1.Предмет, задачи и развитие на фуражното производство.

Растениевъдството в най- широк смисъл има за задача да задоволява потребностите на човека 
продукти от растителен произход и да осигурява растителни суровини за трансформиране на 
съответните продукти от различните видове категории селскостопански животни. Фуражното 
производство е специфичен клон на растениевъдството. Неговата основна задача е да осигурява 
животновъдството с фуражи от растителен произход, целево и като странична продукция от 
други главни производства в растениевъдството. Растителните суровини, които се приемат от 
животните, осигуряват получаването на даден вид продукция, влияят положително на здравето 
и възпроизводителните функции на животните, на качествата на произвежданата продукция и 
др., се наричат фуражи, а растенията- фуражни. Освен фуража, който се получава от специално 
отглежданите за тази цел растения, за храна на животните се използват и големи количества  
отпадъци   или   странични   продукти   от   растителното   производство,   от   някой   отрасли   на 
хранително-   вкусовата   промишленост   и   др.   Това   са   сламата,   царевичакът,   какалашките, 
надземната част на някой клубеноплоди, някой плевели, зърнени отсевки, шротове, цвеклови 
резанки, меласа и др. Значението на фуражното производство се изразява преди всичко в това,  
че   от  50  до  80  %   от  себестойността   на   животинската   продукция   се   формира   за   сметка   на 
фуражите.   Като  наука   фуражното   производство   изучава   биология,   екология,   производствена 
технология   на   профилираните   като   фуражни   и   използваните   за   фураж   култури,   тяхното 
качество, начините за прибирането и съхраняването им. Предмет на фур. Пр. са постиженията 
на научно- техническия прогрес и тяхното ускорено внедряване за увеличаване на добивите от 
единица   площ,   подобряването   на   качествените   показателите   на   продукцията,   стопанско- 
организационните   мероприятия   за   ръководство   на   клона   на   съвременно   научно   равнище   и 
постигане на икономически резултати. Фуражното производство като наука е свързано с други 
научни   дисциплини-   ботаника,   почвознание,   агрохимия,   общо   земеделие,   технология   на 
фуражите, хранене на селскостопанските животни и др.

2. Класификация и оценка на хранителните фуражи.

Растенията, които се изп за храна на селскост животни, са от разл ботанически семейства. Те се 
различават   по   концентрацията   на   хранителните   вещества   в   единица   фураж,   по 
продължителността на отглеждане на едно и също място, по агротехниката при отглеждането 
им и тн. Въз основа на ботаническата принадлежност, биологичните особености и фуражните 
качества тези култури може да се разделят на следните 3 основни групи: - Водорасли, мъхове и 
лишеи; - Треви; - Храстовидни и дървенисти. В зависимост от обема им и концентрацията на  
хранит   вещества   в   тях   използваните   за   храна   на   селскостопанските   животни   култури   и 
приготвяните от тях фуражи може да се обособят в следните групи: - Култури за производство 
на концентрирани фуражи (вс зърнени житни и бобови кутури).; - Култури за производство на 
обемисти   фуражи.   (вс.   Едногодишни   и   многогодишни   житни   и   бобови   култури   и   техните 
смески.;   -   Груби   фуражи(слама,   плява,   царевичак,   какалашки   и   др.   В   зависимост   от 
вегетациония период фур култури са едногодишни, двугодишни и многогодишни. Енергийната 
хранителност   на   фуражие   се   измерва   в   джаули.   Оценяването   на   фуражните   култури   и   на 
приготвяните от тях фуражи се извършва главно по два показателя- енергийна и протеинна 
хранителност.

3.   Едногодишни   житни   фуражни   растения-   значение,   обща   характеристика   и   насоки   на 
използване.

