Фасул
Зърненобобови
култури
Стопанско значение
Фасулът е най- разпостранената бобова култура у нас.
Още от миналото той така е допаднал по вкус и хранителност
на нашия народ, че е станал наша национална храна.
Хранителен състав
Фасулът съдържа средно 24.3% суров протеин, 1.8% мазнини, 47.3%
въглехидрати, 3.8% целулоза и 4.9% минерални вещества и витамин В.
По съдържание на белтъчини фасулът отстъпва на повечето бобови култури но
се изравнява с тези на месото, рибата и други животински продукти.
Приложение
•
Широко приложение намира използването на фасула в зелено
състояние. Зелените бобове са богати на белтък и витамини А и С. Те
се използват за храна и консервиране.
•
Фасулевото брашно може да се прибавя към пшеничното /до 10%/
при приготвяне на хляб и макарони.
•
Сламата и плявата на фасула са богати на белтъчини и са много
добра храна за селскостопанските животни. Сламата съдържа от 3 до
6 пъти повече белтъчини в сравнение със сламата на житните.
•
Фасулът има и голямо агротехническо значение. Като бобово и
окопно растение то се прибира сравнително рано и остава почвата
чиста от плевели, като я обогатява с азот.
Коренова система
.
Кореновата система се състои от главен корен и странични разклонения,
които се разрастват по-бързо от главния корен и могат да го достигнат и
да се изравнят с него.
В сравнение с останалите зърнено бобови култури кореновата система на
фасула е по-слабо развита и плитко разположена.
Тя има слаба пробивна, разклонителна, възстановителна и усвояваща
способност.
По-голямата част от корените се намират на дълбочина до 40 cm, но 20-
25% от кореновата маса се разполагат в слоя от 0 до 5 cm.
По корените на фасула се развиват специализирани грудкови бактерии -
Rhizobium phaseoli.
Стъбло
.
Стъблото на фасула е ръбесто, изправено или увивно, разклонено, слабо
овласено, обикновено зелено, след застаряване се вдървесинява. То има
различни височини при различните форми.
Формите с неувивно стъбло /пешаци/ имат кратък вегетационен период, и
растежът им завършва с образуване на съцветие. Те имат ниско, дебело и
изправено стъбло с височина 20-70 cm. Използва се за производство на
зърно.
Формите с увивно стъбло се отглеждат предимно на колове /наричат се
увивни/. Стъблата им са тънки и високи от 2 до 5m.
Листа
.
При поникване на обикновения фасул семеделите
се
изнасят
над
повърхността
на
земята,
позеленяват и започват да фотосинтезират.
Първата двойка листа, които се развиват са прости
(примордиални), със сърцевидна форма. По-късно
се формират същинските листа. Те са сложни,
триделни и са разположени спирално по стъблото.
Листата са свързани с обща дръжка посредством
съчленителни връзки, благодарение на които
могат да изменят положението си, в зависимост от
интензивността на светлината и температурата.
В основата на централната листна дръжка се
намират клиновидни прилистници.
Цветове
.
Разположени са в пазвите на
листата или на върха на
разклоненията, събрани от 2
до 8 в малки гроздчета, най-
често 2-4.
Венечните листа могат да
бъдат
оцветени
в
бяло,
светловиолетово,
червено,
розово и пъстро.
Фасулът е самоопрашващо се
растение.
Плодове.
Плодът на фасула е боб (чушка), състоящ се от един плодолист, между двете
половинки на който се намират семената.
Той е прав или в различна степен извит, слабо сплеснат, леко прищипнат и на
върха завършва с малка човчица.
Дължината му варира от 5 до 25 cm, а ширината - от 0.5 до 3 cm. Плодовете му са
събрани по 2 или 4 на обща дръжка и всеки съдържа от 4 до 6 семена.
Семена
.
Имат различна форма, големина и
оцветяване.
Формата и едрината на семената е
систематичен признак.
Те могат да бъдат сферични,
продълговати, бъбрековидни,
плоски, полуплоски и елипсовидни.
По големина са дребни - с
абсолютна маса до 300g, средно
едри - до 500g и едри - над 500g.
Цветът на семената е с различни
нюанси - от бяло до черно или
пъстри.
Предмет: | Биология |
Тип: | Презентации |
Брой страници: | 32 |
Брой думи: | 2267 |
Брой символи: | 13107 |