Тема 24. Основни методи и уреди за измерване на честоти и напрежения.

Честотата   е   един   от   основните   параметри,   характеризиращи 

електрическите   и   неелектрически   процеси   и   се   определя   с   броя   на 
периодите   на   трептенето   за   единица   време.  От   особено   значение   са 
цифровите методи за измерване на честотно-времеви параметри, чието 
паралелно развитие с образцовите мерки за честота, води до създаване на 
уреди с достатъчно широки обхвати и точност на измерване. Работният 
честотен   обхват   е   изключително   широк   от  

Hz

4

10

−

  (в   автоматиката)  до 

Hz

15

10

 (в радиотехниката и съобщителната техника).

Основните методи за измерване на честоти са:
 1.Резонансен метод,
 2. Метод с преобразуване на честота в напрежение /ток/.
 3. Методи на сравнение - посредством акустични биения и 

сравнение посредством ЕЛО

  4.   Цифрови   методи   за   измерване   на   честота,   период, 

времеви   интервали,   фазови   разлики;   микропроцесорни 
честотомери; микропроцесорни универсални броячи.

Ще бъде разгледан   метод с преобразуване на честота в 

напрежение - в този случай се използува разреждане и зареждане на 
кондензатор.

Принципът   на   този   метод   се   пояснява   със   схемата   на 

фиг.6.1.

Сигналът   с   неизвестна   честота

x

F

задейства 

поляризовано реле ПР или ЕК- електронен комутатор, в резултат на 
което подвижният контакт превключва кондензатора C от веригата 
на постояннотоковия източник ИПН с напрежение Е (контакт 1) 
във веригата на галванометъра G (или ЕА- електронен амперметър) 
-   контакта   2.   За   времето   на   единия   полупериод   на   този   сигнал 
кондензаторът се зарежда от Е през 

1

R

, а за времето на следващия 

се разрежда през 

2

R

 и G.   

(6.1)                     

C

R

зар

1

.

=

τ

(6.2)                    

(

)

C

R

R

G

разр

+

=

2

.

τ

,

1