1  .Престъпн.в   съвр.свят:

Краят   на   ІІ 

Свет.война   поставя   началото   на   бързо 
нарастване   на   престъпността   в   развитите 
капиталистически   страни.   Бащата   на 
криминологията   е   Цезари   Бекария. 
Благодарение   на   плана   “Маршал”   се 
възстаноняват   икономиките   в   страните   от 
Западна   Европа.   С  падането   на   Берлинската 
стена   вече   не   остават   никакви   прегради   за 
пълната   глобализация,  която   от   своя   страна 
води   и   до   глобализация   на   престъпността, 
която

става

транс-национална.

В   страните   от   Централна   и   Източна   Европа 
престъпността се покачва главно с развитието 
на пазарната икономика. В по-малка или по-
голяма   степен   в   тях   протича   процес   на 
приватизация.
Не остава място по земното кълбо, където да 
не   се   отчита   висока   престъпност.   Транс-
националната   престъпност   е   организирана. 
Протича ускорен процес на конвергенция на 
организирана и конвенционална престъпност. 
Политиката за борба с престъпността вече е 
различна. Остарялият план за действие приет 
през   1985г.   е   не   едекватен.   През   2000г.   в 
Палермо се приема Конвенцията на ООН с/у 
транс-националната

престъпност. 

Последиците  

от   транс-националната 

престъпност   са:1.   заплаха   за   националната 
стабилност и държавния  контрол; 2.  заплаха 
за   суверенитета   на   държавите;   3.   заплаха   за 
демократичните   ценности   и   демократичните 
институции, особено за страните, които са в 
процес на изграждане на демокрациите си;4. 
заплаха   за   националната   икономика   – 
потоците   от   мръсни   пари   могат   да   разбият 
националната   икономика;   5.   заплаха   за 
приватизацията   (проявена   в   случай   че 
страните   са   в   преход).  Най-голям   дял   в 
организираната

транс-национална 

престъпност   имат:   търговията   с   оръжие,   с 
човешки   органи,   прането   на   пари   и   др. 
Глобализацията води до пълно виктимизиране 
на съвременното общество.
Глобализацията   на   световната   икономика   се 
характеризира

с:

1)   възникване   на   единен   световен   ред,
2)   възникване   на   единен   световен   пазар,
3) изграждане на световна финансова система,
4) доларизация на световна икономика.

6  -7   Икономическа   престъпност   и

Престъпност   с/у   икономиката:

  Тя   е 

интелектуална престъпн, в голяма степен тя е 
функция на глобализацията в световен мащаб. 
Участниците   в   нея   са   с   относително   високо 
образование.   В   икономическата   престъпност 
отсъства   насилие   и   в   по-голямата   си   част   е 
латентна.   Нейната   детерминация   е   по-
специфична.   Икономическата   престъпност   е 
характерна,   разнородна   съвкупност   от 
умишлени   и   непредпазливи   неправомерни 
прояви, които засягат обществото.Обикновено 
щетите   от   икономическата   престъпност   са 
значителни.Иконом.   престъп.   Може   да   бъде 
разделена   по   видове   престъпност:   -   против 
дейността   на   държавните   органи, 
документарни   прест.,   против   собствеността, 
против стопанската, финансовата, данъчната и 
осигурителната   система.   В  самата   структора 
на   икономическата   престъпност   стои 
измамата,   която   най   –   обобщено   е   парична 
или   стокова.   Границите   на   икономическата 
престъпност   зависят   от   1)   степента   на 
развиващата   се   икономика,   по   –   развитата 
икономика   следователно   по   развита 
икономическа   престъпност;   2)наличието   на 
пазарни   отношения   –   нереголиран   пазар 
поражда престъпност; 3) форма на регулиране 
на   икономиката-   държавно,   преобладаващо 

2а.Престъпността в България:

