Клетъчна организация
на живата материя
Клетка
Материална система притежаваща всички
свойства на живота.
Може да се саморегулира и
самовъзпроизвежда.
Носи в себе си генетичната информация и
програмата за индивидуалното развитие
на организма.
Свързващ мост между поколенията.
Вируси
Има една група тела, които нямат клетъчен строеж и въпреки
това често се смятат за живи. Това са вирусите.
Извънклетъчната им форма, наречена вирион, е изградена от
нуклеинова киселина (ДНК или РНК), белтъчна обвивка и в
някои случаи двоен липиден слой, взет от мембраната на
последната клетка-гостоприемник. След като проникне в
клетката, вирусът разопакова своя вирион и губи характерната
си структура. От друга страна, именно тогава той проявява
"живо" поведение – налага своя интерес върху клетката-
гостоприемник и се възпроизвежда.
И по структура, и по функции вирусите приличат не толкова на
организми, колкото на генни комплекси, придобили максимална
самостоятелност.
Вирусите нямат собствена обмяна на веществата. Нещо
повече, тяхната наследствена програма не е цялостна и
трябва да се допълва с гени на гостоприемника.
Вирусите произвеждат своите белтъци върху чужди рибозоми
и оставят своите гени и РНК в допир с чужди ензими.
ПРОКАРИОТНА КЛЕТКА
Устройството на прокариотната
клетка е следното: Тя е оградена
с липидна клетъчна мембрана. В
средата
на
клетката
се
разполага генетичният й апарат
– една пръстенна молекула ДНК,
често
наричана
бактериална
хромозома. Участъкът, зает от
хромозомата,
се
нарича
нуклеоид. Функционално той е
аналог на еукариотното ядро, но
няма обвивка, оттам и името
прокариоти.
Пространството
между нуклеоида и клетъчната
мембрана
е
изпълнено
с
цитоплазма,
съдържаща
рибозоми. В нея може да има и
извънхромозомна ДНК – малки
пръстенни молекули, наречени
плазмиди.
ЕУКАРИОТНА КЛЕТКА
ЕУКАРИОТНА КЛЕТКА
ЦИТОПЛАЗМА – осигурява обмяната на веществата
и основните клетъчни функции.
Тя е колоидна система , съдържаща 85% вода и
10% белтъчини.
МИТОХОНДРИИ – сферични или пръчковидни
образувания със сложна структура. Състоят се от
белтъчини и липиди и са богати на ензими. В тях
протичат основните реакции на енергийния
метаболизъм (цикъл на трикарбоновите киселини,
окислително фофорилиране, синтеза на АТФ).
Съдържат ДНК, РНК, рибозоми и са в състояние да
синтезират белтъчни молекули.
ЕУКАРИОТНА КЛЕТКА
РИБОЗОМИ – разположени са свободно в
цитоплазмата или са прикрепени към ЕР. Броят им
може да достигне стотици хиляди и да се групират
в полирибозоми.
ЛИЗОЗОМИ – в животинските клетки. Богати са на
литични ензими, които катализират литичните
процеси в цитоплазмата.
АПАРАТ НА ГОЛДЖИ - Състои се от уплътнени
торбички, с гладки събрани по няколко мембрани.
Няма особено значение за предаването на
наследствената информация.
ЦЕНТРОЗОМА-състои се от две или повече
центриоли. Има пряко значение при образуването
на делителното вретено.
ЕУКАРИОТНА КЛЕТКА
ЕНДОПЛАЗМАТИЧЕН РЕТИКУЛУМ – система от
мемебрани и каналчета, които водят началото си
от обвивката на ядрото. Изпълнява транспортни
функции. В него се натрупват различни продукти
на синтезата, откъдето се транспортират към
съответните части на клетката.
ЯДРО – състои се от ядрена мембрана и
нуклеоплазма, в която са разположени едно или
няколко ядърца и хроматиновата структура. Тя се
състои от деспирализираните хромозоми на
интерфазното ядро.
ЕУКАРИОТНА КЛЕТКА
Основният химичен състав на хроматиновата
тъкан са дезоксирибонуклеопротеидите, които са
съединения на ДНК с белтъчини от рода на
хистоните.
Ядрото изпълнява изключително важни функции,
свързани с целия жизнен цикъл на клетката. От
особена важност е синтезата на ДНК и РНК,
свързана с репродукцията и предаването на
наследствената информация в поколенията.
Това определя сложното поведение и изменение
на ядрото по време на делене на клетката.
Предмет: | Клетъчна биология, Биология |
Тип: | Презентации |
Брой страници: | 30 |
Брой думи: | 560 |
Брой символи: | 3739 |