Арабското кино и технологията на модерния субект.  

Египетската мелодрама и 

‎

модерността.

‎‎ 

Ако  трябва  да  направим  една  момента  снимка  на  арабския  свят  по  отношение  на  неговата  филмова 

продукция,  то  без  съмнение  ще  заключим,  че  египетската  филмова  индустрия  е  най-мащабна  и  най-развита, 
наричана  е  често  Холивуд  на  Нил.  Напоследък  Саудитска  Арабия  играе  голяма  роля  във  финансирането  на 
египетски  филми,  въпреки  че  съвсем  доскоро самото  понятие саудитско  кино  звучеше  противоречиво  само по 
себе си. В държавите от Магриба киното е под контрола на западните колониални сили до придобиването на 
независимост.  След  спечелването  на  своята  независимост,  Алжир  съумява  да  разгърне  много  бързо  своята 
кинематография, като до 90-те години алжирското кино е финансирирано предимно от държавата, когато в 
резултат на избухването на гражданската война и нарастващото влияние на политическия ислям, се разраства 
в  значителни  размери  цензурата  и  през  последните  години  на  практика  алжирското  кино  изчезна.  Днес  в 
Магриба най-ползотворно и най-успешно е мароканското кино.  

Близък  изток.  Въпреки  своите  ограничени  ресурси,  през  последните  десетилетия  палестинското  кино 

засне  изключително  стойности  и  късометражни  документални  филми,  и  игрални  пълнометражни. 
Палестинското  кино  като  цяло  е  създадено  от  индивидуални  филмови  продуценти,  търсещи  финансиране 
отвън. Успехът на палестинското кино не само в арабския свят, но и в света през последните години се дължи и 
на авторите и талантливите режисьори, които го създават, и на въздействащите сюжети, тъй като засягат 
живота  на  палестинците  и  от  окупираните  територии,  и  на  бежанците;  наред  с  измененията,  които 
настъпват  в  психологически  план  в  живота  на  един  дълго  подтискан  народ;  освен  това  много  от  филмите 
съдържат изключително интересен черен хумор. Много от палестинските филми се снимат в чужбина, поради 
рестрикциите  в  автономните  територии  (полицейски  час,  блокиране  на  пътища,  контролно-пропускателни 
пунктове).  Това  прави  палестниското  кино  до  голяма  степен  транснационално,  тъй  като  то  е  продукт  на 
диаспората.  В  най-общи  линии  палестинските  филми  засягат  или  идилични  моменти  от  миналото  на  този 
народ,  като  например  "Маслинената  реколта"  (маУсим  аз-зеИтУн)  -  режисьор  -  Хана  Елиас,  2003г.,  който 
екранизира  идиличното  минало  и  е  натоварен  със  силен  носталгичен  заряд;  или  описват  палестинското 
население  като  бежанци,    описват  борбата  срещу  еврейския  окупатор,  разказват  за  последиците  от 
поражението,  т.нар.  ан-накба  и  в  тази  връзка  трябва  да  споменем  "Да  влезеш  в  рая"  (ал-джанна  ал-ААн)  на 
режисьора Хани Абу Асад - 2005г., спечелил множество награди - номинация "Оскар", 13 награди (Златен глобус, 
Сребърен кондор, Син ангел, наградата на "Амнести Интернешънъл" и др.) и още 9 номинации. 

Не особено плодотворно (в сравнение с Египет) през втората половина на 20в. е киното в Сирия и Ирак, 

което  е  финансирано  от  държавата.  Баасистката  сирийска  национална  филмова  организация  продуцира  по 
няколко филма годишно, като ситуацията е почти идентична с тази в Ирак след национализирането на кино 
индустрия и преминаването ѝ под пълния държавен контрол на Организацията за кино и театър. Докато в 
Ирак особено след Ирано-иракската война и свалянето на режима на Саддам Хусейн киноиндустрията спира да 
функционира,  в  сирийското  кино  продължават  да  се  снимат  бавно  качествени  игрални  филми,  често 
продуцирани от сирийски режисьори, завършили Московския държавен институт за кинематография. Може би 
един от най-гледаните филми в Сирия през 90-те години и един от най-добрите сирийски филми от края на 
20в., в който е вложена алегорична критика на режима на ал-Асад е "Нощите на чакала" (леИАлИ ибн ААУА).

1

1

 В общи линии разказва за селянин, който се занимава със земеделие, а цените на пазара непрекъснато спадат; големият му син е изпратен на 

обучение  в  университет,  но  не  се  справя  и  се  връща;  дъщерите  му  не  успяват  да  намерят  подходящи  съпрузи,  за  които  да  бъдат  омъжени; 

Филмът представлява интерес, тъй като през 90-те години е трудно да се открият филми в арабското кино, 
които дават реалистична представа за живота и се опитват алегорично да критикуват режима. През 80-те и 
90-те години се правят предимно комедии, музикални филми и пр., а този сирийски филм - "Нощите на чакала", 
е изключение от това правило.  

