c)Българският роман е диалог, но възразяващ на чужди романови структури.

В тези схващания се явява един стар проблем- за влиянието в литературата.

В теоретичен план езикът на някои постановки се отрича категорично . Някои 
са избрали френски, приключенски роман, култовски. Става дума за превод 
на структурни решения и преводът като обмен. Това е една динамична 
картина на съществуването на човека.

В критиката се срещат романи, като например „Александрията“, която се 
пита дали е роман или не. Това четиво- биография, не е българско като 
произход. Академик Георги Цанев и други изследователи са питали дали е 
роман написаната от Каравелов трилогия „Отмъщение“, „После отмъщение“, 
„Тука му е краят“. Това е незавършена творба; смята се, че не е достатъчно 
художествена. Другият негов такъв текст е „Три картини от българския 
живот“- „Маминото детенце“, „Извънреден родолюбец“ и „Прогресист“. Тази 
трилогия има общ увод и общ финал. Това е тип дидактичен роман. След 
Освобождението първите романи са малко. Първият, без да се самоназовава 
роман е „Десетдневно царуване“ с автор Атанас Шопов от Панагюрище. 
Романът излиза през 1881г. Роман в писма- „Дневникът на един бунтовник“. 
Писма между героя и любимата му. Вторият български роман е от Ангел 
Горанов- „Жертви на предразсъдъка“,1885г. „Борба за самостоятелност“ от 
Добри Ганчев, историк, публикуван през 1888г, исторически роман, тема- 
времето на Ивайло, третият български роман. Тапчев е бил учител на 
Фердинанд, натяква за предпочитанията на княза към момчета. Следващият 
роман е „Ничтожна фамилия и воздушна природа“- състои се от около 
стотина страници, издаден е през 1885г, негов автор е Нягул Семков. 
Посветен е на Стефан Стамболов. Понятието семковщина се ражда оттам.

„Под игото“(1889-1890) в „Сборник за народни умотворения, наука и 
книжнина“, книга 1. Това е цялостната му редакция. През 1894г издава 
самостоятелно, както и на английски език. Цитатите към английското 
издателство са хвалебствени. Следствие е „Нова земя“, 1896г, а следващият е 
„Казаларската царица“.

Романово и епопейно: едно от определенията на „Под игото“ е роман- епопея. 
Лукач, Хегел и Бахтин изследват епопеята. Няма нито една епична битка в 
романа. Един повесвователен глас казва, че въстанието е недоносче. 
Епичното, епопейското, би могло да бъде само в края, изразено със 
самоубийството на Огнянов. Жанр – един от белезите за епопейно 
повествование е свързан с епическата дистанция. Епическата дистанция е 
оценъчна и означава преклонение, обожествяване на героите; заедно с това 
безусловно приемане на тяхната съдба; никаква критика от страна на 
пишещия към света на героите и техния език и прочие. В романа като жанр е 
стихия на разноречието. „Под игото“ е роман и не носи никакви белези на