17.   Европейска   пенсионна   система   –   съвременно   архитектура   и   многообразие. 
Реформи в публичните пенсионни системи – 

фактори обуславящи глобалния

им характер

. Специфика по страни

Настоящият   глобален   характер   на   пенсионните   реформи   се   обуславя  

от   естеството   на

факторите

:  демографското   и   икономическото   развитие,   съвременните   характеристики   на 

трудовия пазар, зрелостта  на самите осигурителни системи. Степента на значимост на тези 
фактори   е   различна   в   световен   мащаб   –   докато   в   САЩ   водещ   е   предимно   демографският 
фактор, то за Европа това са едновременно и демографското и икономическото развитие.  На 
европейско   равнище   също   така   следва   да   се   открои   и   един   специфичен   фактор   –  
интеграционните процеси. Те ще набират постепенно скорост в резултат на функционирането 
на големия общ пазар, въпреки че засега системата за социална сигурност се запазва като една  
деликатна област на намеса.

Що се отнася до нашата страна, посоченият комплекс от фактори е напълно валиден. По  

отношение на него обаче трябва да се откроят 2 много характерни момента:

- дълбочината на проявление на тези фактори;
- уникалността на осъществяваните икономически, политически и соц. промени, които Б-я 

реализира наред с другите Източноевропейски страни.

Осъществяваните пенсионни реформи – освен от глобалния им характер – са мотивирани и 

от други причини, а именно:

- пенсионните системи трябва да обслужват все повече хора и все по-продължително време;
- пенсионната система влияе не само в/у осигуровките на възрастните, но и в/у частично 

плащаните   вноски   от   заетите   лица,   което   я   превръща   в   дискусионна   материя   за   всички 
възрасти;

- сложността и многообразието на самата пенсионна материя.
Когато проучваме пенсионните системи, дори в рамкита на ЕС, не могат да не ни впечатлят 

съществуващото разнообразие и разлики: 

-различна възраст при пенсиониране,
- различни формули за изчисляване на пенсиите, 
-твърде голямата дисперсия при базовите периоди и плафонираните заплати, 
-противоположните финансови техники. 
Самите пенсионни системи, независимо от 3-пластовата си архитектура, имат съществени 

различия на всяко едно ниво.

1. 

първото ниво на защита се формира от основната, базисна пенсия

. При нея разликите 

м/у страните са значими:

-   от   една   страна   няколко   държави   (Великобрит,   Ирландия,   Дания,   Холандия,   Швеция, 

Финландия) са възприели концепцията на лорд Беверидж и са изградили универсална система 
за защита. Тя открива еднакви права на пенсия за всички граждани без да се взимат предвид 
предишните доходи на лицето. 

- от друга страна, болшинството от членките на ЕС са възприели за модел на своите основни 

базисни   пенсии   Бисмарковата   концепция.   Осигуряваната   от   тяхната   система   пенсия   е 
пропорционална на предишния доход на лицето.

2. 

второто ниво на защита се формира от допълнителната пенсия.

 И при нея съществуват 

2 основни различия:

- допълнителната пенсия е плод на допълнителна задължителна система. Такава съществува 

само в 6 страни.

-   допълнителната   пенсия   е   плод   на   социално-частна   система,   каквато   е   практиката   в 

болшинството европейски страни. Тази защита се променя в зависимост от професионалните 
браншове и предприятията. 

3. 

третото ниво на защита се формира от пенсия, основаваща се на личното усилие на 

индивида

. Той подписва договор било с банка или застраховат компания за пенсия-спестяване, 

която може да се квалифицира също като допълнителна.

Освен тези 3 нива на защита в повечето европейски страни съществува и едно  

четвърто

. 

Чрез него на бедните и лицата, които не са придобили достатъчно необходимите „права” за 

пенсия,   се   предоставя   минимална   престация,   за   която   в   отделните   страни   има   различно 
наименование: „гарантиран доход за старите” (Белгия), „соц. пенсия” (Италия) и т. н.

Базата на настоящите реформи е твърде разнообразна. Но пенсионните реформи имат общо 

ядро и това е необходимостта да се промени радикално уравнението „приходи  =  разходи” на 
публичните пенсионни системи и то така, че да гарантира справедливост м/у поколенията.

Реформи   следва   да   са   резултат   от   бързи   действия   на   правителствата   като   се   използват 

множество решения. В този аспект е особено важно да се знае, че предизвикателството пред  
пенсионната система не е просто в намирането на допълнителни източници на средства.

Съдържанието   на   тези   реформи   разкрива   разнообразието   на   избраните   решения,   т.   к. 

перфектен план за реформа не съществува.

18. Основни насоки (мерки) на реформите в европейските пенсионни  
системи. 
Изводи за насоките и тенденциите в тях

Съдържанието   на   тези   реформи   разкриват   разнообразието   на   избраните   решения,   т.   к. 

