Фасул

     Зърнено­бобови 

култури 

Стопанско значение



Фасулът е най- разпостранената бобова култура у нас. 



Още от миналото той така е допаднал по вкус и хранителност 
на нашия народ, че е станал наша национална храна.

Хранителен състав

Фасулът  съдържа  средно  24.3%  суров  протеин,  1.8%  мазнини,  47.3% 
въглехидрати, 3.8% целулоза и 4.9% минерални вещества и витамин В. 

По съдържание на белтъчини фасулът отстъпва на повечето бобови култури но 
се изравнява с тези на месото, рибата и други животински продукти. 

Приложение

•

  Широко  приложение  намира  използването  на  фасула  в  зелено 

състояние. Зелените бобове са богати на белтък и витамини А и С. Те 
се използват за храна и консервиране.

•

 Фасулевото брашно може да се прибавя към пшеничното /до 10%/ 

при приготвяне на хляб и макарони.

•

  Сламата  и  плявата  на  фасула  са  богати    на  белтъчини  и  са  много 

добра храна за селскостопанските животни. Сламата съдържа от 3 до 
6 пъти повече белтъчини в сравнение със сламата на житните.

•

  Фасулът  има  и  голямо  агротехническо  значение.  Като  бобово  и 

окопно  растение  то  се  прибира  сравнително  рано  и  остава  почвата 
чиста от плевели, като я обогатява с азот.

Коренова система

. 

Кореновата система се състои от главен корен и странични разклонения, 
които се разрастват по-бързо от главния корен и могат да го достигнат и 
да се изравнят с него. 

В сравнение с останалите зърнено бобови култури кореновата система  на 
фасула е по-слабо развита и плитко разположена. 

Тя  има  слаба  пробивна,  разклонителна,  възстановителна  и  усвояваща 
способност.

По-голямата част от корените се намират на дълбочина до 40 cm, но 20-
25% от кореновата маса се разполагат в слоя от 0 до 5 cm. 

По корените на фасула се развиват специализирани грудкови бактерии - 
Rhizobium phaseoli.

Стъбло

. 

Стъблото  на  фасула  е  ръбесто,  изправено  или  увивно,  разклонено,  слабо 
овласено,  обикновено  зелено,  след  застаряване  се  вдървесинява.  То  има 
различни височини при различните форми.

Формите с неувивно стъбло /пешаци/ имат кратък вегетационен период, и 
растежът им завършва с образуване на съцветие. Те имат ниско, дебело и 
изправено  стъбло  с  височина  20-70  cm.  Използва  се    за  производство  на 
зърно.

Формите  с  увивно  стъбло  се  отглеждат  предимно  на  колове  /наричат  се 
увивни/. Стъблата им са тънки и високи от 2 до 5m.

Листа

. 

При  поникване  на  обикновения  фасул  семеделите 
се 

изнасят 

над 

повърхността 

на 

земята, 

позеленяват и започват да фотосинтезират.

Първата двойка листа, които се развиват са прости 
(примордиални),  със  сърцевидна  форма.  По-късно 
се  формират  същинските  листа.  Те  са  сложни, 
триделни и са разположени спирално по стъблото. 

Листата  са  свързани  с  обща  дръжка  посредством 
съчленителни  връзки,  благодарение  на  които 
могат  да изменят положението си, в зависимост от 
интензивността на светлината и температурата.

В  основата  на  централната  листна  дръжка  се 
намират  клиновидни прилистници.

Цветове

. 

Разположени  са  в  пазвите  на 
листата  или  на  върха  на 
разклоненията,  събрани  от  2 
до  8  в  малки  гроздчета,  най-
често 2-4. 

Венечните  листа  могат  да 
бъдат 

оцветени 

в 

бяло, 

светловиолетово, 

червено, 

розово и пъстро. 

Фасулът  е  самоопрашващо  се 
растение.

Плодове.

Плодът  на  фасула  е  боб  (чушка),  състоящ  се  от  един  плодолист,  между  двете 
половинки на който се намират семената. 

Той  е  прав  или  в  различна  степен  извит,  слабо  сплеснат,  леко  прищипнат  и  на 
върха завършва с малка човчица. 

Дължината му варира от 5 до 25 cm, а ширината - от 0.5 до 3 cm. Плодовете му са 
събрани по 2 или 4 на обща дръжка и всеки съдържа от 4 до 6 семена. 

Семена

.  

Имат различна форма, големина и 
оцветяване. 

Формата и едрината на семената е 
систематичен признак. 
Те могат да бъдат сферични, 
продълговати, бъбрековидни, 
плоски, полуплоски и елипсовидни.

По големина са дребни - с 
абсолютна маса до 300g, средно 
едри - до 500g и едри - над 500g. 

Цветът на семената е с различни 
нюанси - от бяло до черно или 
пъстри.