Едногодишните житни фур култури се отнасят към семейство Житни. От тях за нашата страна 
имат царевицата, ечемикът, овесът, ръжта, просото, тритикале и някой видове соргови, които се 
отглеждат за произв на зърното. Технологиите на отглеждане на зърнените житни култури със 
слята повърхност- ечемик, обес, тритикале и др, изискват сравнително по- малко човешки труд 
и в резултат на пълно механизиране на произв процеси производителността на труда, изразена в 
левове,   кръмни   единици   или   калории,   е   по-   висока   около   2   пъти   в   сравнение   с   окопните 
култури.   Отделните   житни   култури   имат   и   свои   особености.   Някой   от   тях   поникват   при 
сравнително  ниски  температури   или   ги  понасят   след  поникването.   Тези   култури   се   засяват 
обикновено  през   есента   и  се   задоволяват  само   с   влагата,   натрупана   в   почвата   през   есенно 
зимния период. Дават високи добиви при не поливни условия. Други от тях са топлолюбиви и 
типично пролетни култури с добра сухоустойчивост. Посочените особености при отделните гр 
зърнени   житни   култури   е   благоприятна   предпоставка   за   създаване   на   относителна 
равномерност в разпределението на труда в стопанството през годината и по- пълно използване 
на растежните фактори през вегетационния период. Фази на развитие при Зърнените житни 
култури: - Покълване и поникване; - Трети лист; - Вретенене; - Изкласяване (изметляване); 
-Цъфтеж; -Наливане на зърното и озряване а)нарастване на зърното и изграждане на отделните 
му части ; б) млечна зрелост; в) восъчна зрелост; г) пълна зрелост.

4. Царевица- Значение, класификация, ботаническа характеристика, сортове.

Значение   и   разпространение:   царев   е   мн   стара   култура.   Във   съвременната   селскост   и 
историческа литература на нея са посветени не малко страници. На съвременния етап нейното  
значение е още по- голямо и представлява солидна основа за разв на животновъдството, някой 
отрасли на хран промишленост и др. освен като храна на животните за производство на мляко, 
месо, яйца и др. от царев се приг хранит продукти, тъкани и др. За българия царевицата е 
сравнит нова култура. Днес от нея се произв около 800 продукта. Освен като фуражна к-ра 
царев   има   най-   висока   енергийна   и   хранителна   стойност   на   зърното   от   вс   зърнени   житни 
фуражи- в 1 кг се съдържа 1,34 кръмни единици, или 14 455,5 килоджаула. Когато се отглеждат 
при благоприятни за нея условия, царевицата осигурява най- високи добиви от единица площ в 
сравнение с вс зърнени култури. В експериментални условия от нея са получени 2500 – 3000 кг. 
От дка сухо вещество, което не се наблюдава при др култури. Царевицата заема най-  голям дял  
от площа на всички зърнени фуражни култури в света- около 34 % в света и осигурява около 50  
% от произвежданото в света фуражно зърно.

Класификация: царевицата принадлежи към род Цеа Маус. Поради голямото разнообразие от 
форми е прието систематиката да става въз основа на строежа и формата на зърното. Видът цеа 
маус включва 11 подвида. От тях стопанско значение имат следните: - мека скорбелна; - конски  
зъб; - твърда царевица; - восъчна царевица; - захарна царевица; - пуклива царевица.

Ботаническа  характеристика-   Царевицата  има  силно развита,  разклонена,  брадеста  коренова 
система  без  главен  корен.  Развива  мощна   коренова   с-ма,  която  в зависимост от  генотипа   и 
условията   за   отглеждане   се   разпространява   до   360   см   в   диаметър   и   до   160-   180   см   на  
дълбочина. В по- късни фази на развитие се появяват въздушните или опорни корени. 

Стебло- изпълнено е с паренхимна т-н и се състои от възли и междувъзлия. Височината му е 40-
50см   при  някой  джуджести  форми  и  6-8см   при  тропическите   форми.   За   нашата   геогравска 
ширина царевицата достига обикновено 2-2,5 м. но някой екзотични ф-ми достигат 5-6 м. на 
всяко междувъзлие има надлъжно разположена вдлъбнатина, в основата на която се образуват 
пазвените пъпки. В последствие от тях се образуват кочаните.

Лист: от вс възел излиза по 1 лист. Листата се разполагат последователно или срещуположно,  
като броят им е равен на бр на възлите. 

Метлица- царевицата е еднодомно разделнополово растение. Мъжките цветове са събрани в 
съцветие метлица, която се намира на върха на стеблото.

