32.
Продуктова структура на туризма в България – традиционни и нови видове туризъм.
Условия за развитие, съвременно състояние и проблеми.
Богатият и разнообразен ресурсен потенциал върху сравнително малката
територия на България (Черно море, планини, съхранено биоразнообразие – 5%
защитени природни територии и над 30% зони по Натура 2000, културно-историческо
наследство – 40хил паметници на културата, 160 манастира, 330 музеи и галерии, 9
обекта в листа на ЮНЕСКО, над 600 минерални извора, 40 дивечовъдни станции и
ловни стопанства, национална кухня и качествени вина, архитектурни и археологични
резервати) са предпоставка за развитието на различни видове туризъм.
Наличните ресурси позволяват развитието на разнообразни туристически
продукти (масови и специализирани), целогодишни или най малкото с дву-сезонно
използване, сравнително равномерно териториално развитие на туризма.
Основните конкурентни предимства са голямото разнообразие на природни и
антропогенни ресурси на малка територия. Ниската туристическа и техническа
усвоеност на атрактивност на туристическите ареали във вътрешността на страната и
особено планинските райони имат и положителни и отрицателни страни. От екологична
гледна точка това е добре, но не и от гледна точка на масовия туризъм.
Други предпоставки за развитието на различни видове туризъм са: нарастващите
изисквания на потребителите към разнообразяването на масовите туристически
продукти с нови елементи, нарастващото търсене на специализирани видове туризъм в
глобален мащаб, острата необходимост от смекчаване на териториалната концентрация
и сезонността и повишаване на ефективността на българския туризъм чрез предлагане
на нови услуги и продукти, нови форми на туризъм, развитие на нови дестинации за
посещаване.
Съществуват обаче и доста ограничители за развиването на различни видове
туризъм като например дефицит на обективни и актуални оценки на ресурсния и
пазарния потенциал по видове туризъм, дефицит на информация за наличното
предлагане и търсене по видове туризъм на национално, регионално и местно ниво;
слабо развитие на общата инфраструктура и особено пътищата; малко от първичните
дадености са превърнати в реални атракции; има слаб маркетинг и недостатъчно
информация за туристите относно ресурсите и наличното предлагане. Съществува
проблем с обслужването на посетителите, свързан с работното време на обектите,
кадрите, туристическата интерпретация и др. Проблематично е управлението и
планирането на туризма на ниво дестинация в това число слаба комуникация и
координация между заинтересованите страни, ниско качество на плановите документи,
неустойчивост на голяма част от реализираните проекти за развитие на нови продукти и
атракции.
Има редица проблеми за развитието на нови видове туризъм. Това са подчертаното
несъответствие между разнообразния туристически потенциал и едностранчивото
развитие на туризма. Силно доминира масовият туризъм в морските и ски курортите.
Присъствието на специализираните видове туризъм в продуктовия микс на страната е
все още с незначително присъствие. Друг проблем е голямата териториална
концентрация и високата сезонност
„анклавен туризъм” – около 70% от дейностите
са концентрирани на по малко от 5% от територията на страната; 70% от всички
нощувки са реализирани в периода юни-септември в т.ч 80% от тези на чужденците и
52% на българите. Други проблеми са ниското ценово равнище и ниската добавена
стойност на националния туристически продукт както и надвишения капацитет и
екологичните проблеми – заради инерцията новото развитие да се насочва главно във
вече усвоени ареали.