перфектен план за реформа не съществува. Използвани са много формули, като някои страни са 
предпочели „коктейл” от мерки. 

По-основните насоки

 в тях в рамките на страните от ЕС са:

1.

Предприети мерки по отношение на възрастта:



повишаване на възрастта за излизане в пенсия;



повишаване на минималната възраст за излизане в пенсия;



повишаване на пенсионната възраст само за жените;



повишаване на реалната възраст за излизане в пенсия.

Промените във възрастта за пенсиониране на жените са най-широкомащабни(правят се крачки 
към изравняване на осигурителните права на жените и мъжете.)

2.

Мерки по отношение на осигурителния стаж

 – те са свързани с продължителността 

на времето, покрито с осигурителни вноски и включват 2 избора:



или увеличаване на целия изискуем осигурителен стаж (Белгия и Франция);



или увеличаване на минимално изискуемия осигурителен стаж.

И двата пътя са подчинени на идеята за удължаване на времето, през което осигурителната 
система се захранва със средства. Повечето от европейските страни предпочетоха втория начин 
–   да   повишат   само   изискуемата   минимална   продължителност   на   плащане   на   осиг.   вноска 
(Испания, Гърция, Португалия, Ирландия, Италия).

3.

Мерки по отношение на размера на пенсията

 – те са подчинени на една рестриктивна 

идея – да се върви към намаляване на размера на пенсиите. Начините за това са:



директно намаление (Великобритания);



промяна в метода за ревалоризация (Германия, Финландия);



промяна на самата формула (Португалия, Италия);



увеличаване на базисния период - с тенденция да се включи целия период на активност 

на бенефициента (Испания, Франция, Швеция).

4.

Мерки по отношение на вноските



директно   увеличаване   на   осигурителната   вноска   (Португалия,   Франция,   Гърция, 

Германия);



деплафониране на заплатата, от която се изчисляват осигурителната вноска (Испания);



диференциране на осигурителната вноска – целта най-често е разпределяне на тежестта 

м/у работодател и наети лица (Швеция).

5. Мерки по отношение на допълнителната пенсия

 - акцент се поставя главно в/у развитието 

на третото ниво на пенсионна защита, т. е. пенсионно-спестителните схеми. Начините са:



фискални мерки;



запазване   и   преносимост   на   правата   –   дава   възможност   за   по-голяма   мобилност   на 

заетите лица от отделните предприятия. Насочени са към намаляване на продължителността на 
престоя на наетото лице в предприятието с цел запазване на правата си за допълнителна пенсия;



по-голям контрол в/у пенсионните фондове (Великобрит, Холандия, Германия) – идеята 

е да се защитят реално средствата за допълнителни пенсии.

6.   Мерки   по   отношение   финансиране   на   базовите   пенсии

  –   въвеждане   на   частична 

фискализация като начин на финансиране.

ОСНОВНИ ИЗВОДИ:



Реформирането   на   пенсионните   системи   в   страните-членки   на   ЕС   е   всеобхватен,

продължителен и поетапен процес, демонстриращ политическа мъдрост и далновидност;



Независимо   от   преходния   етап,   на   който   се   намират   тези   системи,   те   отдавна   са

надхвърлили тесните рамки на защитата и са се превърнали в реално действащи системи за  
развитие. Това са системи с традиции.



Преходният   период,   който   преживяват   тези   системи   ще   бъде   по   всяка   вероятност

удължен не толкова на база интервенция на европейските органи  в тази сфера, която остава 
твърде слаба,а по-скоро всяка от системи за соц. сигурност ще бъдат повлияни и ривизирани от 
самото функциониране на общия европейски пазар.



Европа продължава да търси своя нов европейски модел, който ще се роди от борбата

м/у две основни концепции – индивидуалистичната и тази на солидарността

.

Реформата в България

На   този   толкова   многообразен   и   твърде   динамичен   европейски   фон   как   може   да   оценим 
започнатата реформа у нас?!
Положителните аспекти на реформата:

1)

Двупосочният аспект на пенсионната реформа : (1) от една страна да предоставя 

сигурност, (2) а от друга да се използва като средство за увеличаване на инвестиционната 
активност. По този начин се постигна и промяна в самата структура на системата от 
еднопланова към трипластова.

2)

Не е достатъчно реформата да е само ефективна. Важна е и възможността хората да 

разберат в общ план за какво става въпрос и то достатъчно добре, за да имат доверие в 
променената система.

3)

По-голямата прозрачност и самостоятелност във финансовото устройство на системата, 

както и опитът да се съчетаят по-безболезнено и плавно принципът на разпределение с 
капитализацията в задължителната система

4)

Включването на самите осигурени лица във финансирането на системата и по-

справедливото разпределение на финансовата тежест между тях и работодателите.