Кочан- женските цветове се състоят от плодник и близалце (свила). Те са групирани в съцветие 
кочан.   Нормално   кочаните   се   развиват   от   по-   високо   разп   пазвени   пъпки   на   стеблото. 
Царевицата е кръстосано опрашващо се растение. Най – благоприятно е растежът на метлицата 
да започне 2-4 дни по- рано от цъфтежа на кочана и да продължи повече време, за да се оплодят  
и последните връхни части на кочана. След оплождането зърното започва бързо да се развива и 
в  зависимост   от   генотипа   за   срок   от  30   до  50,60  дни   настъпва   физиологичната   зрелост   на 
зърното.   Това   е   моментът,   когато   влагата   спада   до   35-30   %   по-ниско   и   може   да   започне 
прибиране на зърното.

5.   Царевица-   изискване   към   вегетационни   ф-ри,   технология   за   отглеждане,   прибиране   и 
оползотворяване.

Изисквания   към   вег.   Ф-ри-     Светлина:   цар  освоява   голямо  колич   слънчева   енергия,   поради 
силно развитата и листна маса, която по площ превишава няколко пъти площа на посева. В  
раьоните на разпространение на царевицата продължителността на светлата част от деня е 14-
19 часа. Топлина: за периода от поникване до изметляване като оптимална температ на въздуха 
се смята 18- 20 градуса за пер от изметляване до изсвиляване от 20-22 градуса и за периода на 
озряване 22-23 гр. Вода: царев поглъща мн вода от почвата и я използва икономично. Най- 
голямо намаление на добива на царевицата се набл при недостиг на влага през периода на  
изметляване и изсвиляване. Хранителни в-ва: хр. Режим на цар растения се балансиа и регул 
чрез внасяне на разл макро и микроелементи. Особености в агротехниката: царевицата има 
висока   самопоносимост,   когато   се   отглежда   на   богати   или   торени   почви.   Добри 
предшественици за нея са едногодишните бобови и житни к-ри със слята повърхност. Особено 
добър   предшественик   е   люцерната.   След   люцерна   царевицата   може   да   се   отглежда   като 
краткотрайна монокултура в продълж на 3-4 год. На едно и също поле. Самата цревица е добър 
предшественик на зърнрните житни к-ри. Основната обработка вкл подмятане на стърнището с 
което   се   подрязват   корените   на   мн.год.   плевели   и   се   улеснява   борбата   с-у   болестите   и  
неприятелите по к-рата. Дълбоката оран се изв. На 23-25 до 28-30 см през лятото или есента. 
След   сеитб   обработки   се   извършват   през   вегетацията   за   разрушаване   на   почвената   кора, 
унищожаване на плевелите, внасяне на торове под формата на подхранване и др. Царевицата се 
засява, когато темп на почвата на дълбочина от 10 см достигне 10-12 фрадуса. При по- ниска 
темп семената остават продължит вр в почвата без да покълнат и поникнат, и обикновено се 
нападат от плесени и неприятели. Като правило в южна бг царевицата се засява в средата  а в 
северна бг през втората половина на април. Опрималното м/у редово раздст е 70см. Оптималния 
бр растения на единица площ  е един от главните ф-ри за висока продуктивност. Необходимо е  
да се създаде възможно най- плътен слой от листна маса, способна да погълне максимално 
количество   слънчева   светлина   и   д   натрупа   висок   добив   органична   материя.   Грижи   през 
вегетацията. След засяването грижите за царевичните посеви се свеждат до валиране, поржане  
на посевните части от плевели, подхранване, борба с/у болести и неприятели, напояване и др. 
Валиране се изв непосредствено след сеитбата, за да се оплатни повърхностния почвен слой и 
да   се   ускори   поникването,   при   условие   че   почвата   не   е   мн   влажна.   Плевелите   са   главна 
опасност за успеха на царев производство. Борбата с/у плев растителност при цар се води по 
механичен начин, с химични препарати и комбинирано (и двете). Брануването на цар посеви е 

ефтино и ефикасно ср-во за борба с/у плевелите и евентуално за разрушаване на почвената кора. 
Изв се преди или след поникването напречно на редовете. След израстването на царев борбата 
с/у плевелите се води чр обработка с култиватори, които се изп едновременно и за внасяне на 
минерални торове, главно азотни. Прибиране: Прилагат се следните технологии за прибиране и 
оползотворяване на царевицата: - прибиране на кочани. Изп се комбайни, които отделят коч от 
стеблата едновременно с което отделят и обвивните листа.; - Прибиране с оронване на зърното  
на полето- относит дял на тази тех за приб непрекъснато нараства за сметка на първата, защото 
загубите   при   прибирането   са   по-малки.;   –   Целорастенийно   прибиране-   при   царевица 
предназначена за хранене на преживни ж-ни.

