1.Телекомуникационна система.видове сигнали.основни 
параметри и характеристики.първични сигнали.

Тел.с-ма е съвкупност от съоръжения,която позволява краини 
абонати да обменят инф.,включва и абонатни съоржения.Абонати 
на Тел. с-ма са както хора така и машини.Абонатните терминали 
са разнообразни: стационарни и мобилни телефонни апарати, 
телефаксни апарати,телексни апарати,ISDN терминали, 
PC,играещи ролята на терминал.Абонатната линия е 
индивидуална за абоната,тя трабва да бъде ефтина и с малка 
дължина. Комутационната с-ма е типично комуникационно 
съоръжение,което осигурява възможността множество абонати да 
се свържат всеки  с всеки.Уплатнителна с-ма се нарича 
комуникационно съоръжение,осигураващо едновременно 
предаване на множество сигнали по една и съща преносна 
среда.От мултиплексната с-ма излиза групов сигнал,които носи 
съобщения от различни източници.Съединителни линии се 
наричат преносните среди между груповите 
съоръжения.Преносна среда в широк смисъл се нарича физическа 
среда,в която се разпространява сигналът след предаването му.В 
този смисъл това е средата,в която се разпространява груповия 
сигнал на значителни разстояния.Смущения или шумове се 
наричат всички нежелани електрически сигнали,които пречат на 
правилното приемане на полезния сигнал.Техническата част на 
тел.с-ма,осигъряваша връзката между два абоната се нарича 
тел.канал.

Видове сигнали:

В зависимост от формата си са: 

Аналогови

-те са непрекъснати 

във времето .

Непрекъснати по стоиност,но в дискретно време

-те се изменят 

в строго определени моменти от време,могат да заемат 
произволни стоиности,но до следващия регламентиран момент от 
време не се предполага промяна на стоиноста на сигнала.

Дискретни- 

в опр.моменти могат да заемат предварително 

известни стоиности.

Цифрови-

 те са дискретни по време  и 

стоиност,сигнали с две възможни значения.
В зависимост от повторяемостта на стоиностите:

периодични и 

непериодични 
Основни параметри и характеристики на сигналите:

Ниво на сигнала,
Спектър на периодичен сигнал-

всеки периодичен 

несинусоидален сигнал мойе да се представи като сума от 
безкраино много синусоидални компоненти с различни честоти  и 
амплитуди,образъващи спектъра на сигнала.Всяка съставляваща 
синусоидна се нарича хармоник,а съвкупноста от всички 
хармоници се нарича спектрално разложение на 
сигнала

.Ефективна широчина на спектъра

 – е лентата от 

честоти,в която се разполага основната част от енергията на 
сигнала. 

Скорост на предаване- то

ва е важен параметър при 

предаване на дискретни сигнали.Задава се като брои импулси 
предавани за една секунда

Първични съобщителни 
сигнали:разговорен,музикален,видеосигнал и сигнал за 
данни.

2.Преносната среда 

е физическа среда,в която се разпространява 

сигналът от предавателят  до приемника на инф.Преносната 
среда,която свързва отделните елементи се нарича преносна 
линия.
Проводната линия е изкуствена направляваща среда,в която 
сигналът се движи от устроиство с непрекъсната 
конструкция,което може да предава електромагнитна енергия в 
дадено направление.Тя бива електропроводна и 
световодна.Преносните среди биват непрекъснати и 
прекъснати.

Параметри на непрекъснатите метални линии: 

първични 

са актовно съпротивление,капацитет,индуктивност и 

проводимост на линията.

Вторичните 

на една линия зависят от 

честотата на сигнала  и  от  всички първични параметри.

еднопроводна и двупроводна връзка:

наи- простата връзка е 

тази,която е реализирана с един проводник.В качеството на втори 
проводник се използва земята.Такава среда е много 
икономична,но има сериозен недостатък-силна уязвимост от 
шумове.

Електропроводни линии биват въздушни и кабелни 

съобщителни линии.

Въздушните са медни,стоманени и 

биметални.Кабелните са симетрични  и коаксиални.