Напоследък се появи киноиндустрия и в Йордания, поощрявана от правителствени инициативи, а също 

и  в  Обединените  Арабски  Емирства,  Йемен  и  Саудитска  Арабия,  като  първият  високобюджетен  саудитски 
филм - "КеИфа ал-ХАл", е сниман 2006г. в Дубай, продуцент Ротана; трагикомедия, която пресъздава историята 
на  едно  саудитско  семейство,  което  се  мята  между  предизвикателствата  на  модерността  и  традициите  на 
собствената си държава.  

Всъщност  в  исторически  план  арабският  свят  се  запознава  много  бързо    с  киното,  веднага  след  като 

започват да се снимат филми в Европа. Първата среща на арабите с киното се осъществява в Александрия. През 
1897г.  се  появява  първото  кино  на  братя  Люмиер,  но  още  през  1896г.  пред  английските  колониални  власти  и 
местния  елит  в  Александрия  са  прожектирани  филми,  снимани  от  чужденци  (предимно  италианци),  които 
улавят египетски туристически забележителности и кадри от ежедневието.  

Стефано  Рости  режисира  филма  "Лейла"  -  1927г.,  а  негов  асистент  е  Азийза  Амийр,  което  я  прави 

първата арабка режисьор. Това е и първият филм сниман на арабска територия. 

Първият филм, който е базиран на арабско произведение е "Зейнаб"  - 1930г., по едноименния роман на 

Мухаммад Хусейн Хейкал. Като жанр романът е нещо ново за арабските територии, появява се в началото на 
20в.  с  произведението  "Зейнаб".  Екранизира  го  египетският  режисьор  Мухаммад  Карийм,  който  през  1933г. 
снима едно емблематично произведение на египетската кинематография - "Бялата роза" (ал-уарда ал-баИДА'), с 
участието на голямото име в египетската музика Мухаммад Абдел Уаххаб. 

Първи  златен  период.  Първите  филми,  които  се  снимат  представят  под  влияние  на  Запада  една 

ориенталистчна версия, като сюжетите се развиват най-често в пустинята, а голяма част от продукцията 
през  30-те  и  40-те  години  са  музикални  филми.  В  Египет  започват  да  се  изграждат  киностудиа,  като  най-
голямото и най-престижното е студио Миср, създадено през 1934г. Първият филм, който бива заснет в студио 
Миср е "Уидад" през 1936г. Това е и актьорският дебют на великата Ум Кулсум. През 30-те години египетската 
продукция става изключително популярна в целия арабски свят, тъй като се снимат множество романтични 
музикални филми, в които участват тогавашните музикални идоли. "Уидад" е такава музикална кинотворба по 
мотиви  на  "Хиляда  и  една  нощ"  и  разказва  за  един  търговец,  който  изгубва  всичките  си  пари  и  накрая  е 
принуден  да  продаде  дори  робинята  си,  в  която  той  е  влюбен  и  в  която  се  превъплъщава  Ум  Кулсум.  Това  е 
първият  златен  период  в  египетското  кино  -  30-те  и  40-те  години  на  20в.,  като  типичните  сюжети  на 
филмите  разказват  историята  на  младеж,  който  среща  девойка,  сгодена  за  много  по-възрастен  от  нея  мъж; 
нежеланият  бъдещ  брак  е  причината  за  страданията  на  героите;  или  пък пресъздават  историята на  умен  и 
красив младеж, който се изправя пред редица предизвикателства и трудности, бори се с бедността, със злото 
или с корупцията; но всички тези филми завършват с "хепи енд". През този първи златен период представянето 
на местната музикална култура е традиция в египетското кино, например чрез звезди като Мухаммад Абдел 
Уаххаб и песента от филма "Бялата роза" - "О, розо на чистата любов" (ИА уардату ал-Хубби аС-САфИ), става 
известна в целия арабския цвят.  

Втори златен период. През 50-те години на 20-ти век Египет вече продуцира до 50 филма годишно, има 

пет  киностудиа,  като  египетската  киноиндустрия  използва  талантливи  актьори  и  режисьори  и  от  други 

съпругата му умира; той е човек, който е свикнал да поучава всички от малката общност около него, но не успява да се справи с проблемите на 
своето семейство - остава сам в празната къща, а единственият звук нощем е виенето на чакалите.

