ЮЗУ “НЕОФИТ РИЛСКИ”

СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ 

РЕФЕРАТ

на тема:

Работна заплата и парични приходи, доходи на 1 

лице от населението

Изготвил:

Проверил:

Николинка Николова

доц. д-р Г. Георгиев

Фак. № 12150342041
Спец. “Финанси”

Благоевград

2013 г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Увод ...............................................................................................................................3

1. Фактори определящи равнището на работната заплата.................................... 3

1.1.   Формиране   на   работната   заплата   според   съвременните 

икономисти....................... ............................................................................................5

            1.2. Работната заплата в отделните сфери..................................................................6

1.3. Видове работна заплата.......................................................................................10

2.Парични

приходи,

доходи

на

1

лице

от 

населението..................................................................................................................10

2.1 Характеристика на доходите................................................................................10

2.1.1 Политика на доходите.......................................................................................11

            2.1.2 Традиционна политика на доходите................................................................12

            2.1.3 Съвременна политика на доходите..................................................................12

2.2 Актуално състояние на доходите в България....................................................12

            2.3. Индексирането като пряк начин за регулиране на доходите на населението 

при инфлация...........................................................................................................................18 

Заключение .................................................................................................................21

Използвана литература ..............................................................................................23

2

Увод

Работната заплата или цената на работната сила е стойностна категория, която се 

налага  в  пазарното   стопанство  като   универсална   икономическа  форма  и  започва  да 

функционира в най-широки мащаби, едва при наличието и утвърждаването на следните 

условия и предпоставки: 

-   при   отпадането   на   робската   или   феодална   зависимост   на   човека,   респ.   след 

превръщането му от зависимо и безправно човешко същество в равноправен гражданин 

и юридическа свободна личност; 

-   при   наличието   на   липса   и/или   при   недостатъчни   по-размер   парични   средства   за 

средства за живот в определена част от икономически активното население; 

- с наличието на достатъчно парични средства в друга част от населението, които на 

тази основа имат възможност да организират производствен процес, да заплащат на 

наетата работна сила и следователно да носят риск за постигнатите резултати;

1.Фактори определящи равнището на работната заплата

     При наличие на стоково, пазарно ориентирано стопанство, работната заплата е цената на 

работната сила или икономическата категория, която се формира на пазара на труда, в 

условията на свободно и доброволно договаряне между два свободни и независими един от 

друг   субекта.   Поставена   и   разгледана   от   правна   гледна   точка,   работната   заплата   е 

материален резултат на доброволно и равноправно юридическо споразумение постигнато 

между две равноправни страни, респ. между стопански субект и физическо лице или между 

физически лица, израз на еквивалентна  размяна на стойности и в конкретния случай – 

замяна на свободно време и способност за труд на едно лице за временно ползване от друго 

лице, срещу парично или натурално възнаграждение. В този случай наемното отношение за 

полагане /ползване/ на труд между две страни се приема като правно издържана сделка, 

при което едната страна - собствениците на работната сила на принципа на еквивалентната 

размяна,   предоставят   собствената   си   работна   сила   по   договор   на   собствениците   на 

капитал /втората страна/, които от своя страна се задължават да ги възнаградят за труда и 

времето  на тяхното използване.  Това  възнаграждение  респ. получената работна заплата 

собствениците на работната сила ползват за закупуване и присвояване на стоки и услуги 

осигуряващи им необходимите средства за живот. В конкретния случай съществува и има 

реално проявление на един вид юридически издържан договор /договор за наем/, форма на 

писмено   или   устно   споразумение   между   две   независими   и   равноправни   една   от   друга 

3

страни – страна собственик на работната сила и страна собственик на капитала, при което, 

първият субект по договора следва да отработи определено календарно време /ден, месец, 

година/, срещу което следва да получи в замяна парично възнаграждение, докато вторият 

субект  по същия този договор, който използвайки работната сила и част от свободното 

време  на собственика на работната  сила, следва  да заплати предварително уговореното 

парично възнаграждение, придобило в стопанския живот на страните с пазарни икономики 

формата на работна заплата.

