Мигел де Сервантес – „Дон Кихот”
„Разумната лудост” като способност за изживяване на
света
ЕСЕ
„Разумът е даден на човека, за да
разбере, че не може да живее само с
разум” (Ерих-Мария Ремарк), защото
чувствата, себепознанието са истинска
мъдрост, която в очите на обществото
често изглежда като лудост. Е, Дон Кихот
е свръхлуд дотолкова, че достига
висините на мъдростта...
Чрез рицарските романи Рицарят на
печалният образ се преселва в света на
идеите. Заживява в мислите си, обръща
взора си изцяло към духовното. Така
нашият герой става сляп за материалното и постъпките му често
срещат недоумението на хората, погълнати от ежедневието си. Същите
тези практични врагове на човешката чувствителност, врагове на
приказките и чудесата, говорейки само за да поискат или вземат нещо,
мислейки се за много разумни, стават до такава степен
неблагоразумни в разумността си, че от много шум не остават място за
сърцето. Те не разбират, че човек е създаден да живее, не да
съществува.
Дон Кихот изживява света по най-добрия възможен начин, а именно
чрез желанието да се твори добро, да се следват идеалите на това
дело. За жалост, така той става луд за обществота. Следвайки
написаните закони, нащият рицар пристъпва писаните. Воден от
идеалите си да твори добро, се чувства длъжен да изкоренява всяко
зло. Ето това го прави различен. А хората не обичат различните от тях.
Те се примиряват с лошото и това ги прави зли. Кара ги да смятат
Рицаря на печалния образ за луд. Той обаче не ги чува и живее според
законите на рицарството. Разбира се, в нашия свят често постъпките му
изглеждат неадекватни и мнозина смятат, че щом крайната цел не е
постигната, то и в делата не се крие добро. И тук е спънката, защота за
Дон Кихот делата и само делата имат значение, без оглед на целта. За
него е важно желанието да правиш добро. В замъка на херцога той
казва: „Аз знам кой съм...”, но всъщност душата му изрича: „Аз знам кой
искам да бъда” Е, ако всеки от нас беше заразен поне с малко от
лудостта на великия рицар, то светът щеше да е по- добър!
Предмет: | Западноевропейска литература, Литература |
Тип: | Есета |
Брой страници: | 2 |
Брой думи: | 288 |
Брой символи: | 2192 |