5)

Декларираният стремеж за тясна връзка между осигурителния принос на лицата и 

съответните плащания

6)

Тенденция към изравняване на пенсионните права на мъжете и жените

Слабости на пенсионната реформа:

1)

Решенията за реформата, както и самата тя, закъсняха. Пропусна се и възможността за 

политически консенсус по отношение на нея.

2)

Независимо от факта, че основните детайли на пенсионната реформа са налице, липсва 

цялостна философия за реформата.Това рефлектира върху връзките и взаимоотношенията 
между трите нива на системата, които се нуждаят от изясняване. 

3)

Настоящата структура на пенсионната система е модел, препоръчан на бившите 

социалистически страни от Световната банка и е по-различна от тази на повечето 
европейски страни, най-вече спрямо второто ниво на защита.

4)

Декларираното мото на реформата „сигурност чрез разнообразие” не е добре защитено 

по отношение на допълнителната защита. В този аспект следва да се създадат условия за 
развитие на различни форми за доброволна професионална защита, в т.ч. и на 
взаимоспомагателните каси.

5)

Изложен е на риск и опитът да се наложат пенсионните фондове като форма на 

допълнително осигуряване, което да партнира като задължително. Той идва от 
неразработената система за контрол спрямо средства в тези фондове. 

6)

Връзка между вноски и плащания няма реално покритие, с което се руши доверието в 

системата. 

Тези пропуски превръщат за сега пенсионната ни система в „неясна” система, т.е. тя не е нито 
система за защита, а още по-малко е система за развитие.

19. Допълнителна пенсионна система – терминологични проблеми и характер на 
защитата.  Структура.  Специфични   характеристики   по  страни   (  на  примера  на 
Франция и САЩ).

По принцип допълнителните режими за осигуряване са създадени по инициатива на частния 

сектор, а не на държавата. Те се считат за съставна част на националната система за социална 
сигурност. Проблемите на съвременните системи за социална сигурност на страните се дължат  
на:   забавянето   на   икономическия   растеж;   демографското   остаряване;   безработицата; 
преждевременно излизане в пенсия. 

Обширната сфера на тази защита налага да се направи избор на допълнителните пенсионни 

режими.   По   тази   причина   правителствата   в   отделните     страни   се   опитват   все   повече   да 
стимулират и улесняват внедряването на допълнителните пенсионни режим.

Терминологията, използвана за назоваване на различните типове пенсионни режими, и най-

вече   на   допълн.   се   различава   огромна   степен   по   страни.   За   да   се   внесе   яснота     в  
терминологичен   план,   под   режим   (включ.   пенсионен)   се   разбира   съвкупност   от   правила, 
определящи   бенефициентите   (ползвателите),   начина   на   изчисление   на   осигурителните 
плащания   и   условията,   даващи   право   на   тези   плащания.   Освен   този   термин,   се   срещат   и 
термините „пенсионна схема”, „пенсионен план”. Всички те по своята същност са идентични и  
могат да се считат за синоними. Термина „допълнителен режим” и „професионален режим” са 
най-често използваните.

Във Франция, например, допълнителните режими са задължителни. Пенсионните режими на 

предприятията, които са извън задължителната система (сравнително редки) се наричат „свръх 
допълнителни”.

В   САЩ   пенсионните   режими   се   класифицират   главно   като   „частни”   и   „публични”, 

съобразно сектора на активност  на работещите – частен или обществен.

По принцип допълнителните пенсионните режими се класифицират като частни, тъй като са 

плод на частната инициатива и не са управлявани от държавата. Според  Дж. Търпър частния 
пенсионен режим, който се субсидиран от ръботодателя или организации на работниците служи 
за   добавки   на   пенсията   на   работещите   в   частния   сектор.Този   тип   режими   може   да   бъде  
факултативен или задължителен. Задължителните допълнителни пенсионните режими напр. във 
Франция и Швейцария се считат за частни режими ,тъй като са под контрола на частния сектор. 
Следователно допълнителните пенсионните режими могат да бъдат класифицирани:
-задължителни и доброволни; 
-да присъстват като елемент в публичната система, но създадени и управлявани от частния 
сектор.     -могат да бъдат предназначени за определена група, колектив, професия, но могат да 
са еднолични (индивидуални);
-могат да предоставят пенсии, обвързани с работодателя, или фирма-спонсор, както и такива, 
които нямат нищо общо с работното място.

Среща   се   и   един   друг   термин   „пенсионен   фонд”.   Той   се   отнася   само   до   режими, 

финансирани ч/з капитализация, което го прави по-ограничен. 

