ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ „НЕОФИТ

РИЛСКИ”

Факултет по педагогика

Магистър „Специална педагогика”

Дисциплина:ПЛИН

Реферат на тема 

Специфика на обучението на деца с

умствена изостаналост

Изготвил:
Симона Иванова Рангелова­Павлова
Фак №15200341601

Проверил:доц.П.Терзийска

Благоевград 2015

Съдържание

УВОД

1.Същност и класификация.
2.Психолого­педагогически   характеристики   или   особености   на

децата и учениците с УИ    

3.Развитие на дейностите при децата с интелектуална недостатъчност

4.Особености на обучението на децата с интелектуална недостатъчност

5.Личен опит

6.Заключение

Увод

Измененията   в   различни   сфери   на   живота,   социална,   културна

образователна, икономическа поставят изключително актуален въпроса, за
подготовката на младото поколение за самостоятелен живот.

Особен подход  и грижи изискват, децата със специални образователни

потребности. Класификацията на деца, с различни увреждания и нарушения,

в различни самостоятелни групи се измества днес от концепцията  „деца със
специални   образователни   потребности”.   Деца,   които   се   нуждаят   от

специални грижи и подготовка за адаптация в живота.

1.Същност и класификация

Умствената   изостаналост   е   обект   на   изучаване   от   много   дисциплини.За

означаването   и   съществува   голям   спектър   от   термини   ,използвани   от
различни   области   на   науката   и   практиката.   Тенденциите   в   различната

терминология   и   определения   отразяват   гледната   точка   и   общоприетите
норми на обществото по отношение на умствената изостаналост, а също

така и на методите на диагностика и състоянието на науката в определени
етапи   от   нейното   развитие.   Най­често   използвани   термини   са­   умствена

изостаналост,   психична   субнормалност,   умствена   недоразвитост,
интелектуално увреждане, интелектуално затруднение и др. В съвременните

ръководства е приет терминът „умствена изостаналост”.

Според МКБ­10 ревизия умствената изостаналост е: „състояние на

задържано или непълно развитие на интелекта, характеризиращо се с

нарушение на уменията, които възникват в процеса на развитие и дават
своя   дял   във   формирането   на   общото   ниво   на   интелигентност,   т.е.

когнитивните, речевите, двигателните и социални умения”

На   различните   етапи   от   изучаването   на   сложните   проблеми   на

умствената   изостаналост   са   се   променяли   схващанията   за   нейната

същност,   етиология,   патогенеза,   причинна   обусловеност   и   класификация.
Възприемането   и   утвърждаването   на   съвременната   класификация   е

резултат от продължителен път на развитие и сложни научно­технически и
практически проучвания.

Наблюдават се нарушения в познавателната сфера: способността за

анализ, синтез, сравнение, абстрахиране, обобщаване, класификация и др.

Всички изброени прояви трябва да бъдат с начало преди 18­годишна

възраст. 
            Съвременните   концепции   разглеждат   интелекта   не   като   единна

характеристика,   а   като   набор   от   специфични   способности.   За   да   бъде
оценено интелектуалното  равнище,  е необходимо да се събере  цялостна и

обстойна  информация,   която   да   се   обработи   съобразно   това,   че   общите
закономерности на развитието се проявяват в индивидуални различия, които

са особено изразени при лицата с УИ.
            

От медицинска /клинична/ 

гледна точка умствената недостатъчност

се   разглежда   като   следствие   от   съществуването   на   интелектуален

недостатък и липсата на прогресивност.

От   психологически   аспект  

се   акцентира   върху   интелектуалното

развитие върху непълноценността на висшите психични функции.

От педагогически аспект 

се има предвид неблагоприятното стечение на

обстоятелствата и съчетанието на няколко основни фактора.

Цялостното психологическо нарушение е свързано с необходимостта от

специализирана   помощ   и   въздействие   на   децата   с   това   нарушение   на
отношение   на   всички   процеси­   ограмотяване,   самообслужване,   адаптация,

комуникация. Но истинската същност на умствената, изостаналост може
да се разкрие при отчитането на 

многофакторните изисквания. 