арабски страни, най-вече Ливан. По същото това време се засилват и критиките към продуцираните от Египет 
филми, критики към това, че филмите са едно своеобразно бягство от действителността, че не са социално 
ангажирани, че представят една идеализирана картина на общество, раздирано от корупция и бедност. След 
идването на власт на Свободните офицери, след антимонархическата революция и поемането на властта от 
Гамал Абдел Насър, държавно започват да се финансират филми, които се фокусират върху социално значими 
проблеми  и  на  преден  план  в  египетските  филми  започва  да  излиза  една  идеалистична  естетика,  като  се 
поставя  началото  на  автентично  и  реалистично  кино.  Емблематична  фигура  на  този  втори  златен  етап  в 
египетската киноиндустрия е режисьорът Юсуф Шахийн, който е копт по произход, умира през 2008г. Той е 
един от патриарсите на египетското кино; лансира Омар Шарийф в световната киноиндустрия; има десетки 
филми, снимани в Египет и повечето от тях са признати за образци на арабското кино; става известен и на 
световната киносцена през последните години на живота си след като съпродуцира филма "11 септември". Някои 
от  филмите  му  прославят  космополитния  характер  на  неговото  родно  място  -  Александрия.

2

  Един  от  най-

известните е свързан със знаменития Саладин, чието име е и заглавие на филма сниман през 1963г. Пълното 
наименование на филма на арабски е ан-нАСир СалАХ ад-дИн, с което директно се препраща към Гамал Абдел 
Насър, като желанието на режисьора е да изгради алюзия за важността на тези фигури в арабската история. 
Освен  това  1963г.  е  време,  през  което  се  изгражда  държавен  съюз  между  Сирия  и  Египет,  а  Насър  има 
последователи в целия арабски свят, не само поради неговата способност да дефинира една националистическа 
идеология, но и поради пленителните идеи на движението на панарабизма, които имат последователи и до ден 
днешен. В своя филм Юсуф Шахийн иска да представи и многообразието на армията, която събира Саладин и 
това,  че  в  нея  се  включват  не  само  мюсюлмани,  които  отблъскват  настъпващите  кръстоносци,  но  и  много 
копти, които като всички близкоизточни християни са против тези кръстоносни походи.  

Втората  златна  ера  на  египетското  кино  при  Насър  и  процъфтяването  на  кинематографията  е 

свързано с филми, в които страната се представя като модерна, вървяща по пътя на прогреса и независима. 
През  1959г.  в  Египет  е  основан  Висшият  каирски  институт  за  кино,  а  през  1963г.  филмовата  индустрия  е 
национализирана. През 1969г. Юсуф Шахийн създава филма "Земята" (ал-'арД) по мотиви на едноименния роман 
на марксисткия писател Абдул Рахман аш-Шаркауи и този филм бива разглеждан от много критици като едно 
от най-големите постожения на египетската кинематография. Тъй като политиката на Насър е насочена към 
оземляване на бедните египетски селяни, филмът разказва за проблемите на селото и селяните.  

През  60-те  години  киното  в  Египет  служи  в  значителна  степен  за  дефиниране  на  националната 

идентичност.  То  идва  в  арабския  свят  сравнително  скоро  след  разпространението  на  печатните  медии  и  в 
много отношения (заедно с вестниците и списанията) се превръща в инструмент на национално изграждане. 
Контролът от страна на управляващите и цензурата върху филмите са засилени поради важността на киното. 
Изследователите на египетското кино се обединяват около становището, че най-добрият египетски филм

3

 от 

втория  златен  период  е  "Мумията"  (ал-мУмИА'а).  Филмът,  който  излиза  на  екраните  през  1969г.  е  дело  на 
режисьора Шади Абдел Салям и е определян като кулминационна точка на египетското кино.

4

 Повечето филми, 

2

 По отношение на културата, изкуствата и навлизането на модерни форми в арабския свят, Египет обикновено е пръв, а с Египет често се 

визира Александрия - този средиземноморски град, който е най-космополитно място в Египет и изобщо на северноафриканското крайбрежие и 
това е факт от векове. Там се зараждат много от революционерите в египетското изкуство и оттам навлизат западните влияния. 

3

 Ако излезем от рамките на египетското кино трябва да споменем алжирския филм, свързан с извоюването на независимостта, тъй като 

Алжир е страна, която дава над 1 млн. жертви, а именно - "Борбата за Алжир" (ма'Аракату ал-джазА'ир), създаден през 1966г. и режисиран от 
италианския социалист Джило Понтекорво. 

4

 Сюжетът в общи линии разказва за двамата най-големи синове на един род, които след смъртта на баща си разбират, че семейството им от 

години се изхранва с обира на гробници и продажбата на паметта на държавата на западни лица, било то правителства или колекционери. В 
един  момент  братята  се  изправят  един  срещу  друг  по  отношение  на  идеите,  в  които  вярват,  тъй  като  единият  смята,  че  трябва  да 
продължат да се занимават с това, а според другия, един народ не може да бъде уважаван от останалите ако не пази съкровищата на своето 
минало  и  само  така  може  да  придобие  някаква  идентичност  и  да  се  гордее  с  нея.  Действието  се  развива  по  времето  около  1880г.,  когато