В  своята цялост, независимо от разнообразието си, допълнителните пенсионни режими се  

приемат   като   втори   стълб   на   пенсионната   система   в  развитите   страни.     В   този   2-ри  стълб 
преобладаваща е ролята на лицата от професионалната област като работодатели, синдикати, 
професионални организации, индивидуално наети лица. От историческа гледна точка той е по-
стар от 1-вия стълб,но е изграден след Втората световна война.

В зависимост от неговите престации (плащания) в отделните страни се откриват и различни 

пространства на разширението на допълнителните пенсионни режими. За страните от ЕС това  
пространство е силно ограничено в Италия, Испания, Португалия, тък като те внедряват общи 
базови режими и много обширно в Северозападна Европа (Великобритания, Холандия), където 
страните приемат логиката на минималната пенсия. Др. фактори,които също дават своя принос 

при изграждането на този 2-ри стълб са: поведението на работодателите и техните организации; 
синдикалните движения и др.

Като последица развитието на допълнителните пенсионни режими не е еднакво по страни. 

На тази основа се разграничават 2 категории в рамките на ЕС: 

•

страни, в които 2-рият стълб е широко развит – Германия, Франция, Дания, Гърция, 

Великобритания, Холандия, Ирландия;

•

страни, където той играе малка роля – Италия, Испания, Португалия, 

Белгия,Люксембург.

Като   цяло   частните   пенсионни   режими,   са   учредени   само   за   колектива.   Изключват   се 

едноличните, образувани за едно единствено ръководство от няко предприятия, и  спестовните 
планове, които са инструмент на индивидуалната предвидливост. 

20.Многообразие на допълнителната пенсионна система съобразно равнището ѝ за 
създаване

Институирането на частните пенсионни режими може да се основава на инициативата на  

работодателя, на синдикатите или на осигурните лица, но водеща е ролята на първите. Нивото, 
на което функционират   тези режими може да бъде: предприятие, държава, отрасъл.   Има и 
индивидуални пенсионни режими, което се свързва с логиката на индивидуалното спестяване 
от страна на нанетото лице, независимо от работодателя.

Инициативата на работодателя води до създаването на режими на ниво предприятие, които 

се подчиняват на критерии като: възраст, трудов стаж, равнище на квалификация, характер на  
договора   (Германия,   Канада,   САЩ,   Япония,   Белгия,   Австрия).   Като   цяло   тези   режими   се 
характеризират с главната роля на работодателя. Той взема важните решения и инициативата за 
учредяването им. Напълно доброволният характер на тези режими се изразава във факта, че те 
покриват ограничена част от наетите лица- обикновено най-квалифицираните и тези, които са 
заети в големите предприятия. 

В   САЩ   синдикатите   са   създали   режими   на   ниво   отрасъл,   които   обхващат   повече 

предприятия с висока професионална мобилност и със значителен брой малки предприятия, 
където синдикатите са единствените организации на договаряне и са в много силна позиция 
(строителството, автомобилния транспорт и др.). Така че в САЩ на ниво отрасъл функционират 
по –голяма част от режимите на пенсиониране на персонала на малките предприятия. Тези 
режими са плод на колективното договаряне.  

Проведените в Холандия колективни договаряния на ниво отрасъл”индустрия”, доведоха до 

създаването на около 80 частни допълнителни пенсионни режими. Подобно е положението и в 
Дания. Спрецифичното за отрасловите режими е, че обхващат задължително всички заети лица, 
принадлежащи на предприятията във въпросните отрасли.

На национално и междупрофесионално ниво са създадените режими в Швеция и Франция. В 

Швеция   след   национален   референдум   за   пенсионна   политика,   е   създаден   допълнителен 
професионален режим за служителите, а по-късно през 1972г. още един за работниците.

Във Франция допълнителните режими, функциониращи на национално равнище са 2: 
AGIRC (Обща асоциация на пенсионните институции за кадрите), предназначен за т. нар.  

проф. група” le kadre”, който оперира на нац. равнище;

ARRCO   (Асоциация  на   допълнителните   пенсионни   режими)   –   отнася   се   до   останалите 

трудещи се „не-кадри”.

Двата режима оперират със 171 пенсионни каси. Те са управлявани на паритетен принцип. 
Франция със своя частен задължителен режим на допълнително пенсионно осигуряване е 

по-близка   до режима  за   социално осигуряване  в САЩ,   отколкото до  частните   американски 
режими. Тези поледните покриват професионалните пенсионни режими само на трудещите се 
от частния сектор.Най-характерното за тях е, че са:

•

факултативни, т.е. предприятията избират дали да създават или не такъв режим ;

•

финансирани са ч/з капитализация;

•

изградени са от самите предприятия или профсъюзите следствие на преговори с група 

работодатели;

•

функционират само на 2 нива – предприятие и отрасъл.