6. Сорго

Сухоустойчивост, слаба взискателност към почвения тип, висока потенциална продуктивност, 
добри   фуражни   качества   и   универсално   използване-   за   зърно,   силаж,   зелена   храна,   за 
технически цели и др. съдържа 12-13% суров протеин, 3,3 % сурови мазнини и др, а в 1 кг има  
1,18-   1,20   кръмни   единици   и   около   90   смилаем   протеин.   Голяма   фуражна   стойност   има   и 
зелената маса на соргото. При прибиране в млечно восъчна зрелост на зърното от сорго се  
получава   качествен   силаж.   Благодарение   на   високото   съдържание   на   захари   (до   18   %) 
приготвения силаж обикновено е с високо качество и се приближава до това на царевицата. В  
100 кг силаж от сорго се съдържат 20-23 кръмни единици. Благодарение на високо съдържание 
на захари соргото се използва ефективно и като компонент при силажирането на други трудно 
силажиращи се култури- царевичак, слънчогледови пити и др. Соргото се отнася към семейство 
Житни. Зърнестото сорго се отглежда главно за добиване на зърно. Стеблото има височина от 
0,6 до 1,5 м, метлицата е компактна, плътна, рчдко рехава, с дължина 15-30 см. Соргото има 
мощна   коренова   система,   която   прониква   дълбоко   в   почвата   и   добре   използва   запасите   от 
хранителни вещества и влага. Отнася се към топлолюбивите и сухоустойчиви култури. Соргото 
се   отглежда   предимно   в   райони   с   недостатачно   овлажняване.   Съществено   влияние   в/у 
продуктивността на соргото оказва торенето с микроелементи- молибден, цинк, манган, желязо, 
сяра и др. оптималната дълбочина на засяване е 4-5 см ако почвата е достатачно влажна. При 
липса и недостиг на влага се увеличава до 7-8 см. Оптимално междуредово разстояние е 70 см.  
10-15 хиляди растения на дка. Соргото се прибира с обикновенни зърнокомбайни. Прибира се, 
когато влагата в зърното е под 20 %.

7. Суданка, Захарна метла, Просо.

Захарна метла- Отглежда се повече като източник на зелена маса за силажиране, характерно за 
нея е че стеблата и са богати със захари (10-20%). Ето защо гъстотата на посева е 7000-8000  
растения   на   дка.   За   да   се   получи   качествен   силаж,   захарната   метла   трябва   да   се   засява 
гъсторедово (на 10-15 см). В сухите райони се засява с 2-3кг, а без напояване 1,5-2,0 кг семена 
на дка. Подходяща е и за паша на животните. , но съдържа гликозид дурин, който приет в 
големи количества, може да причини отравяне на животните. За да се получават повече под-
расти   за   един   вегетационен   период,   захарната   метла   трябва   да   се   отглежда   при   поливни 
условия.

Суданка-   Отглежда   се   за   получаване   на   зелена   маса,   сено   и  за   паша   на   селскостопанските 
животни. От дка се получават 4-5 тона зелена маса или 1200-1500 кг сено с високо качество. За 
покълване и поникване изисква по-висока температура от 10-12 гр. Не е много взискателна към 
водата. Макар и сухоустойчива, тя реагира положително като увеличава добивите и качеството 
на надземната си биомаса, когато и се осигурят 1-2 поливки през юли и август. Най силно 

влияние оказва торенето с азотни торове. Сеитба се извършва в началото на април когато темп 
на почвата на дълбочина 10 см се повиши до 10-12 градуса. Стедна дълбочина на засяване е 3-4 
см. Задължително е след сеитба валирането с членес валяк. 

