ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ

„ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР”

ФИЛИАЛ СМОЛЯН

Курсова работа

На тема:

Регионални пазари и регионално равитие

                             по дисциплина:

Регионална икономика

изготвил: Джемиле Гюрелова Ахмедова          проверил:

специалност: ПА 3 курс                                         проф.Конакчиев

фак № 21932008                                                                     

1 РЕГИОНАЛНИ ПАЗАРИ

По своята икономическа същност регионалният пазар е единство на 
институции и механизми в конкретен район или система от райони, където се 

срещат търсене и предлагане на продукти или ресурси и има необходимите 
условия за сключване на търговски сделки.

  Регионалните пазари са нееднородни. Т.напр. локалните пазари в условията 
на България биват вътрешноселищни, общински, междуобщински, а за някои 
продукти - областни и между областни.

  Функционирането на регионалните пазари зависи от платежоспособното 
търсене и от предлагането в района. Работата на тези пазари зависи също така 
и от нивото на развитие и функциониране на техническата и социалната 
инфраструктура.

  Различните видове пазари функционират взаимосвързано. Те ползват обща 
пазарна инфраструктура, имат общи бюджетни ограничения по линията на 
платежоспособното търсене, проявяват се ефекти по линията на 
взаимосвързани стоки и услуги. Чрез характеризирането и анализирането на 
регионалните пазари могат да се разкрият важни черти на регионалната 
икономика. Тези анализи са особено полезни при формулирането на целевите 
постановки на регионалната политика.

  Основни видове регионални пазари -

 Сред основните регионални пазари, 

актуални за регионалната икономическа политика на България, са 
потребителският пазар, пазарът на труда и пазарът на недвижимите имоти.

А) На потребителския пазар се срещат търсенето и предлагането на 
потребителски продукти - стоки и услуги, задоволяващи материалните 
потребности на населението. 

  Регионалният потребителски пазар въздейства по веригата на редица 
икономически дейности, обвързани в единен процес: потребности на 
населението в района - предлагане -парични доходи на населението - търсене 
- реализация -потребление. Всяка от тези дейности има своя структура и 
механизми на въздействие. Съгласуването на всички дейности става именно 
на потребителския пазар. 

Б) Пазарът на труда, независимо от повишената подвижност на трудовите 
ресурси в последно време, е типичен регионален пазар. Този пазар може да се 
определи като територия, където цената и количеството труд се определят в 

резултат на взаимодействието на търсенето на труд от работодателите и на 
предлагането на труд от населението.  

  Трудовият пазар е ресурсов пазар с много важни структурни аспекти. По 
принцип тук са валидни постановките на икономическата теория на заетостта. 
Ефективното разпределение на трудовите ресурси за заетост по отрасли, 
подотрасли и дейности става под въздействието основно на пазарните 
регулатори - в случая цената на труда под формата на работна заплата.

В) Пазарът на недвижимите имоти също е типичен регионален пазар. Това е 
сфера на стоково-парични отношения по повод владеене, разпореждане и 
ползване на земя и недвижимо имущество, разположено върху нея. Това е 
бизнес с висока норма на печалба, ако се реализира професионално. 

  Традиционно недвижимите имоти се делят на три групи: жилища, 
нежилищни фондове и земя. Пазарните процеси в трите групи имат свои 
специфични закономерности, регламентирани от специфична нормативна 
база.

Важна характеристика, влияеща върху пазарната цена на недвижимите имоти, 
е стойностната им оценка. 

Регионализацията

възниква през 70-те години като противопоставяне на 

глобализацията. Първата регионална групировка е създадена между шест 
страни от Западна Европа. Основната им цел е създаване на митнически съюз 
и общ пазар на стоки, услуги и работна сила. Те са стимулирани от факта, че 
под въздействието на френската школа за индикативно планиране и по идея 
на първия председател на френския комисариат по планиране през 1959 
година е създадено

■

Европейското обединение за въглищата и стоманата

■

Европейската икономическа общност ( ЕИО )

■

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ( ОИСР)