ВЪПРОСНИК ЗА САМОПОДГОТОВКА

ПО ДЕРМАТОЛОГИЯ И ВЕНЕРОЛОГИЯ НА АКУШЕРКИ

УЧЕБНА 2008/2009 ГОД.

Обща дерматология

В. Колко слоя има човешката кожа?
О. Три  

Коментар: Епидермис (най-повърхностен), дерма и хиподерма (най-дълбок).

В. Колко придатъци има човешката кожа?
О. Четири

Коментар: Косми, нокти, потни и мастни жлези.

В. Колко вида потни жлези има?
О. Два вида.
Коментар: Потните жлези са два вида  – еккринни и апокринни. Еккринните жлези са   истинските потни 
жлези, които отделят потта. Пръснати са по цялото тяло с изключение на лигавиците и полулигавиците,  
като  са   най-много  по   дланите  и  стъпалата.   Апокринните   жлези  се  намират  в  аксилите   и  генитално-
аналната   област.   Започват   да   функционират  в   пубертета   като   отделят   млечноподобна   белезникава 
секреция със специфична миризма.

В. В кои участъци на кожата има най-много мастни жлези?
О. Глава, средна част на лицето, гърди и гръб.
Коментар: Посочените области се обозначават като “себорейни зони”.

В. Колко типа кожа в зависимост от нейното водно съдържание познавате?
О. Три типа.

Коментар: Нормална, суха и много суха

В. Колко типа кожа в зависимост от нейното липидно съдържание (омазняване) познавате?
О. Четири типа. 

Коментар: Нормална, суха, мазна и смесен тип. При смесения тип кожа на лицето 

се наблюдава най-често мазна кожа на челото, носа и брадичката, т.н. “Т-зона”, а кожата на бузите е 
нормална или суха.

В. Кой е нормалният пигмент в кожата?
О. Меланин. 

Коментар.  Меланинът  е  нормалният   пигмент  в  кожата,  който  определя   нейния 

цвят. Той се образува в пигментните клетки (меланоцити)  и има защитна функция спрямо слънчевата 
радиация. Меланоцитите се намират между клетките в базалния слой на епидермиса. 

В. Кой фактор от околната среда стимулира  образуването на пигмент в кожата?
О. Слънцето.
Коментар: Ултравиолетовите лъчи (в частност слънцето) стимулират образуването на пигмент в кожата.
В. Колко фототипа на кожата познавате?
О. Шест типа. 

Коментар: Първи фототип – чисто бяла кожа без пигмент (при албиноси) 

Втори, трети и четвърти фототип – кожа с различна по степен пигментация  (при европейците), Пети 
фототип – мургава кожа (при араби и азиатци)
Шести фототип – много силно пигментирана кожа (при негри)
Посочените фототипове кожа се различават по своята чувствителност и реакция към слънчевата 
светлина, т.е. по това дали и до каква степен изгарят и се пигментират след облъчване с УВ лъчи. 

В. Чрез кои механизми се осъществява терморегулаторната функция на кожата?
О. Рецептори за студ и топлина, кръвобръщение, потна секреция.
Коментар: При затопляне настъпва зачервяване (хиперемия) на кожата и усилване на потоотделянето. 
При излагане на студ кожните кръвоносни съдове се свиват, а потоотделянето намалява.

В. Колко и кои са основните групи обривни елементи на кожата?
О. Обривните елементи на кожата са шест групи: петнисти, плътни, ексудативни, с нарушение целостта 
на кожата, отпадъчни, вследствие атрофия, хипертрофия, цикатрикс.

В. Кои петна по кожата избледняват или изчезват при натиск върху тях?
О. Еритемните (хиперемичните) петна. 

Коментар:   Еритемните  (хиперемичните)   петна  са   червени   на   цвят   и   се   дължат   на   кръвонапълване 
(хиперемия)  в   съответния   кожен   участък.   Хиперемията   може   да   бъде   активна  (повишен   приток   на 
артериална кръв) или пасивна (повишен застой на венозна кръв). При натиск върху засегнатия кожен 
участък кръвта се изтласква от съдовете и участъкът избледнява. След отстраняване на натиска кръвта 
се връща обратно и цветът на кожата се възстановява.