Просо- едно от най- старите културни растения. Отглежда  се преди всичко за зърно. 3,8%-
мазнини, 2,4 % пепелни в-ва, 7% целулоза. То е ценен концентриран фураж за всички видове 
селскостопански животни и главно за птиците. При благоприятни условия и добри грижи дава 
високи   добиви-   250-300   кг   от   дка.   Топлолюбива   култура.   Пониква   при   минимална   т-8-10 
градуса. Кълновете му са мн чувствителни при понижаване на т, а при 2-3 градуса загиват. То е  
една   от   най-   сухоустойчивите   култури.   Много   устойчиви   и   на   въздушна   суша.   Най- 
подходящите за просото са по- леки, добре аерирани и бързо затоплящи се почви. Реагира добре 
на торене с оборски тор. Най силно реагира на торене с фосфорни торове. Засява се при т на 
почвата на 10 см- 10-12 ⁰С и няма опасност от застудяване. Може да се засява обикновено или 
широкоредово (50см). В нашата страна се засява обикновено. Посевната му норма е 0,4-0,5 кг 
дка, а дълбочината на засяване на семената е 2-3см. Използва се хербицидът 2,4- Д в доза 80 г  
на дка. Към жътва трябва да се пристъпва, когато връхните зърна достигнат пълна зрелост.

8.   Ечемик-   значение,   ботаническа   характеристика,   изисквания   към   вегетационните   фактори, 
сортове.

Значение- Ценна уражна, техническа и продоволствена култура. Зърното му е отлична храна за 
всички видове и категории селскостопански животни. У нас се отглежда главно за фуражни 
цели и в по- малки количества за промишлена преработка. По смилаемост и обща енергийна 
хранителност сламата от ечемика превъзхожда сламите от ръж, пшеница и др. и отстъпва на 
овеса. Ботаническа характ:  Кореновата сист. Е сходна с тази на пшеницата и др житни култури. 
Стеблото  се   съст  от  5-6  подземни  и  6-7  надземни  междувъзлия.   Листата   са   обособени  в  3  
категории- ембрионални, междинни и свързани с надземната чаАст на стеблото.. Сортове- За 
целите   на   фуражното   производство   интерес   представляват   многоредните   ечемици.   За 
пивоварни цели се използват двуредните. Най- широко разпространение у нас имат сортовете 
Мираж(   четириреден   зимен   сорт)   и  Алфа     (двуреден,   едро   и   добре   охранено   зърно).   Нови 
български сортове са получени в Института по ечемика в Карнобат: Хемус, Обзор, Краси 1, 
Краси 2, Карнобат, Юбилей 100, Диана и др.. изискв. Към вегетац.ф-ри-   Започва да пониква 
при 0- 1⁰С. Най- бързо протича при 17-18⁰С, средно устойчив на ниски темп.  За да поникнат 
семената на ечемика поглъщат от почвата вода равна на 50% от масата им. Най- подходящи за 
отглеждане са дълбоките почви с неутрална реакция.  

9. Ечемик- технология на отглеждане, прибиране, използване.

Мн   взискателен   към   предшествениците,   най-   добре   след   бобови-   фасул,   грах,   фий   и   др.  
Подготовката на почвата се състои в разрохване на 5-10 см с дискови обработващи машини.  
Ечемикат реагира мн добре на торенето. Използват се минерални торове. Засяване в северна 
българия от края на септември до началото на октомври,за южна първата половина на октомври. 
Оптимална   се   смята   гъстотата,   когато   на   1   кв   м   се   осигурят   около   500   кълняеми   семена. 
Ечемикът за зърно се прибира във восачна зрелост, извършва се със зърнокомбайни. За сега се 
практикуват   3   технологии   за   прибиране:   директно(   еднофазно),   разделно(двуфазно)   и 
целорастениино.   Прибирането   на   сламата,   когато   е   предназначена   за   храна   на   животните, 
трябва да става веднага след жътва. Обикновено се прибира с преси за балиране със средна 
степен   на   налягане.   Грижите   за   нея   по-нататък   се   свеждат   до   своевременното   ползване   и 
съхраняване на сухо.