  Основни периоди 

в   развитието   на   престъпността   съвпадат   с 
периодизацията на криминологията в България.Три 
са периодите; първия обхваща от освобождението 
до   края   на   първата   световна   война   - 
престъпленията са предимно срещу собствеността. 
Вторият   е  когато   БГ   излиза   от   Първата   световна 
война със стопанска криза, което предпоставка за 
развитието на спекулата.Нарастват престъпленията 
против   собствеността   и   личността.1922г   е   приет 
закон   за   ограничаване   на   кражбите, 
убийствата,тежките телестни повреди и палежи. И 
третият   от   1944   до   1989г.   -премахва   се   частната 
собственост,   ускорена   индустриализация   и 
динамиката на осъдените престъпници е повлияна 
от   политическата   ситуация   –   ”народният   съд”. 
След   1989г.   в   резултат   на   социалните   промени   в 
страната общата характеристика на престъпността 
се   измени.   През   този   период   два   проблема   не 
изменно са в центъра нз общественото внимание – 
бедността   и   престъпността.   Увеличи   се   броят   на 
регистрираните   престъпления   и   коефициента   на 
престъпност. През 1989г. броят на престъпленията 
на   100 000   души   от   населението   е   бил   663,   през 
1992г.-   2646.Тогава   за   първи   път   се   заговори   за 
”взрив” на престъпността. През 1997г. е отбелязан 
нов по-висок ръст-2898 на 100хил.души население. 
Как се обяснява това? Със социалните изменения в 
страната   трябва   да   се   очакват   изменения   и   то   в 
посока нарастване на престъпността. Причината е 
комплекс   от   фактори   от   национално   значение, 
свързани с измененията от политически и финансов 
характер-процес   на   раздържавяване   на 
собствеността,   процес   на   връщане   на   земята   на 
нейните   собственици   и   др.   Основна   цел   – 
изграждане   на   стопанство   върху   принципите   на 
свободна   конкуренция   не   се   реализира,   налице   е 
имитационно   стопанство,   което   не   е   планово. 
Промените по законодателен път бяха свързани с 
безработицата.   Ликвидацията   на   предприятията, 
които ангажираха голям брой работна ръка увеличи 
безработицата. Невъзможността за професионална 
реализация   засегна   предимно   млади   хора. 
Постепенно   бедността   се   превърна   във   фактор, 
който ражда престъпност. Правопропорционално с 
увеличаването на дела на безработните се увеличи 
и   маргинализацията   в   обществото.   Създадоха   се 
относително затворени общности, в които животът 
протича   по   собствени   правила.   Това   води   до: 
1.ювентизация (подмладяване)-увеличи се делът на 
престъпност сред непълнолетните и младежите; 2. 
интелектуализация-за кратък период от време сред 
извършителите на престъпления има хора с висок 
образователен   ценз   (става   въпрос   за 
икономическите престъпления). С нарастването на 
броя   на   неграмотните   през   последните   години 
картината се променя, независимо от това, че делът 
на   хората   с   висше   образование   нараства; 
3.етнизация   на   престъпността   -   най-тежката 
характеристика   на   престъпността.   Поради 
нарастване   на   бедността   и   безработицата   сред 
ромската   общност   тяхната   активност   нараства 
няколко пъти. 4.Утвърждаването на организираната 
престъпн.в България- днес тя е част от ежедневието 
на  обществото  ни.  Тъкмо  през  преходния  период 
бяха допуснати най-високи нива на престъпността. 
В резултат на развитието на престъпността у нас в 
периода   на   преход   се   увеличи   процеса   на 
виктимизацията   поради   това,че   хората   могат   да 
бъдат не само реални, но и потенциални жертви.

