Условия за развитие на 

туризъм в България

Икономическа среда

Mитове и 

легенди 

за 

българска

та 

икономика

. 

Туризмът.

•

Мит 1: 

Българският 

туризъм е в 

криза и е 

обречен

•

Фактите: Въп

реки многото 

безспорно 

съществуващи 

проблеми в 

сектора, 

истината не 

би могла да е 

по­различна – 

българският 

туризъм е 

един от 

малкото 

сектори, 

които се 

възстановиха 

почти веднага 

след 

кризисната 

2009 година и 

като цяло 

растат 

устойчиво 

през 

последните 

почти две 

десетилетия. 

Всичко това 

се вижда от 

данните на 

НСИ, 

показващи, че 

докато 

цялостната 

икономика на 

България 

едва през 

2014­а е 

успяла да 

възстанови 

предкризисно

то си ниво, 

реализиранит

е нощувки в 

сектор 

туризъм вече 

са пораснали 

значително 

спрямо 2008 

година. 

Данните в 

следващата 

графика са 

изцяло от 

НСИ:

Мит 2: 

Туризмът 

в 

България 

е по­слабо 

развит, 

отколкото 

в ЕС

•

Фактите: Сра

вненията 

между 

различни 

държави са 

много 

коварно нещо, 

но можем да 

направим 

съпоставка 

между това 

каква тежест 

има 

българският 

туризъм в 

нашата 

икономика и 

каква има 

европейският 

в 

европейската. 

Данните тук 

са от 

ежегодния 

доклад на 

GTTC. Вижда 

се ясно, че 

делът от 

българската 

икономика, 

произвеждан 

директно, 

индиректно и 

индуцирано 

от туризма е 

значително 

по­висок от 

същия дял в 

европейската 

– съответно 

почти 14% и 

около 9%. 

Практически 

това означава, 

че за 

българската 

икономика 

туризмът е с 

50% по­

висока 

тежест, 

отколкото 

средно за 

европейската. 

Не сме много 

назад по 

повечето 

показатели и 

от водещите 

европейски 

туристически 

дестинации 

като Франция, 

Италия, 

Гърция, 

Хърватия, 

Швейацария и 

Австрия.

Мит 3: 

Българит

е и 

чужденци

те бягат 

от 

застроени

те 

курорти. 

Презастро

ено е 

навсякъд

е.

Фактите: 

Оплакването как българите сме си презастроили държавата е 

често­срещано, но трудно може да се обоснове с факти. Например 

леглата в хотелите в България са почти точно толкова, колкото и 

леглата в хотелите в Швейцария. Двете страни са с почти еднакво 

население, като Швейцария практически не разполага с възможности 

за плажен туризъм.Ако бъдем изцяло коректни и сравняваме само 

круши с круши, то съпоставката между област Благоевград (със 

своите зимни курорти и красиви планини) и кантонът Граубюнден 

(отново известен със зимния туризъм и живописна планинска 

природа) е уместна, тъй като са с почти идентична като релеф и 

площ територия. В Граубюнден има по 5,5 хотелски легла на всеки 

квадратен километър и 0,2 хотелски легла на всеки 1 постоянен 

местен жител. В област Благоевград има 2,13 хотелски легла на 

всеки квадратен километър и 0,04 хотелски легла на всеки 1 

постоянен жител. Тоест швейцарският Граубюнден е над два пъти 

по­застроен от област Благоевград като легла към територия и над 5 

пъти по­застроен като легла към население.Ако пък сравним 

областите Варна, Добрич и Бургас с Лазурния бряг във Франция, 

откриваме почти същата картина. В трите български черноморски 

туристически региона имаме по 10 легла на всеки квадратен 

километър и по 0,16 легла на всеки постоянен жител. На Лазурния 

бряг имаме по 34,9 легла на всеки квадратен километър и по 0,15 

легла на всеки постоянен жител. Ако се вгледаме в темата лифтове, 

станала особено популярна последните месеци в България, виждаме, 

че на всеки 1000 квадратни километра планинска територия, 

България има точно 2.03 лифта, докато Франция има 25.3, Чехия (с 

най­висок връх 1603 метра)– 32.6, Словения – 34.1, Германия – 35, 

Австрия – 49.

•

Този мит е 

лесен за 

оборване 

поради 

простата 

причина, че 

България е 

по­голяма 

държава, 

отколкото 

често си 

мислим ­ в 

бързо 

обезлюдяваща

та ни се 

страна има 

предостатъчн

о села със 

селски къщи и 

малки 

хотелчета, 

където горите 

и ливадите са 

почти 

недокоснати, 

по улиците се 

надбягват 

гъски с 

магарета и 

стари баби ти 

носят рано 

сутрин мляко. 

Следователно

, изобщо не е 

сложно да 

сравним 

колко хора 

предпочитат 

да ходят по 

такива 

„селски“ 

региони с 

колко хора 

предпочитат 

да почиват в 

големите 

български 

курорти.