Стопанството на Германия между двете световни войни

1. До началото на кризата 1929г.

През   юни   1919г.   се   подписва   мирният   договор   във   Версай.   Германия   губи   около   15%   от 
териториите си – Елзас и Лутарингия – към Франция, а Люксембург става самостоятелна държава, 
които включват 70% от находищата на желязна руда, голяма част от посевната площ. Големи 
колонии се поделят между победителите. Конфискувани са 5000 машини, 150000 вагона, всички 
превозни кораби с водоизместимост над 1600 тона. Германия трябва да заплати 132 млрд. златни 
марки репарации. Националното богатството на Германия е намалено почти наполовина.

Още през 1920­1922г. се възстановяват някои от могъщите довоенни компании или се създават 
нови   монополистически   обединения.   1921г.   индустриалецът   Стинес   създава   огромния   концерн 
„Сименс­Рейн­Елба­Шукет Юнион” („независима промишлена държава”), тъй като в структурата 
му са включени близо 3000 мини, фабрики, корабостроителници, банки, морски предприятия. В 
неговата структура работят близо 1 млн. души. Този концерн участва в различни предприятия в 
евро държави. Тъй като Германия изпитва затруднения да изплаща репарациите си, тя предлага 
мораториум. Англия се съгласява, но Франция отказва. През 1923г. френски и белгийски войски 
окупират Рур (там се добиват около ½ от чугуна и стоманата).

Канцлера  Уно обявява  активна  политика на  пасивна  съпротива  срещу окупатора.  Населението 
саботира процеса и нарежданията на администрацията. През есента на 1923г. започва въстания в 
Хамбург.

По американска инициатива през 1924г. е приет планът „Дауес”. Той предвижда редица отстъпки 
за Германия (големи, изгодни заеми) като договорите за тях са така формулирани, че да осигурят 
максимално навлизане на американски капитали. Намален е и размерът на репарациите. За да си 
осигурят плащането им Англия, Франция и САЩ създават банка, която има емисионни права. 
Специални   „репарационни   агенти”   за   пратени   в   големите   министерства,   за   да   контролират 
отчетността.   Така   фактически   Антантата   осигурява   контрол   върху   германското   стопанство. 
Планът „Дауес” е такъв финансово – политически елемент, целящ стабилизиране на германското 
стопанство, за да се гарантират вноските.

От началото на 1924 до 1926г. стопанството е в оживление, а от 1926 до 1929 е в ик. Подем спрямо 
1913г. Важна предпоставка са огромните капиталовложения за около 30 млрд. марки (повечето 
американски), като за същия период Германия изплаща само 10 млрд. репарации. Копира се и се 
внедрява американският начин на производство, което увеличава производителността на труда с 
40%. Постепенно картелите и синдикатите губят значение, за сметка на увеличаващата се роля на 
концерните   и   тръстовете.   1927­1929г.   Германия   изпреварва   Англия   и   Франция   в   световното 
промишлено производство. 113% обем на промишленото производство спрямо 1913г.

В   селското   стопанство   положението   е   тежко.   През   никои   от   тези   години   не   е   достигнато 
предвоенното равнище на производство.