Р Е Ф Е Р А Т

На тема: Данъци и данъчна политика

Изготвил:                        

Проверил:...................

I.УВОД

Има много теории за възникването и утвърждаването на данъците.Като 
основоположник на теорията за данъчното облагане се счита шотландският икономист 
и финансист А.Смит,който през 1776г. издава книгата "Изследвания за природата и 
причините за богатството на народите".Идеите на Адам Смит оказват кардинално 
влияние въху финансовия и стопански живот в много държави.

Данъчната теория е система от научни знания за същността и природата на данъците 
тяхната роля и значение в живота на обществото.Сред множеството теории за 
същността на данъка по известни са:

-Теорията за обмена която определя възмездния характер на данъчното облагане т.е чрез 
данъка гражданите купуват от държавата услугите по охрана,поддържане на 
реда,собствеността,сигурността и др.Тази теория е съответствала на условията на 
средновековиетос господството на договорните отношения.

-Теория за данъка като застрахователна премия,която разглежда данъка като плашане 
срещу възникването на някакъв риск.Данъкоплатецът,в зависимост от доходите 
си,застрахова своята собственост срещу риска от война,стихийни бедствия,пожар,и др. 
пред държавата,която го осигурява при настъпване на риска.

-Класическа теория или т. нар. еквивалентна.Според нея държавата предоставя 
различни видове услуги-защита на собствеността,поддържане на вътрешния ред и 
сигурност и др.Гражданите заплащат тези услуги чрез данъците в резултат на което се 
отвърждава тезата за данъка като цена на правителствените услуги.

-Според Кейнсианската теория данъците са главния лост за регулиране на икономиката 
на нейното развитие.При това големият ръст на спестияванията е източник на 
доходи,който подлежи на изземване чрез данъците и намалява ръста на икономиката.

II.ТЕОРЕТИЧНА ЧАСТ.

1.Същност на данъка.

Данъкът е законосъобразно принудително,с безспорен характер безвъзмездно плащане 
от физическите и юридическите лица в полза на държавата за финансиране на 
публичните разходи.Според това определение в данъка се съдържат четири много 
важни елемента:

-плащане във вид на публична принуда

-плащане установено със закон а не произволно

-липсата на съответна контрауслуга от страна на държавата

-средство на преразпределение на доходите от държавата,извършвано на социална 
основа

Принудата е основен елемент през цялата история на данъка.Налагането,размерът и 
плащането на данъка са откъснати от пазарния механизъм.Сумата на данъка няма 
пазарна стойнност,а е наложена жертва на данъкоплатците,според икономическото им 
състояние,за посрещане на обществените нужди.

Данъкът е най важната форма за събиране на парични средства в бюджета на 
държавата

.

2.Функции на данъка

->Фискална функция-Тя е основна.Чрез данъка се събира основната част от приходите 
на държавата в бюджета и извънбюджетните фондове за реализирането на държавните 
програми.

-> Социална функция: чрез данъците се преразпределят доходите на гражданите на 
социална основа.Пример за преразпределителната социална функция е прогресивната 
скала при облагане доходите на населението и необлагаемите минимуми.

-> Икономическо-регулативна функция: състои се в това,че увеличаването на данъците 
се използва като фактор за стимулиране на икономиката,а намаляването на данъците 
води до ограничаване на стопанската активност.

-> Контролна функция:чрез данъците се контролира пълното и точно отчитане на 
резултатите и доходите на данъкопладците.

3.Принципи на данъчното облагане.

Формулирани за първи път от Адам Смит през 1776г. Основните принципи са:

*Съразмерност(справедливост) на данъчното облагане-Този принцип означава че всеки 
данък е съобразен с икономическото и финансовото състояние на данъкоплатеца.В 
основата на този принцип стоят две идеи:данъкът се определя в зависимост от дохода 
на данъкоплатецаи който получава повече блага от държавата,трябва повече да плати на 
държавата.

*Определеност на данъка-означава,че данъка е предварително определен,а не 
произволен за данъкоплатеца

*Удобство на данъка-съобразяване на облагането и плащането на данъка с 
възможностите на гражданите да изпълнят задължението си във времето на 
получаването на доходите и по начин удобен за платеца

*Икономичност(рентабилност)-събирането на данъка да е съпроводено с минимални 
разходи за държавата,т.е сумите по събиране на отделния данък да не превишават 
сумата на самия данък.