В. Кои петна по кожата не си променят цвета и не изчезват при натиск върху тях?
О. Хеморагичните петна. 
Коментар:  Хеморагичните  петна  се   дължат   на  кръвоизливи  в  кожата.  В  резултат  на  разпадането  на 
хемоглобина   до   хемосидерин   в   кожата,   цветът   на   хеморагичните   петна   се   променя   спонтанно   във 
времето от червен  през виолетов до жълтокафяв.

В. Как се нарича промяната в цвета на кожата на цялото тяло?
О. Еритродермия (зачервяване) и меланодермия (пигментиране).

В. Колко вида пигментни петна има според количеството на пигмента в тях?
О. Три

Коментар: Хиперпигментни  (хиперхромни)  – с увеличен пигмент, хипопигментни 

(хипохромни) – с намален пигмент,  апигментни (ахромни) – с пълна липса на пигмент.
Цветът  им,   освен  с  количеството   на   нормалния   пигмент  в  кожата  меланин,   може   да   е   свързан  и  с  
отлагане на други пигменти или вещества (билирубин, каротин, химикали, багрила).

В. С какво се характеризира обривният елемент “уртика”?
О. Плоска и надигната, с ясни очертания, преходна, сърбяща. 
Коментар: Уртиката представлява ясно очертан, червен, плосък, надигнат, плътен участък на кожата, с 
различен размер (от лещено зърно до мъжка длан и повече), сърбящ, изчезващ безследно за минути 
или часове и появяващ се отново на друго място по кожата. Тя се образува в резултат на преходен оток 
в дермата. Наблюдава се при уртикария.

В. Как се нарича задебеляването на роговия слой на кожата?
О. Хиперкератоза. 

Коментар: Хиперкератоза се наблюдава като защитна реакция на кожата 

на места с повишено механично триене (длани и стъпала)  или при кожни заболявания. Може да бъде 
ограничена (мазол) или дифузна (омазоляване).

В. Как се наричат най-малките плътни обривни елементи?
О. Папули

В. Как се наричат големите до лещено зърно кухинки изпълнени с бистра течност?
О. Везикули (мехурчета)
Коментар: Везикулите (мехурчета) са малки кухини с големина от просено до лещено зърно изпълнени с 
бистра   течност.   Наблюдават   се   най-често   при   херпес   симплекс   и   херпес   зостер,   които   са   вирусни  
заболявания. В засегнатия кожен учатък се наблюдават сгрупирани мехурчета върху зачервена основа, 
големи до просено зърно, с бистро съдържимо.

В. Как се наричат мехурчетата с гнойно съдържимо?
О. Пустули

Коментар: Пустулите представляват везикули с гнойно съдържимо.

В. Как се наричат повърхностните нарушения на целостта на кожата?
О. Ерозии. 
Коментар: Ерозиите са повърхностен дефект на целостта на кожата, при който липсват части от епидер-
миса или целия епидермис, без да се уврежда базалната мембрана. Ерозиите заздравяват без да оста-
вят белези. Образуват се най-често след разкъсване на мехурчета и мехури и представляват дъното 
им. 

В. Къде най-често се наблюдават афти?
О. По устната лигавица, по-рядко по гениталната лигавица.
Коментар: Афтите са обривен елемент с нарушение целостта на лигавиците.

В. Кои обривни елементи с нарушение на целостта на кожата имат линейна форма?
О. Екскориации, фисури, рагади.

Коментар: Екскориациите се получават в резултат на 

одраскване или разчесване. Фисурите са цепнатини, които се образуват на места на опъване на кожата 
и полулигавиците (устни ъгли, перианално). Рагадите са цепнатини, които се образуват на места със 
задебелен рогов слой на кожата (длани, стъпала).