      Изследването на методологическите основи на икономическата категория “работна 

заплата”, респ. на същността и принципите за формиране и регулирането поставя пред 

науката   много   и   значими   проблеми,   но   всички   те,   гравитират   в   орбитата   на   два 

основнополагащи   и   фундаментални   за   стопанската   ни   практика   въпроса   –  първият, 

който касае преди всичко, дефинирането на факторите, които обуславят същността на 

тази   икономическа   категория   и     на   тази   основа   формулиране   на   принципите, 

политиката и подходите за изграждане и регулиране на работната заплата  и  вторият, 

касаещ формата, структурата и съдържанието на механизма, респ. инструментариума, 

посредством   който   величината   на   трудовото   възнаграждение   се   определя   и 

конкретизира,   посредством   вида   на   формите,   методите   и   средствата,   използвани   за 

неговото формиране , регулиране и заплащане.

        Отговорът и на двата въпроса изисква преди всичко задълбочен анализ на научната, 

нормативната и действаща практика в нашата страна, анализ и изследване на дейността по 

политиката и начина на регулиране на трудовите възнаграждения, която се провежда от 

фирми и държавата като цяло, както и възможното разкриване на положителните страни от 

практиката на редица водещи фирми в развитите индустриални страни. Това е повече от 

актуално и належащо, особено в момент, когато нашата страна е реално пълноправен член 

на ЕС. От тази гледна точка анализът на досегашната ни практика, както по-отношение 

определяне   на   величината   на   трудовите   възнаграждения,   така   и   по-отношение   на 

механизма за тяхното регулиране има изключително важно значение за икономиката на 

страната, за трудовата мотивация на заетите работници и служители, но така също и за 

постигане   на   най-благоприятни   измерения   на   “социалното   сътрудничество”   и 

“хармонизация”  по  всички  тези  въпроси, засягащи  отношенията  държава,   наети  лица  и 

работодатели.

         Първите  изследвания  с  научна   стойност  за  характера,   същността   и факторите, 

определящи   величината   на   работна   заплата,   принадлежат   на   представителите   на 

4

класическата политическа икономия. Така например, според  Адам Смит

същността и 

проявлението на работната заплата се определя от действието на следните три фактора: 

* търсенето и предлагането; 

*   от   цената   на   предметите   от   първа   необходимост   и   жизнените   средства,   които 

работника  следва да закупи,  за да може да се издържа  неговото семейство  и да се 

възпроизвежда постоянно работната сила; 

* от нарастването на националното богатство; 

За   работната   заплата,   посочва   Смит,   е   характерна   тенденцията   постоянно   да   се 

увеличава, като това при него се свързва с увеличеното търсене на наемна работна сила 

и   с   нарастването   на   общественото   богатство.   Но   това   нарастване   има   своите 

ограничители в национален мащаб и в мащаба на отделните предприятия, а именно в 

нарастването  на фондовете,  предназначени  за заплащане  на работната  сила. Според 

него,   “тези   фондове   са   два   вида:   първо,   доходът,   които   надвишава   това,   което   е 

необходимо   за   издръжката   и   второ,   капиталът,   който   надвишава   това,   което   е 

необходимо за осигуряване заетост на самите работодатели, …Макар богатството на 

една страна да е много голямо, ако то дълго време не расте, не можем да очакваме 

работната заплата в нея да е много висока”. В този случай, изтъква А. Смит, “рядко би 

съществувал недостиг на работна ръка и работодателите не биха били принудени да се 

надпреварват   да   дават   повече,   за   да   си   осигурят   работници.   Работната   ръка   би   се 

умножила   отвъд   нейната   заетост,   би   съществувал   постоянен   недостиг   на   работа   и 

работниците биха се състезавали помежду си, за да си осигурят заетост.”

1.1. Формиране на работната заплата според съвременните икономисти

Съвременните   икономисти   имат   по-различно   виждане   за   формирането   на   работната 

заплата.   Определяйки   работната   заплата   като   изключително   сложна   и   многопластова 

категория, в основата на която стоят специфична група от фактори, които я обуславят и 

между които посочват не само издръжката на работната сила, но също така посочват и  

отражението   което   могат   да   имат   и   да   оказват   социално-икономическата   политика   на 

правителствата, добавената стойност на фирмата, специфичните социално-икономически 

условия и националното богатство на страната или създадения БВП, разхода на жив труд, 

търсенето   и   предлагането,   националните   и   етнически   различия,   местните   обичай, 

историческото   развитие,   географско   разположение   и   т.н.   Така,   паралелно   с   цитираните 

възгледи и разбирания на класиците, в процеса на развитие на икономическата теория и 

практика,   научната   общност   постепенно   опознава   и   дефинира   действието   и   на   други 

