С О Ф И Й С К И

У Н И В Е Р С И

Т Е Т

„

. 

”

Св Климент Охридски

-

Геолого географски факултет

Външнотърговска

  политика

  на

Европейския

  Съюз

  – 

Специални

  споразумения

Европейския съюз е водеща търговска сила, като понастоящем се нарежда на второ място 
след САЩ по отношение на износа и на първо място в световен мащаб по отношение на 
вноса. 
Общата търговска политика е стълб на външните отношения на Европейския съюз. Тя се 
базира на пакет от единни правила съгласно Митническия съюз и Общата митническа тарифа 
и управлява търговските отношения на държавите-членки с държавите извън Европейския 
Съюз. Целта на инструментите за търговска защита и пазарен достъп е главно да защитят 
европейските предприятия от препятствията пред търговията. ЕС е еволюирал в процеса на 
глобализация, като се насочва към хармоничното развитие на световната търговия и 
насърчава справедливостта и устойчивостта. Той активно насърчава отварянето на пазарите и 
развитието на търговията в многостранната рамка на Световната търговска организация 
(СТО). Същевременно, той подкрепя развиващите се страни и региони чрез двустранни 
отношения с оглед на включването им в световната търговия с помощта на преференциални 
мерки.
Основен инструмент на общата търговска политика е общата външна тарифа – най-важния 
елемент на Европейския митнически съюз. Тя означава прилагане на еднакви мита върху 
вноса от трети страни, независимо от страната-членка, към която е насочен. Това на практика 
дава възможност и за преференциално третиране на вноса на трети страни. В рамките на 
процеса по премахване на пречките и с цел стимулиране на международната търговия ЕС 
сключва специални споразумения за преференциална търговия с отделни страни и групи 
държави. Общите правила за износ в ЕС са изградени на принципа на свобода на износ и 
определяне на процедури за надзор и защита, които се прилагат, когато е необходимо.

Специални споразумения на ЕС:
- Европейското икономическо пространство – с Норвегия, Исландия и Лихтенщайн
- Съседски споразумения - Източно партньорство и Средиземноморие
- Отношения със страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн
- Обща система за преференции – Търговски режим спрямо развиващите се страни



ЕВРОПЕЙСКО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО (ЕИП)

Създадено през 1994 г., Европейското Икономическо Пространство (ЕИП) има за цел да 
разшири действието на вътрешния пазар на ЕС върху трите страни от Европейската 
асоциация за свободна търговия: Исландия, Норвегия и Лихтенщайн. Цялото законодателство 
на ЕС във връзка с вътрешния пазар се отразява редовно в законодателство на страните от 
Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и неговото правилно изпълнение и 
прилагане подлежи на мониторинг от страна на специални органи на ЕАСТ.

Целта на ЕИП е да разшири вътрешния пазар, за да включи няколко държави в Европейската 
асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които не желаят да се присъединят към ЕС или все 
още не са готови за това.

2

Споразумението за създаване на Европейското Икономическо Пространство е подписано на 2 
май 1992 г. и трябва да влезе в сила на 1 януари 1994 г. То обединява Общността (която по 
това време има 12 членки) и шестте страни от ЕАСТ - Австрия, Финландия, Исландия, 
Норвегия, Швейцария и Швеция.. Много скоро след това обаче броят на страните от ЕАСТ 
намалява на пет, защото Швейцария не успява да ратифицира споразумението в резултат на 
отрицателен вот на референдума. Все пак Швейцария запазва статута си на наблюдател в 
ЕИП. След като още три страни от ЕАСТ, а именно Австрия, Финландия и Швеция се 
присъединяват към ЕС в началото на 1995 г., ЕИП обхваща само Исландия, Норвегия и 
Лихтенщайн. Десетте нови държави членки, които се присъединяват към ЕС на 1 май 2004 г., 
автоматично стават част от ЕИП, както и България и Румъния през 2007 г.

Европейското Икономическо Пространство излиза извън класическите споразумения за 
свободна търговия (ССТ) в стремежа си да разшири пълните права и задължения на 
вътрешния пазар на ЕС към страните от ЕАСТ. Това включва основни принципи, 
съответстващи на четирите свободи на вътрешния пазар, както и политиките на ЕС по 
отношение на тяхното постигане и спазване, но също и няколко съпътстващи политики и 
дейности, в които участват страните от ЕАСТ и за които те имат финансов принос. 
Вътрешният пазар, който обединява държавите – членки на ЕС, не се простира до всички 
сектори от икономиката на ЕИП. Самата свободна търговия остава ограничена в някои 
сектори, по-специално селското стопанство и риболова. Също така няма хармонизация на 
таксите и митническите тарифи, а следователно няма и уеднаквена търговска политика по 
отношение на останалата част от света. Споразумението за Европейското икономическо 
пространство не включва елементите от европейската интеграция, които не са част от 
вътрешния пазар, като икономическия и паричен съюз, външната и общата политика на 
сигурност и сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи. Преди 
всичко то не включва трите страни от ЕАСТ, които са част от ЕИП, в институционалната 
система и системата за вземане на решения на ЕС.

Когато новите текстове във връзка с вътрешния пазар се приемат от ЕС, те се разглеждат от 
съвместен комитет, който е съставен от представители на ЕС и представители на трите 
страни от ЕАСТ. На своите редовни заседания (веднъж месечно) този орган решава каква 
част от законодателството и по-общо от всички правни актове на ЕС (мерки, програми и др.) 
трябва да се включи в ЕИП. Всеки правен акт на ЕС, който е приет като част от 
Споразумението за ЕИП, трябва да бъде приложен в националното законодателство на трите 
страни от Европейската асоциация за свободна търговия, в случай че това се изисква 
съгласно съответно действащата конституция. Регламентирано е участието на страните от 
ЕАСТ в разработването на правните актове на ЕС. Представителите на тези страни са 
поканени да участват равнопоставено с колегите им от държавите – членки на ЕС в писмени 
и устни консултации, а понякога и в работата на специално назначените от Комисията по тези 
въпроси постоянни комисии. След като законодателството за вътрешния пазар бъде прието от 
страните от ЕАСТ, трябва да се упражнява надзор върху неговото правилно транспониране и 
прилагане. Надзорният орган на ЕАСТ и Съдът на ЕАСТ, които отговарят съответно на 
Комисията и Съда на Европейския съюз в системата на ЕС, гарантират, че законодателството 
на ЕИП се прилага изцяло и последователно. Надзорният орган на ЕАСТ поддържа индекс на 
вътрешния пазар, който следи прилагането на законодателството от различните държави. 

ПРОЦЕСЪТ ПО ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ИСЛАНДИЯ

3