2

В. Как се наричат дълбоките нарушения на целостта на кожата?
О. Язви.
Коментар: Язвите се образуват в резултат на предшествуващ патологичен процес в кожата, довел до 
смутена трофика, некроза и разпад на тъканта. Тъй като увреждането преминава под базалната 
мембрана, язвите заздравяват винаги с белег. Язвата трябва да се различава от раната, която е също 
дълбоко нарушение на целостта на кожата, но е травматичен тъканен дефект на здрава преди това 
кожа.
В. Кога се образуват цикатрикси (белези) по кожата?
О. При улкус и дълбока рагада.
Коментар: Цикатриксът (белег) представлява трайна промяна на кожата, образувана на места с дълбоко 
нарушаване на нейната цялост, което минава под базалната мембрана. Такива нарушения са язвите и 
дълбоките рагади.

В. От какво се образуват сквамите (люспите)?
О. От натрупани рогови клетки в резултат на усилено или смутено вроговяване.

В. От какво се образуват крустите (корите)?
О. От засъхнал върху кожата секрет - ексудат, лимфа, гной, кръв или некроза.

В. По какъв начин се прилагат разтворите върху кожата?
О. Посредством намазване, студени компреси, баня, вана или гаргара.

В. Какви разтвори се използват за извършване на компреси и бани?
О. Разтвори на калиев хиперманганат, лайка, смрадлика, дъбови кори, тютюневи листа, сода за хляб.

В. Какъв цвят трябва да има разтвора на калиев перманганат за компреси по кожата?
О. Бледорозов.

Коментар:   Няколко   кристалчета   калиев   хиперманганат   се 

разтварят  в  малко   количество  вода.   Полученият   тъмновиолетов  разтвор  служи  като  основен.   Малко 
количество от него се капва в по-голям съд с вода. Ако полученият цвят на новия разтвор е тъмен, част 
от   него   се   излива   в   мивката   и   се   долива   чиста   вода.   Процедурата   се   повтаря   докато   се   получи 
бледорозов на цвят разтвор, който служи за компреси, бани, гаргари. 

В. В каква пропорция сe приготвя разтвор на сода бикарбонат за гаргара на устата?
О. Една чаена лъжичка сода се разтваря в една водна чаша вода.
Коментар: Разтворът на сода за хляб алкализира средата. Използва се за гаргари на устата или за бани 
(мъже) и промивки (жени) на гениталиите при кандидозна инфекция. Развитието на кандида албиканс се 
благоприятства от киселата среда, поради което алкализирането на средата възпрепятствува нейното 
развитие.

В. Какъв тип са студените компреси на кожата?
О. Открит тип.

Коментар: Студените компреси се правят с няколко слоя марля, която се 

натопява в разтвора, изтисква се и се поставя върху възпаление участък на кожата. Тъй като изсъхва,  
марлята се потопява в разтвора периодично. Компресите се правят 5-6 пъти на ден по 10-15 минути.  
Студените компреси се наричат още открити, защото при тях не се прави превръзка. 

В. Какъв тип са съгревающите компреси на кожата?
О. Закрит тип.

Коментар: Съгревающите компреси се правят като върху разстелен памук 

се  накапват  спирт и вода  по   равни  части.  Памукът  се поставя  върху  съответния участък  на тялото, 
покрива се с плътна бакалска хартия (или найлон) и се превързва с бинт. Компресът се прави 1-2 пъти 
дневно. Съгревающите компреси се наричат още закрити, защото при тях се прави превръзка.

В. Кои лекарствени форми се предпочитат за окосмената част на главата?
О. Разтвори, лосиони, шампоани.
Коментар: Предпочитат се лекарствени форми, които да не запушват космените фоликули и да не 
сплъствята космите.

В. Кои лекарствени форми се предпочитат за кожата на лицето?
О. Кремове

Коментар: Кремовете се предпочитат за нанасяне по лице и гънки от 

козметична гледна точка, защото попиват и не оставят остатъчен мазен филм върху кожата.

В. Кои лекарствени форми се предпочитат за кожата на тялото?
О. Унгвенти

3

В. Кои лекарствени форми се прилагат върху силно зачервена и подмокряща кожа?
О.  Разтвори под формата на студени компреси, бани или вани, багрилни разтвори, шпрейове.
Коментар: Съществува следния принцип: На мокрото се прилага мокро, а на сухото – мазно.” 

