30.

30. Произход, развитие, структура и политика в областта на сигурността на ЕС

През   май   1952   г.   в   Париж   е   подписан   дог-р   за   Европейска   отбранителна   общност, 
предвиждащ създаването на наднац.  военна орг-ция. Отказът на Националното събрание 
на   Франция   да   ратифицира   този   д-р   обрича   този   първоначален   проект   на   неуспех. 
Сформираният през 1954 г. Западноевропейски съюз (ЗЕС) има амбицията да бъде чисто 
европ. орг-ция за колективна отбрана. Западноевроп-та интеграция в следвоенните условия 
започва   да   се   гради   на   основа   концепцията   на   Жан   Моне   за   създаване   на   европейски 
икономически общности като първи етап на Европ-та Федерация.
Институционалните основи на европ-то пол-ско сътрудн-во залягат в Единния европейски 
акт   от   1986   г.   Благоприятните   вътрешни   и   м/ународни   условия   след   края   на   Студената 
война   правят   възможно   подписването   през   февр.  1992   г.   в   Маастрихт   на   договора   за 
Европейски съюз. Д-рът от Маастрихт утвърждава и “единният институционален механизъм” 
на функциониране и упр-е на  ЕС.  Договорът от Амстердам  доразвива организационните 
стр-ри  и  някои  от  пр-пите  в  процеса   за   приемане   на  съгласувани   реш-я  м/у   страните  – 
членки на ЕС.
Създава се нов пост на Върховният представител за общата пол-ка в областта на външната 
пол-ка, отбраната и сиг-та, който същевременно е и генерален секретар на ЕС. Разкрито е и 
ново структурно звено за пол-ско планиране и ранно предупреждение към Секретариата на 
ЕС. Повратна точка в развитието на общата европейска пол-ка на сиг-ст и отбрана бележи 
историческата френско  - британска среща в Сен Мало през 1998 г. Макар и по различни 
причини, основните страни със сравнително голям военен потенциал и пол-ска тежест се 
договарят   да   стартират   на   практика   пол-ката   на   отбрана   в   рамките   на   ЕС,   заложена   в 
договора от Амстердам.
На срещата на Европейския съвет в Хелзинки през дек. 1999 г. се потвърждава волята на 
ЕС за изграждане на автономен капацитет за действие в съответствие с Петерсбергските 
мисии   като   отговор   на   м/ународни   кризи.   Утвърждава   се   ролята   на   генералния 
секретар/върховен представител за развитието на общата пол-ка за сиг-ст и отбрана и му 
се възлага като ген.  секретар на ЗЕС да използва ресурсите на орг-цията за постигане на 
целите, заложени в чл. 17 от Договора на ЕС
Структура на 

 ЕС

    - Съветът на Европа, който осигурява необходимия импулс за развитието на 

съюза и за определянето на общите пол-ски насоки, включва държавните или правителствени 
глави на страните-членки и президента на комисията и се подпомага от външните мин-ри и 
членовете на комисията. Той провежда срещи поне два пъти годишно, обикновено в страната, 
която председателства Съвета на ЕС на ротационен принцип, и внася в Парламента на Европа 
годишен   отчет  относно  постигнатия  от  Съюза  напредък.  Парламент на Европа  –  ЕС  има 
институционална с-ма, която е единствена по рода си в света.  Страните-членки на Съюза 
делегират   суверенитета   си   по   някои   въпроси   на   независими   институции,   които 
представляват интересите на Съюза като цяло, на страните-членки и на техните граждани. 
Европейската комисия  е тази институция, която представлява и защитава интересите на 
Съюза. Европейският парламент се избира за период от 5 год. с общи демократични избори 
ч/з волята на всички   граждани. В него са представени пан-европейски пол-ски течения и 
основните   пол-ски   партии   от   страните   членки.  Основни  функции  на   Парламента   са:  1. 
Законодателни   функции   заедно   със   Съвета   на   ЕС;   2.  Утвърждава   бюджета   заедно   със 
Съвета на ЕС и по този начин осъществява контрол в/у разходите на ЕС. Съвет на ЕС - в 
Съвета   заседават представители на прав-вата на страните - членки. Съветът се среща 
редовно на ниво работни групи, посланици и министри, а в случаите, когато тр. да се вземе 
важно   пол-ско   решение,   на   ниво   президенти   и   министър-председатели.   Съветът 
функционира в различни конфигурации, както следва: Общи въпроси и Външни отношения; 
Икономически и финансови въпроси;  Правосъдие и вътрешни работи;  Заетост,  социална 
пол-ка,  здравеопазване   и  защита   на   потребителите;  Конкуренция;  Транспорт, 
Телекомуникации и Енергетика; Земеделие и Риболов; Околна среда; Образование, Пол-ка 
за младежта и Култура

1