5

заплатоопределящи   фактори,   обуславящи   по-пълно   и   систематизирано   същността   на 

“цената на труда”, респ. “цената на наетата работна сила”. Според виждането на автора, 

тези фактори могат да бъдат характеризирани и конкретизирани възможно най-пълно и 

точно, чрез анализ на проявлението на работната заплата в отделните сфери на цялостния 

възпроизводствен  процес /производство, размяна, разпределение и потребление/, където 

съществува   възможност   взаимодействието   и   взаимозависимостта   между   отделните 

социално-икономически   категории   да   бъде   обхванато   и   детайлизирано   най-пълно   и   в 

максимална степен. Подобен подход има смисъл пред вид на обстоятелството, че работната 

заплата   проявява   функции   и   дава   отражение   във   всички   стопански   сфери   на 

възпроизводствения   процес,   при   което   разкриването   на   нейната   роля,   функции   и 

същностно   предназначение   може   теоретично   да   се   обхване   и   обобщи,   в   резултат   на 

задълбочени   литературни   проучвания   и   конкретен   анализ   на   стопанската   практика, 

пречупено   през   характерните   особеностите,   връзки   и   зависимости,   установени   за 

категорията работна заплата във функционално обособените сфери на възпроизводствения 

процес. В този смисъл сферите, в които факторите, които имат конкретна роля и отражение 

при формирането и регулирането на работната заплата са –  сферата на производството, 

сферата на размяната, сферата на разпределението и сферата на потреблението.

1.2. Работната заплата в отделните сфери

       В цялостния възпроизводствен процес социално-икономическата категория работна 

заплата  се проявява първоначално в  сферата на размяната. Именно тук, на пазара на 

труда   стопанските   субекти   и   физическите   лица,   желаещи   наемане   или   отдаване   на 

работна   сила,   предлагат  първоначални   оферти  за   парично   възнаграждение,   срещу 

ползване на работна сила с определени качества. 

       Второто проявление на работната заплата в тази сфера е на стоковия пазар, където, 

получената номинална работна заплата, преминава от парична в стокова форма, при 

което получената парична сума придобива съвършено ново качество, конкретизирана и 

материализирана в определен набор потребителски стоки и услуги. Именно величината 

на закупените стоки и услуги характеризира и предопределя формата и естеството на 

реалната работна заплата. В тази сфера цената на отдадената под наем работна сила или 

работната  заплата  съществува  главно под формата  на стопанска  оферта  или  правна 

клауза   в   договорно   споразумение   за   парична   сума,   съответстваща   и   свързана   с 

отдаването   на   работната   сила   на   човека   под   наем   и   на   второ   място   –   като   част   и 

специфичен елемент на паричното обръщение в страната.

6

        Реалната работна заплата се определя от съотношението на ръста на номиналната 

заплата спрямо индекса на изменение на потребителските цени, индекса на изменение 

на данъчната тежест и индекса на изменение на задължителните лични осигурителни 

вноски /за социално и здравно осигуряване/. Обикновено за тази цел може да се ползва 

следната принципна зависимост: 

I нрз 

I ррз = ------------------------------------------ х 100

, където: 

I пц х I до х I лов 

I ррз

 е индекс на реалната работна заплата; 

I нрз

 – индекс на номиналната работна заплата; 

I пц

 – индекс на потребителските цени /инфлацията/; 

I  

до  –   индекс,   характеризиращ   изменението   в   размера   на   подоходното   данъчно 

облагане;

I   лов

  –   индекс,   характеризиращ   измененията   в   размера   на   личните   осигурителни 

вноски, удържани от паричното трудово възнаграждение на наетите лица; 

Таблица 1. Показатели за периода 1990 – 2010 г.

Година

Средна годишна заплата 
(1990г.-2010 г.)  (лв)

Темп на ръст на средната 
годишна заплата

1990

4329 

1991

11 508 

265,8

1992

25 568 

219,5

1993

38 776 

151,65

1994

59 525 

153,5

1995

91 166 

153,1

1996

159 228  

174,6

1997

 1 534 913 

963,97

1998

2 199 004  

143,26

1999

2 412 

0,109

2000

2 694 

111,69

2001

2 880 

106,9

2002

3 091 

107,32

2003

3 280 

106,11

2004

3 509 

106,98

2005

3 885 

110,71

2006

4 324 

111,29

2007

5 167 

119,49

2008

6 538 

126,5

2009

7 308 

111,7

2010

7 769 

106,3

7