Само чрез

комплексни   критерии   (етиологични,   патогенетични,   неврофизиологични,
психологически, педагогически, социални) може да се формулира същността

на умствената изостаналост. 

Изоставането   може   да   се   съчетава   с   други   психични   и   соматични

разстройства но не е задължитено. Възможно е с времето интелектуалните
способности  и социалната адаптация да се променят и макар и слабо могат

да се подобрят в резултат на обучение и рехабилитация.

Диагнозата   се   поставя   във   основа   на   моментните   нива   на

функциониране.  Макар и да е поставена такава диагноза на едно дете,това
съвсем не означава, че то не би могло да расте, да се развива и дори да учи,

като всяко едно дете.  Напротив възможно е, но със специални програми и
грижи. 

Умственото   изоставане   е   една   обща   категория,   която   обхваща

множество разнородни патологични случаи. Изключително трудно е, да се

изброят   основните  характеристики   и   да   се   вмъкнат   в   едно   определение.

Незавършеното или бавното развитие на умствените функции се проявява в
различни форми, в различна степен, през различни периоди от живота и също

и при различни условия и причини.

С   умственото   изоставане   се   занимават   много   професионалисти   от

различни научни области, които поставят свой акцент при проучванията си,
за това има и различни термини използвани за умствената изостаналост. 

За да бъде точно дефинирана УИ е необходимо да се имат предвид не

само  генетичните   и   психични   признаци,   но   и   социално­адаптивните

възможности  на   индивида.  Причината   за   УИ   е   следствие   на   тотални
органически поражения на кората на главния мозък, в резултат на което се

демонстрират   трайни  нарушения   в   познавателната   сфера,   но   въпреки
разнообразната   етиология,  приблизително   50%   от   случаите,   причините

остават неизяснени. 

Най­честите възможни причини за умствено изоставане са:

*   Генетичните   фактори­генни   мутации,хромозомни   нарушения,

аномалии в белтъчната обмяна.

Синдрома на Даун е най­типичната форма на генетична аномалия, което се
дължи на хромозомно увреждане.

*   Биологичните   и   екзогенни   фактори   –   инфекции,   интоксикации,

недохранване, травми и редица външни причини, свързани с майката и плода

още   по   време   на   вътреутробното   развитие   и   ранно   функциониране   като
система от самостоятелни функции на единен организъм.

* Ранни неблагоприятни социални въздействия

 В периода на ранната детска възраст биологичните фактори са водещи. В

процеса на възрастовото съзряване обаче се увеличава ролята на социалните
фактори, които водят до нарушения в интелектуалното развитие.

Основният въпрос на всяка класификация са критериите, бърху които е

изградена.   В     зависимост   от   тяхната   научност,   логическа   връзка,

практическа целесъобразност и други изисквания, се обосновава приоритетът
на едни или други критерии, йерархичният им порядък и необходимостта от

конкретното   им   приложение.   Постепенно  JQ  се   утърдил   като   основен
критерий за установяване степента на умствено развитие и отклоненията

от   нормата.   Той   все   повече   се   схващал   като   комплексен   показател,
интегриращ   в   себе   си   най­съществените   особености   от   цялостната

психологическа   структура   на   личността.   Тази   структура   е   резултат   от
сложното   взаимодействие   между   разнообразни   наследствени   и   социални

фактори, детерминиращи конкретното равнище на биосоциално развитие на
всеки  индивид.  Използването  на    JQ  за  определяне   степента   на  умствено

недоразвитие   има   съществено   практическо   значение.   Изразява   се   преди
всичко   във   факта,   че   за   децата   с   определена   степен   на   умствена

изостаналост   следва   да   се   осигуряват   специфични   условия,   методи   и
средства за обучение, възпитание и цялостно психическо развитие.

IQ ­като критерии за диагностика.