*Стабилност и еластичност-данъкът не се влияе от конюктурата,не се променя често и 
не създава несигурност за бизнеса.

*Неутралност-Неутрален е всеки данък,който не пречи на данъкоплатеца да извършва 
дадена дейност

*Данъчен интервенционализъм-Този принцип е противоположен на неутралността и се 
свежда до активната намеса на държавата чрез данъчните преференции и 
освобождаване от облагане с данъци да се въздейства при решаването на икономически 
и социални задачи

*Годишност-данъкът е задължение ,което се отнася само за календарната 
година.Изключение правят само някои данъци,свързани с определено 
събитие(наследство,дарение).

4.Елементи на данъка 

Данъкът като сложна система от отношения,включва редица взаимодействащи си 
елементи,всеки от които има самостоятелно юридическо и икономическо 
значение.Елементите на данъчнотот облагане имат универсално значение.Смо при 
наличие на пълната съвкупнност на елементите,задължението за плащане на данъка 
може да се счита за установено.

Елементите на данъка са:

<<>> Данъчен кредитор.Това е всяка власт която има право да облага и която има право 
да изисква погасяване на обложеното.Тя може да бъде първична или делигирана.В 
нашата страна данъчен кредитор е единствено държавата.

<<>> Данъчен обект на облагане.Всичко онова към което е насочено данъчното 
облагане респективно имущество,качество на физическата дейност,определени 
дейности,реализиран доход,получаване на наследство,сделки и др.

<<>> Данъчен субект.Субект е физическо или юридическо лице,което се намира в 
отношения на собственост,владение,с обекта на данъкаСубектът е лицето което е 
задължено да внесе дължимия данък

<<>> Данъчен носител.Това е лицето което носи тежестта на данъчното 
облагане.Именно за сметка на носителя на данъчния платеж данъка се заплаща в 
бюджета.Ако субекта и носителя са различни лица това е доказателство за така 
наречена прехвърляемост на данъка.

<<>> Данъчен мащаб.Представлява определен белег или качество на данъчния 
обект,въз основа на който се определя данъчното задължение.Например,при един от най 
старите данъци(данък върху собствеността на сградите) най напред за мащаб е служил 
броят на огнищата,по късно броя на прозорците,етажите и сега е стойността на 
сградата.

<<>> Данъчна единица.Постоянна част от данъчния мащаб за която се определля 
данъчния размер.

<<>>Данъчна основа.Това е броят на облагаемите единици върху които се начислява 
данъчното задължение.Например облагането на трудовото възнаграждение се извършва 
върху сумата след приспадане на осигуровките от получения доход.Данъчната основа 
служи за изчисляване на данъчното задължение,тъй като именно към нея се прилага 
данъчният размер.Данъчната основа може да бъде изразена като парична величина или 
в натурални измерители.

<<>>Данъчен размер(ставка)-данъкът с който се облага една данъчна 
единица.Обикновенно величината на данъка за данъчна единица е или в процент или в 
абсолютна сума.

<<>> Данъчно задължение.Определя се като произведение на данъчната основа по 
данъчния размер.То се измерва със сумата която определеният от закона данъкоплатец е 
задължен да внесе в приход на бюджета за определен данъчен период.

<<>> Данъчни привилегии (преференции).Привилегиите по данъците се предвиждат в 
законодателството и се предоставят на отделни категории данъкоплатци,включително и 
като възможност да не се заплаща данък.Те се отнасят за случаите на хора с ниски 
доходи,инвалиди и др.Привилегиите се ползват за намаляване на данъчния размер или 
за разсрочка или отсрочка на плащането

<<>>Данъчен кадастър.Това са специални книги,в които се регистрират и водят на 
отчет обектите и субектите на данъка.Втези книги се отразяват измененията в обектите 
и субектите което улеснява контрола върху реалното данъчно задължение на 
данъкоплатците.

5.Начини за облагане с данъци.

 Данъчни прогресии

Съществуват няколко начина за облагане с данъци:

>< Поголовно облагане-при него обект на облагане е самата физическа личност,без да 
се държи сметка за нейното имуществено състояние и доходи.Този начин е най старият 
и най- неравномерният за разпределение на данъчното бреме.Днес той не се прилага в 
практиката на съвременните данъчни системи.

><Пропорционално облагане- при него размера на данъка остава непроменен,а 
данъчното задължение се променя в зависимост от измененията в данъчната основа т.е