10. Овес 

Ценен фураж за селскост животни, сламата му е с висока хранителна стойност. Зелената маса на 
овеса   е   сеното.   Овесът   е   добра   пасищна   култура.   Като   културни   се   отглеждат   видовете 
обикновен,   голозърнест   и   средиземноморски   овес.   Овесът   не   е   мн   взискатемен   към 
температурата.   Семената   му   поникват   при   1-2   ⁰С.   Влаголюбиво   растение,   най-   добри 
предшественици сза овеса са бобовите и окопните култури. Овесът реагира силно на торене с 
оборски и минерални торове. Използването на калиеви торове не е ефективно. Устъановено е че 
дълбочината  на  оранта влияе пряко в-у размера на добивите. Оптималния брой на кълняемите  
семена   е   500-   700   на   1   кв.м.   Овесът   е   най-   ранната   пролетна   култура.   Засява   се  
обикновеноредово при оптимална дълбочина на заравяне 4-6 см. Главна грижа през вегетацията 
е борбата срещу плевели (с химични препарати). Овесът е чувствителен на хербицида 2,4 Д. 
Характерна биологична особеност на овеса е, че зърната в метлицата му не узряват равномерно. 
Най- подходящ за прибиране на овеса е разделният начин (двуфазната жътва). Добивите от 
овеса у нас сега са средно 117 кг от дка. 

11. Ръж

Освен   като   продоволствена   култура   ръжта   има   голямо   значение   и   като   фуражно   растение. 
Отглежда се за паша на животните, за зелена маса и силаж. Има добре развита коренова с-ма,  
която   я   прави   по-   устойчива   на   суша.   Подходяща   е   за   отглеждане   в   планински   райони   на 
страната   на   по-   леки,   песъчливи   и   по-   сухи   почви.   Развива   се   най-   добре   след   окопен 
предшественик- картофи, царевица и др. и бобови- грах, фасул и др. При отглеждане за зелена 
маса или паша се засяват 700-800 хиляди семена на дка или 20-22 кг на дка. При по- лоша 
подготовка и късна сеитба се посевната норма се увеличава. Семената се засяват на дълбочина 
4-6 см. Основен елемент при торенето на фуражната ръж е азотът. Борбата срещу плевелите се 
води, като при пшеницата и ечемика. У нас отглеждат сортовете ръж Данае от ГДР и Данковске 
злоте   от   Полша.   Ръжта   се   използва   за   приготвяне   на   силаж   или   за   ранна   паша   на 
селскостопанските животни. Нейната особеност е, че след изкласяване бързо загрубява. Затова, 
когато е предназначена за силаж или за яслово изхранване на животните, трябва да се прибира в  
периода начало до пълно изкласяване. За паша най- подходяща е фазата на вретене.

12. Пшеница, Тритикале

Пшеница- Основна хлебна култура в света. Освен за хляб и хлебни продукти значит колич се 
използват и за храна на животните, като страничен продукт при производството на зърно се 
добива   слама.   Съотношението   м/у   зърно   и   слама   е   приблизително   1:1.   Кореновата   с-ма 
прониква на дълбочина 1,2 2,3 м и встрани максимално на 20-30 см. Стеблото е съставено от 3-7  
подземни и толкова надземни междувъзлия. Броят на листата е равен на броя на междувъзлията. 
Съцветието   е   клас   с   дълж   4-13   см.     Зърното   може   да   бъде   с   бял,   червен   и   жълт   цвят. 
Покълването започва при 1-2⁰С. Опримална темп за поникване 12-13⁰С. За да покълне зърното 
на обикновената пшеница поема вода около 50% от масата си. От нашите почвени типове най-
подходящи   са   черноземните   и   смолниците.   Добри   предшественици   са   фият   и   грахът, 
царевицата,   слънчогледът.   Неподходящи   са   пшеницата,   ечемик,   ръж,   овес   и   др.   За   дружно 
поникване и оптимален растеж през вегетацията семената трябва да попадат на плътно легло на 
6-8 см дълбочина. Високи добиви се получават само при торене с високи дози азот, фосфор и  
калий.   Прибира   се   двуфазно   или   разделно,   когато   жътвата   започне   във   восъчна   зрелост,   и 
еднофазно или директно в пълна зрелост.