8. Престъпност на “белите яки”:

  Идеята за тази 

престъпност  възниква  от  изследванията  на  Едуин 

3.   Традиционна   престъпност:

  Традиционната 

прастъпност   е   категория   на   криминологията   за 
означаване на основен вид престъпност, вкючващ 
ковенционални престъпления. Това е основен вид 
престъпност,   който   съставлява   около   80%   от 
криминалната   статистика   на   всяка   страна.   Тя 
включва кражби, повреждане или унищожаване на 
чуждо   имущество,   грабеж,   умишлено   убийство, 
причиняване   на   телестни   повреди,   изнасилване   и 
др.Над   2/3   от   общата   престъпност   се   пада   на 
конвенционалната престъпност. Тя подлежи на по-
точни измерения, защото за нея се води статистика. 
Така че тя е феномен, който сравнително най-добре 
се   познава.   Изследвана   е   престъпността   и  самите 
престъпници.   От   30   до   40%   от   цялата 
конвенционална   престъпност   е   делът   на   тежката 
престъпност.   Конвенц.престъпност   има   следната 
структура:   1.Основен   дял-престъпления   против 
собствеността, следвани от престъпленията против 
личността.   Сред   регистрираната   престъпност 
относителния   дял   се   променя,   защото 
престъпленията   против   личността   се   разкриват 
винаги   много   по-бързо.   На   следващо   място   – 
обществено-опасните -12-14% при регистрираните 
и   20%   при   санкционираните.   Конвенциалната 
престъпност   е   нееднородна   и   включва   различни 
престъпления-умишлени   и   непредпазливи,   а 
умишлените от своя страна са опити и довършени. 
Извършителите   се   делят   на   извършители, 
подбудители,   помагачи,   съучастници   или 
самостоятелни, пълнолетни и непълнолетни, жени, 
мъже   и   рецидивисти.   Има   висока   латентност   на 
този вид престъпност – средно годишно 60- 70 % от 
исвършените   престъпления   не   се   съобщават   в 
полицията.

4. 

Престъпност против собствеността

- Тя бива 

лична, частна, държавна и общинска.Едни от най – 
тежките са домовите кражби, извършват се главно с 
взлом  и причиняват големи щети. Те са проява на 
групова престъпност. Много от тях (кражбите) се 
извършват   по   поръчка   (според   търсенето).
Джепчийските   кражби   са   признак   на   бедно   и 
дезорганизирано   общество.   Статистика   на 
извършителите на кражби: 1)пол – 92% са мъже, а 
при   джепчийските   кражби   –   58%   са   жени;   2) 
възраст- преобладават непълнолетните и младежи; 
3) ниско образование; 4) етническа принадлежност- 
преобладават   ромите.   Техниките   непрекъснато   се 
усъвършенстват.  Много често една замислена като 
обикновена кражба прераства в грабеж. Кражбите 
могат да се извършват индивидуално, в съучастие 
или групово. Практиката показва, че привилегия на 
мъжете   е   да   извършват   кражби,   при   жените 
процентът   е   много   нисък   (обратно   е   при 
джебчийските   кражби,   които   се   извършват 
предимно   от   жени).   Малолетните   извършват 
противо-обществени   прояви,   а   не   престъпления, 
защото са наказателно не-отговорни. При кражбите 
преобладават извършителите с ниско образование. 
Повреждане   и   унищожаване   на   имущество   – 
повечето   се   основават   на   отмащение   или 
заплаха.проблема е ниската разкриваемост (главно 
при   палежите).  

Грабежите

  са   едни   от   тежките 

престъпления в наказателно правната с-ма Особено 
тежки   са   наказанията   при   грабежи-съчетание   м/у 
престъпление срещу собствеността и престъпление 
против личността. Особено опасниса въоражените 
грабежи,   голяма   част   от   извършителите   са   мъже. 
Голям   дял   имат   рецивидистите.   И   тук   има 
малолетни лица, извършители на грабежи, които са 
въвличани   в   тях,   защото   не   носят   наказателна 
отговорност

.  

Според   етноса   водещи   са   ромите 

следват   ги     българите   и   турците.   Тази   тежка 
престъпност е с много висока латентност. 

5.   Престъпност   засягаща   живота   и   здравето   на