ПОЛИТИЧЕСКАТА И СОЦИАЛНА БЕЗИЗХОДИЦА В
БЪЛГАРИЯ
Аз съм родена 1993 година и вече 20 години ми се повтаря, че живея в
преход. Нещо, което продължава повече от 20 години не е преход, по скоро
е безизходица. Всички ние живеем в демократична държава и
същевременно сме ограничени от различните управляващи, които сами си
избираме. Избираме е доста силно казано като е очевидно манипулирането,
копуването и подмяната на гласовете ни, което разбира се остава без
наказано. Подтиснати, ограничени и без право на глас във времена на
пълна свобода на словото, ние всички търпим небивалиците случващи се
непрекъснато. Не разбирам как може да бъдат извършвани нарушения на
закона, но само една част от народа да понася последиците. Как може да
бъде убито дете, а виновника вместо да лежи в затвора срещу определена
сума да си почива спокойно и без угризения на яхтата. Как може да се
въвеждат нови закони, изгодни за определен кръг от хора, а не съобразени с
исканията на народа. Как може народ с такава богата и завидна история
сега да прекланя глава пред монополисти, олигарси и мутри, всички в
парламента. Как може докато ние събираме стотинките си за хляб разни
депутати да броят милионите си. Как може пенсионери да получават по 120
лева пенсия и в същото време да получат сметка за ток, която е 150 лева.
Сметките за тока бяха просто капката, която преля чашата и отключи
събираното у нас недоволство. Хората излязоха на протест още на 28
януари 2013 година, преди близо година. Резултата от исканията на народа
е почти никакъв. Така справедливо избраните от народа представители
продължават да си стоят в парламента, да си прехвърлят топката един на
друг и да имитират дейност. Хората продължават да бъдат тъпчени по
улицата, да не бъдат чути исканията им. Но на вече забогателите и
удовлетворени от цялата ситуация олигарси, монополисти и мутри не им
пука за народното мнение, не им пука че хората тънат в мизерия, че се
чувстват безпомощни и потъпкани. Опиянени от властта, парите и
предимствата, които сами по нечестен път си взимат този кръг от хора май
вече мисли че са си достатъчни за държавата България и не си дават сметка
Предмет: | Политология |
Тип: | Есета |
Брой страници: | 4 |
Брой думи: | 861 |
Брой символи: | 4633 |