Тритикале-  е нова култура в световното фуражно производство. Получена е чрез обединяване 
на хромозомните комплекси на два ботанически рода- пшеница и ръж. Има висока устойчивост 
на   болести   и   ниски   температури.   Освен   за   фуражно   зърно   се   отглежда   и   за   зелен   фураж.  
Съдържанието   на   белтъчини   в   зърното   на   тритикале   е   средно   16,2%.   Продуктивността   на 
тритикале за зелен фураж се колебае от 3 до 5,5 т. от декар. Зелената му маса е подходяща за 
пряко използване, силажиране и сенажиране. По- високо е съдържанието на лизин в тревната  
маса.   Понася   добре   ниските   температури  и  сушата   и  за   това   е   подходящо  за   отглеждане   в 
планинските райони у нас. Прието е да се засяват 500-600 кълняеми семена на кв.м. в южна бг  
се сее през средата на октомври а в северна в началото на октомври. В нашата страна като 
страна като стандартен сорт се отглежда мексиканският сорт номер 7291. Продуктивни сортове 
са Вихрен, Братия и др.

13. Многогодишни житни, ливадни треви- значение, фуражна характеристика, продуктивност. 
Подразделение въз основа на различни категории.

Житните ливадни треви принадлежат към сем. Poaceae. В природата се срещат около 350 рода и 
повече   от   3500   вида   от   това   семейство.   Житните   треви   осигуряват   ценен   фураж   за 
селскостопанските животни. Химичният състав на сеното е различен при отделните видове и  
зависи от фазата на прибирането и от начина на отглеждането им. Зелената им маса се силажира  
лесно без консерванти. Развива се добре при торене с високи норми азот. Кореновата система е 
брадеста. Дълбочината на поникване на кор система зависи от вида, почвения тип, подготовката 
на почвата, напояването и торенето. Стъблото в повечето случаи е кухо. Чрез възли е разделено 
на  междувъзлия. Листата  са съставени от листна питура  и листно влагалище.  Ушичките са  
израстъци от двете страни на петурата при прехода и във влагалището. Съцветието на житните 
треви е клас, класовидна метлица (лъжлив клас), или метлица. Тичинките при житните ливадни 
треви са три, по изключение повече или по- малко. Плодникът се състои от един плодолист.  
Плодът е зърно, чийто плодна и семенна обвивка са срастнали. Житните лив треви имат 3 типа  
издънки- скъсени вегетативни, удължени вегетативни и генеративни. Колкото по благоприятни 
са водният и хранителният режим на почвата, толкова повече братя се образуват и обратно. 
Житните треви имат 2 периода на интензивно братене- пролетен и лятно есенен. Класификация: 
може да се класифицират въз основа на различни кртерии. Според това дали са въведени в 
култура или не може да се подразделят на културни и диворастящи. Към културните : ливадна 
власадка, лив тимотейка, пасищен, многооткосен и високият райграс, късокоренищната червена 
и   тръстиковидната   трева,   горската,   ливадната   и   блатната   метлица,   златистият   овес, 
обикновенният   сеноклас,   ливадна   лисича   опашка,   бяла   полевица,   безосилеста   овсига   и 
ширококласният житняк. Всички останали треви   са втората гр диворастящи житни ливадни 
треви. Те се подразделят още въз основа на височината на стеблата, биват: високи (нас 70 см), 
средно високи (от 50-70см) и ниски (до 50 см). В зависимост от времето на настъпване на  
фазата цъфтеж може да се подразд на ранни, полуранни и късни. Според дълготрайността се  
делят   на   краткотрайни,   средно   дълготрайни   и   дълготрайни.   Подразделят   се   още   на   зимно- 
пролетни   и   зимни.   Според   начина   на   използване:   пасищни,   сенокосни     и   за   комбинирано 
използване. Според изискванията към вегетационния фактор вода житните треви се делят на 
относително   сухоустойчиво   и   влаголюбиви,   а   към   фактор   светлина-   на   сенкоустойчиви   и 
светлолюбиви.   Според   начина   на   образуване   на   издънките-   коренищни   и   туфести.   Според 
бързината на израстване след паша или окосяване – треви със слаба, със средна и с висока  
отавност.

14. Пасищен райграс