В. Кои лекарствени форми се прилагат върху суха и задебелена кожа?
О. Унгвенти

Коментар: Унгвентите оказват най-дълбоко въздействие върху кожата.

В. Кои локални антибиотични препарати познавате? 
О. Гентамицин, тетрациклин, бактробан, банеоцин, фуцидин – крем и унгвент.

В. Кои локални антимикотични препарати познавате?
О. Спиртове – антимикоацид, антимикобета, микоцид 1 и 2. Кремове и унгвенти – низорал, певарил, 
ексодерил, ламизил, канестен, клотримазол.

В. Кои локални кортикостероидни препарати познавате? 
О. Синалар, флуцинар, абрикорт, клобедерм, дипрозон, бетноват, елоком.

В. Избройте три антибиотика  за вътрешно лечение.
О. Инжекционни - пеницилин, гентамицин, роцефин. Перорални - цефалексин, амоксиклав, тубоцин.

В. Избройте два антимикотични препарата за вътрешно приложение.
О. Низорал, орунгал, ламизил, фунголон.

В. Избройте три кортикостероидни препарата за вътрешно приложение.
О. Инжекционни - метилпреднизолон, солу-медрол, целестон, дексаметазон. Перорални – преднизолон, 
дехидрокортизон, метилпреднизолон, целестон.

В. Избройте три антихистаминови препарата за вътрешно приложение.
О. Инжекционни – алергозан. Перорални – алергозан, клемастин, перитол, фенистил, зиртек, ериус, 
лоратидин, ксизал.

В. Какви диети се прилагат при алергичните кожни заболявания?
О. “Първа алергична” и “кожна” диета.
Коментар: При остри алергични реакции свързани с хранителен алерген се прилага т.н. “първа 
алергична диета”. Пациентът остава за 2-3 дни на чай, обикновени бисквити, солети. После се включват 
картофи, ориз, тестени изделия и постепенно диетата се разширява.  При хронични алергични кожни 
заболявания се прилага т.н. “кожна диета”, в която отсъстват най-честите алергени като риба, колбаси, 
свинско месо, яйца, шоколад.

Специална дерматология

В. Кой е причинителят на еризипела?
О. Бета хемолитичен стрептокок група А
Коментар: Бета-хемолитичният стрептокок от група А причинява заболяванията импетиго и еризипел 
(червен вятър).

В. Какво заболяване е еризипела (“червен вятър”)?
О. Инфекция на кожата, причинена от бета-хемолитични стрептококи.
Коментар: Еризипелът е остро възпалително заболяване на кожата и подкожната тъкан, причинено от 
бактерии   –   бета-хемолитични   стрептококи.   Локализира   се   най-често   в   областта   на   подбедрицата 
едностранно. Инфекцията прониква през т.н. входна врата – наранявания, одрасквания, убождания или 
цепнатини   в   междупръстията   на   краката   в   резултат   на   гъбички.   Заболяването   започва   с   висока 
температура, втрисане и последващо зачервяване и оток на кожата в засегнатия участък. 

В. Коя е най-честата локализация на еризипела?
О. Подбедрицата
Коментар: Еризипелът се локализира най-често на подбедриците във връзка с локализацията на най-
честата входна врата за инфекцията – гъбична инфекция в междупръстията на краката. Редки 
локализация на червения вятър са лицето (при наранявания на кожата или лигавицата на носа), горните 
крайници (при жени с лимфен застой след операция на млечната жлеза) и перигениталната област (при 
жени с гинекологична операция).

В. Кой е най-честия предразполагащ фактор за развитие на еризипел?

4

О. Гъбична инфекция с цепнатини в междупръстията на краката

В. Кои от изброените средства се прилагат за лечение на еризипел (“червен вятър”)?
О.   Студени   компреси   с   бледорозов   разтвор   на   калиев   хиперманганат,   системни   антибиотици, 
симптоматични средства.
Коментар: В острия стадий на еризипела кожата е силно зачервена и оточна. За успокояването й се 
прилагат студени компреси с бледорозов разтвор на калиев хиперманганат. Вътрешно се прилагат 
антибиотици (пеницилин, цефалоспорини) и симптоматични средства (антипиретици, диуретици). 
Необходимо е лечение и на входната врата (най-често микоза на междупръстията на краката – с 
локални антимикотични средства).