3.Влакнесто-оптични съобщителни линии (ВОСЛ)-

се състоят 

от оптични влакна,които представляват изключително тънки 
нишки от много чисто стъкло.Във ВОЛС се използват светлинни 
сигнали в близкия инфрачервен обхват с дължини на вълните 
0.85-1.55 микрометра.За да са ниски загубите на светлина по 
протежение на оптичното влакно,дебелината му трябва да е от 
порядъка на дължината на вълната.Затова се използват влакна с 
диаметър 8-50 микрометра. Материалите за изготвяне на оптични 
влакна имат голяма пропускателна способност и минимално 
затихване  при разпространението на светлина.Наи-добър 
материал за световод е ултрачистото синтетично кварцово 
стъкло.Използва се и силикатно стъкло. Характерно за оптичните 
влакна е еднопосочното предаване на сигналите. Оптичните 
влакна формират диелектричен вълновод,по който се предават 
оптичните сигнали.Съвременните оптични влакна имат 
двуслойна структура- сърцевина от чисто стъкло и обвивка от 
стъкло с примеси. 

Едномодов режим-

се осигурява,когато 

дебелината на сърцевината е близка до дължината на вълната и 
оптичната и плътност е по- голяма от тази на обвивката.

 В 

многомодов режим-

се пускат две или повече вълни с различни 

дължини и ъгли на падане,по-големи от 
критичния.Многомодовите влакна се захранват от светодиот и 
имат по-голяма дебелина на сърцевината. 

Конструкция на 

оптичното влакно-

стъкловлакното представлява тънък стъклен 

цилиндър от SiO2,наречен сърцевина,обхванат от втори стъклен 
слой-обвивка.Върху стъклената обвивка са разположени 
последователно силиконова обвивка,буферна обвивка,укрепящи 
елементи и полиуретанова външна обвивка.
Оптичните влакна не се използват по едно,а като сноб от 
влакна,свързани  в определена система и обвити със защитни 
обвивки,т.е. обединени в оптичен кабел,който се полага в 
съществуващите или нови кабелни шахти.

Предимства на 

оптичнте кабели: 

изключително голям капацитет;малко 

затихване; нечуствителност към външните електромагнитни 
влияния;липса на възможност за къси съединения в 
съединителната линия;оптичните кабели са компактни с малки 
размери и тегло,не са метални;имат относително ниска стоиност 
и дълъг жизнен цикъл

Светодиодите(LED)

- се прилагат при теснолентови системи за 

пренос на къси разстояния.

Лазерният излъчвател

-е светодиод, 

обединен  с оптичен резонатор,чиято резонансна честота 
съответства на излъчваната дължина на вълната.Когато 
управляващият ток надвиши определен праг,оптичния резонанс 
предизвиква принудителна фотонна емисия и мощността на 
изходния сигнал се увеличава многократно. Излъчваната 
светлина е кохерентна,има една и съща дължина на вълната и се 
разпространява под малък ъгъл.

4

.Радио и телевизионните връзки са безжични връзки,които 

използват като преносна среда ефира.Носител на инф.са 

електромагнитните вълни (ЕМВ)

.Хармоничните ЕМВ се 

характеризират с три основни параметъра:период на 
хармоничната вълна Т;честота на трептенето f; дължина на 
вълната .ЕМВ с дължина на вълната λ>10

-4 

m

се наричат радиовълни.Един от най-важните фактори при 
разпространение е земята,и атмосферата също.
При разпространението на вълните са възможни три 
пътя.Повърхностната вълна се разпространява успоредно на 
земната повърхност и се нарича приземна.Вълната, която се 
излъчва към космоса се анрича пространствена.

Радиорелейната линия (РРЛ)

представлява прекъсната преносна 

среда,организирана като радиолиния с ретранслация в обхвата на 
дециметровите и сантиметровите вълни. 

Видове РРЛ:

в 

зависимост от начина на ретранслация биват:РРЛ с пряка 
видимост и тропосферни РРЛ.В зависимост от принципа на 
мултиплексиране се делят на аналогови и цифрови.
Спътниковата съобщителна линия е РРЛ с една междинна 
станция,монтирана на спътник.МЕтоди за ретранслация на 
сигналите- подразделят спътниковите с-ми на два вида:с пасивна 
и активна ретранслация. Орбити на комуникационните спътници-
разположеният на изкуствения спътник ретранслатор трябва да 
има непрекъсната радиовръзка с наземните станции по врема на 
сеанса на радиовръзка. Когато спътника се движи спрямо 
тях,антените трябва да го следят автоматично.