БАНКОВИ 

ИНВЕСТИЦИИ В 
ЦЕННИ КНИГИ

БАНКОВ МЕНИДЖМЪНТ

2011

                 Банките осъществяват парично, платежно, кредитно и капиталово 

посредничество между своите клиенти чрез многообразните си операции. Те 

се разграничават на активни и пасивни. Пасивните изразяват формирането на 

собствения   капитал   и   мобилизирането   на   чуждия   от   банките,   а   активните 

показват   направленията   на   тези   средства   -   начините   и   формите   на 

използването им. Комисионните операции са трети вид банкови операции. За 

тях   банките   не   ангажират   собствен   капитал.   Те   извършват   услуги   срещу 

които   получават   доход   под   формата   на   такси,   комисионни   и   др.   Такива 

операции   са:   преводни,   акредитивни,   инкасови,   доверителни,   емисия, 

покупко-продажба на ЦК на валута, анализи, прогнози по поръчка на клиенти 

и др. В тази разработка ще разгледам инвестиционната дейност на банката, и 

в частност инвестициите в ценни книжа.

         Между 20 – 30 % от капитала на банката е инвестиран в ценни книжа. Те 

се разделят на:

•

оборотен портфейл ( най – краткосрочни ЦК до 1 год., които банките 

използват за да регулират ликвидността си ); 

•

свръхрезервите ( разликата между първични и вторични резерви );

•

  инвестиционен портфейл ( ДЦК и др. – чрез тях банката  регулира 

рентабилността си).

                 Инвестициите в ЦК представляват вложените от банката капитали в 

краткосрочни,   средносрочни   и   дългосрочни   ЦК,   емитирани   от   държавата, 

местните   органи   на   управление,   юридически   лица   или   институции.   Чрез 

оборотния портфейл се  регулира текущата  ликвидност  на банките,  защото 

тези   ценни   книги   са   краткосрочни,   следователно   ликвидни   и   безрискови, 

цената им не се влияе от лихвените проценти. Дългосрочните ценни книжа 

съдържат   риск,   тъй   като   пазарната   им   цена   се   променя   с   промяната   на 

лихвените   проценти   (   при   увеличаване   на   лихвените   проценти,   пазарната 

стойност   на   ЦК   намалява   ).   Когато   остане   една   година   до   падежа   им, 

преминават в портфейл оборотен.

                 Банковите инвестиции като вид актив се различават съществено от 

кредитите. Различията са следните:

•

При кредитирането инициативата  е при кредитоискателя,  докато при 

инвестициите банката търси ЦК;

•

Кредитите се предоставят за сравнително по-кратък период от време 

при условие, че полученият капитал или неговият падеж се връщат на 

кредитодателя;

•

Кредитите се олихвяват с по-голям лихвен процент от търгуваните на 

пазара ЦК, поради което банките би следвало да се стремят да увеличат 

размера   на   клиентите   по   кредити.   Това   не   е   така   поради   няколко 

причини:

          На банките им е трудно да прогнозират с прецизна точност депозитните 

си   потоци.   Поради   това   не   могат   да   използват   всички   средства   за 

предоставяне   на   кредити;   чрез   ЦК   банките   си   осигуряват   вторична 

ликвидност и в случаите, когато резервите не стигат, предават на ликвидните 

си ЦК за посрещане на задълженията си; търсенето на кредити е циклично 

( когато е по-малко, със свободните резерви банката закупува ЦК ); нетната 

възвръщаемост   на   инвестициите   (   нормата   на   възвръщаемост   на   дохода   ) 

може и да превишава възвръщаемостта на кредитите, в случаите, когато: 

1) разходите на банките по управление и контрол върху някои кредити са 

високи, 

2) поради реинвестиране на текущи лихвени проценти на ЦК. 

          Нормативната база позволява на банката да инвестира в дългови ценни 

книжа. В Наредба 8 на БНБ банките са ограничени да купуват ЦК изразяващи