В. Кой антибиотик е средство на избор в лечението на еризипела?
О. Пеницилин

Коментар: Бета-хемолотичният стрептокок, който причинява еризипела, е 

най-силно чувствителен на пеницилин.

В. Какво заболяване е фурункула (цирей)?
О. Гнойно заболяване на кожата, причинено от златист стафилокок.
Коментар:   Фурункулът   представлява   дълбоко   гнойно   възпаление   на   целия   косменомастен   фоликул, 
причинено   от   златист   стафилокок.   Протича   със   симптомите   на   острото   възпаление:   зачервяване, 
затопляне  на кожата, възловидно уплътнение, болезненост и нарушение на функцията. Оформеният 
цирей се представя като конусовидно образувание, на чийто връх има гнойно мехурче, пронизано от 
косъм.   След   няколко  дни  в  центъра  се  оформя   гноен  некротичен  разпад,   т.н.   жило  на  цирея,   което 
изхвърля и настъпва зарастване с повърхностен белег.  

В. Кои от изброените средства се прилагат за лечение на фурункул (“цирей”)?
О. Локално приложение на ихтиол, антибиотичен унгвент, хирургическа ексцизия, физиотерапия (радар, 
ултратерм), системни антибиотици (оксацилин, цефалоспорини, тубоцин).
Коментар: Локалното лечение на фурункула включва локално приложение на ихтиол  (за “узряване” на 
цирея),   антибиотични   унгвенти  (гентамицин,   бактробан),   хирургическа   ексцизия  (за   отстраняване   на 
жилото   при   “узрял”   цирей),   физиотерапия  (радар,   ултратерм).   Вътрешно   се   прилагат   пеницилиназо-
резистентни антистафилококови антибиотици (оксацилин, цефалоспорини, тубоцин). 

В. Кой антибиотик е средство на избор в лечението на фурункула?
О. Оксацилин

Коментар: Златистият стафилокок (Стафилококус ауреус), който 

причинява фурункула, е най-силно чувствителен на оксацилин.

В. Какво заболяване е импетигото?
О. Повърхностна инфекция на кожата, причинена от стрептококи.
Коментар: Импетигото е остра повърхностна инфекция на кожата причинена от бактерии – стрептококи. 
Инфекцията прониква в кожата през наранявания, одрасквания, порязвания. Локализира се по лицето, 
тялото, крайниците. Протича с поява на хлабави мехури с бистро или мътно съдържимо, заобиколени с 
розова ареола. Мехурите засъхват в корички, които след това отпадат. Тяхното съдържимо е заразно и 
при разчесване води до разпространение на инфекцията. Най-често боледуват малки деца.

В. В коя възраст най-често се среща импетигото?
О. В детската възраст

В. Какво е локалното лечение на импетигото?
О. Почистване на здравата кожа със салицилов спирт 1%, багрилен разтвор, антибиотичен унгвент.

В. В каква последователност се прилагат изброените средства, използвани за лечение на импетиго?
О. Почистване със салицилов спирт, багрилен разтвор, антибиотичен унгвент. 
Коментар:  При ограничени и неусложнени форми на импетиго е локалното лечение  е  достатъчно за 
излекуване. То се основава на т.н. принцип “спирт – боя – мехлем” и включва почистване на околната 
здрава кожа със салицилов спирт 1%  (за да се предотврати разнасяне на инфекцията), намазване с 
багрилен   разтвор  (за   подсушаване   на   гнойните   мехури)   и  антибиотичен   унгвент   като   гентамицин, 
фуцидин,   бактробан  (за   отстраняване   на   коричките).   При   необходимост   може   да   се   приложи   общо 
лечение с антибиотици. Болните трябва да използват индивидуални хигиенни средства.  

В. Кои потни жлези се засягат при хидрозаденит?
О. Апокринните потни жлези в аксилите и перигенитално
Коментар: Апокринните потни жлези започват да функционират в пубертета, поради което тяхното 
възпаление може да се срещне след тази възраст.

5