньойския мирен  договор (27 

ноември   1919   г.).   Според   него   Сърбия   завзема   Струмишко,   Босилеградско, 

Царибродско и села от Трънско и Кулско; Румъния отнема Южна Добруджа; 

Западна Тракия е окупирана от Съглашението и след една година е предадена на 

Гърция. Освен това на България й е забранено да се въоръжава и тя може да има 

само малобройна наемна армия, която, заедно с полицията и граничната стража, 

да не надхвърля 33 000 души.

След   войните   страната   е   разгромена   и   ограбена.   Тя   изпада   в   тежка 

международна   изолация.   Това   налага   всички   български   правителства   след 

Първата   световна   война   да   следват   една   и   съща   линия   на   поведение:   добри 

отношения с Великите сили и балканските народи, спазване решенията на ОН и 

дипломатически действия за ревизия на договора.

2/16

Този   външнополитически   курс   е   следван   до   средата   на   30-те   години, 

когато външнополитическите събития дават подтик на България за ревизия на 

военните клаузи.

За териториалните си искания България трябва да търси международна 

подкрепа.   Главен   носител   на   ревизията   на   мирните   договори   в   Европа   е 

хитлеристка   Германия,   която   подкрепя,   макар   и   сдържано,   териториалните 

промени   на   Балканския   полуостров.   Тази   ситуация   до   известна   степен 

предопределя ориентацията на България, улеснена и от голямата й икономичес-

ка обвързаност с Германия.

След   като   Германия   осъществява   редица   действия   в   нарушение   на 

Версайската   система   от   договори,   България   и   Балканският   пакт   (Турция, 

Гърция,  Югославия  и Румъния) подписват  в Солун споразумение на 31 юни 

1938 r. С него се отменят военните ограничения за България и се  ликвидира 

демилитаризираната зона в Тракия, установена от Лозанската конференция през 

1923 г.

Солунското   споразумение   е   първият   голям   успех   на   българската 

дипломация по пътя  на  мирната ревизия на Ньойския договор.

В   навечерието   на   Втората   световна   война   пред   България   се   открива 

възможност да търси пътища за благоприятно решаване на националния въпрос. 

Без   да   нарушава   неутралитета,   българското   правителство   предявява   по-

определено своите претенции за промяна на статуквото.

На 19 април 1939 г. министър-председателят Георги Кьосеиванов изпраща 

до   българските   посолства   в   европейските   столица   директива   №19.   В   нея   се 

дават инструкции за българските териториални искания, които са в основата на 

националния въпрос.

На   първо   -   място   в   дипломатическите   усилия   на   България   е   поставен 

въпросът   за   освобождение   на   южна     Добруджа.   Тази   линия   на   поведение   е 

напълно   логична.   До   Балканските   войни   тази   област   е   неразделна   част   от 

българската   държава.   Сред   някои   Велики   сили,   а   и   в   съседни   държави,   се 

3/16

забелязва положителна за България, промяна в позицията им по Добруджанския 

въпрос.

В директивата е поставен тракийският  въпрос с настояване  да ни бъде 

върната Западна Тракия с излаз на  Егейско море. Г. Кьосеиванов споменава и за 

Западните български покрайнини.

Но по основния проблем, който вълнува българската общественост, той 

мълчи.   Времето   за   категорично   поставяне   на   македонския   въпрос   още   не   е 

дошло.

Гръмкият   провал         на         съветско-френско-английските   преговори   от 

лятото на 1939 е умело използван от Хитлер и на 23 август е писана спогодбата 

„Молотов - Рибентроп" за подялба на Европа между Германия и СССР. На 1 

септември 1939 г. войските на Райха нападат Полша. На 3 септември Англия и 

Франция обявяват война на Германия, а на 17 септември в Полша нахлуват и 

съветски войски. Така започва Втората световна война.

Промените     в     международната     обстановка   пряко   се   отразяват   върху 

външнополитическата     ориентация   на   България   и   вътрешнополитическите 

процеси   в   страната   и   внасят   чувствителни   промени   в   разположението   на 

политическите  сили.

На   15   септември   1939   г.   с   правителствена     декларация   е   обявен 

неутралитетът   на   България.   Той   е   подкрепян   от   преобладаващата   част   на 

българския народ, тъй като спомените за двете национални катастрофи са още 

пресни в народното съзнание. Неутралитетът се подкрепя и от основната част на 

демократичните политически сили, ориентирани към западните демокрации - 

земеделци,   социалдемократи,   демократи,   народняци   и   пр.   Открито 

прогерманска е позицията на Народното социално движение на Ал. Цанков, на 

легионерите,   групата   около   ген.   Луков   и   др.   БРП   е   за   установяване   на, 

приятелски и съюзнически отношения със СССР.

Международната конюнктура и желанието на цар Борис III за по-голям 

контрол върху властта налагат разпускането на Народното събрание и смяната 

4/16

на   министър-председателя   Георги   Кьосеиванов.   Той   се   проявява   като   ловък 

политик,   убеден   англофил,   със   собствени   идеи   за   вътрешната   и   външната 

политика, които не винаги съвпадат с тези на царя. В бъдеще това може да се 

окаже неудобно за насърчаваната от двореца политика.

На 24 октомври 1939 г. парламентът е разпуснат. През декември 1939 - 

януари 1940 г. се провеждат парламентарни избори за XXV ОНС. Целта е да се 

създаде     представителство,   което   да   осигури   безпрепятствен   царски   контрол 

върху   вътрешната   и   външната   политика.   С   58%   от   подадените   гласове 

правителството   получава   необходимото   мнозинство   в   НС,   като   разполага   с 

подкрепата на 140 депутати.

На   15.   02.   1940   г.   министър-председател   става   проф.   Богдан   Филов, 

известен историк и археолог, с прогермански симпатии, без опит в политиката. 

Така   царят   се   надява   още   по-здраво   да   държи   в   ръцете   си   нишките   на 

вътрешната   и   особено   на   външната   политика   в   пълното   с   изненади   военно 

време.

Стремежът на царя за по-голям контрол върху властта се отразява върху 

вътрешната   политика   на   правителството   и   законодателната   дейност   на 

парламента   Законите,   които   се   гласуват,   твърде   много   превишават 

правомощията на отделните министерства и на правителството като цяло.

Основна задача на правителството в областта на вътрешната политика е 

адаптиране на стопанството към военните условия. За тази цел то внася още 

през април 1940 г. Закон за гражданската мобилизация.  С него се гарантира 

ръководната роля на държавата в условията на война. Тя поема ангажимента да 

осигури всички отрасли на индустрията с материали, суровини и работна ръка. 

Работниците са лишени от правото да сменят работните си места и да искат 

повишаване на заплатите. На съдебно преследване се подлага „укриването или 

унищожаването на стоките, повишаването на цените над нормите, снабдяването 

с излишни запаси и укриване на печалбите." Предвидени са и мерки за контрол 

върху словото и печата.

5/16